Решение № 3753 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2008 г.

Решение № 3753 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Анка Георгиева Станева срещу решение № 668 от 25.06.2008 г., постановено по адм. дело № 6510/2007 г. от Административен съд - София- град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 79 от 4.06.2007 г. на Председателя на Народното събрание на Република България. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание дава становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването от Станева на заповед № 79 от 4.06.2007 г. на Председателя на Народното събрание на Република България, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. . Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът на представителя на ВАП, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима - подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Правилно съдът е приел, че тъй като от събраните доказателства не може да се установи кога е връчена заповедта на жалбодателката, следва да се приеме, че същата е подадена в законовия срок. Правилно първоинстанционният съд е приел, че придобиването право на пенсия по смисъла на чл. 68 КСО е безусловно основание по смисъла на чл. 106 ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбодателката, която не оспорва, че към датата на издаване на заповедта е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към датата на издаване на заповедта е имала необходимия осигурителен стаж и навършена възраст. Преценката на органа по назначаването относно избора на основанието, на което да бъде прекратено служебното правоотношение е изцяло в неговите правомощия, при което правилно в първоинстанционното решение е прието, че обжалваната пред него заповед е законосъобразна, тъй като е бил изпълнен фактическия състав на съответното основание. Обстоятелството, че Станева е била навършила пенсионната възраст преди момента на издаване на процесната заповед не обуславя незаконосъобразност на същата, тъй като безспорно при издаването й, както бе спомената по горе тази предпоставка е била налице. Наведеният довод, че процесната заповед е незаконосъобразна доколкото е била издадена по време на ползване на отпуск по болест е неоснователен, тъй като в ЗДСл не е предвидена защита при прекратяване на служебно правоотношение по време на отпуск по болест. Неоснователен е и доводът, че заповедта не е съобразена с решението на ТЕЛК, като настоящият състав споделя напълно изводите в обжалваното решение, че към момента на издаване на обжалваната заповед жалбодателката не е била представила пред органа по назначение същото, а и в самото решение липсва произнасяне на медицинския орган, че заеманата от Станева длъжност "главен счетоводител" е противопоказна за здравословното й състояние. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение