Решение № 6190 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2016 г.

Решение № 6190 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2016 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите против Решение № 3110/09.05.2016 г., постановено по адм. дело № 10364/2015 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № 637/02.09.2015 г. С цитираната заповед на основание чл. 68л, ал. 1 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е прието, че от страна на "Пеек енд Клоппенбург" ЕООД е извършено нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предложение 2 от ЗЗП. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът - "Пеек енд Клоппенбург" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил като незаконосъобразна Заповед № 637/02.09.2015 г., на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от Закон за защита на потребителите е прието, че от страна на "Пеек енд Клоппенбург" ЕООД е извършено нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предложение 2 от ЗЗП. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед не е съществувала нелоялна търговска практика, която да бъде забранена. Като не е отчел това обстоятелство Административният орган е издал оспорената заповед в противоречие с материалния закон. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция не споделя извода на АССГ, че като не е доказал съществуването на нарушението към датата на издаване на заповедта, органът е постановил незаконосъобразен административен акт. Нарушението е констатирано надлежно в съставен констативен протокол от проверка на място и по документи. Същото е осъществено от лицето, на което е наложена ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред нелоялна търговска практика. Същата по отношение на търговеца "Пеек енд Клоппенбург" ЕООД е установена надлежно. Неправилно АССГ е приел, че органът е следвало да докаже, че правонарушението продължава да се извършва и към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Нарушението е констатирано към датата на проверката. Констатирането на същото е достатъчно основание за налагането на ПАМ от страна на председателя на КЗП. Наложената ПАМ има основно превантивен характер. С нея се забранява на "Пеек енд Клоппенбург" ЕООД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. Целта е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, ПАМ се прилага чрез забрана да се използва нелоялната заблуждаваща търговска практика за в бъдеще. Ако деянието не е преустановено, наложената ПАМ ще има и преустановително действие. Преустановяването на деянието от отговорното лице обаче не следва да се приема като лишаващо наложената ПАМ от предмет, тъй като по този начин се пропуска превантивното действие на мярката. Настоящата инстанция счита, че процесната ПАМ има двуяка функция - както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Т. е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Логично административният орган не е посочил никакъв период от време на забрана за приложение на установената порочна търговска практика. Записаното в заповедта "да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика" следва да се разбира в смисъл ответникът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. Противното, а именно: ограничението на забраната единствено до определен времеви период /към момента на издаване на заповедта/, би било в противоречие с целта на закона да се осигури защита на икономическите интереси на потребителя при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба. Като е отменил обжалваната заповед, първоинстационният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта, издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение