Решение № 16959 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8195/2013 г.

Решение № 16959 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8195/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Попово против решение № 20/17.04.2013 г., постановено от Административен съд - Търговище по адм. д. № 36/2013 г., с което по жалба на "Златен плод-инвест" ООД е отменена заповед № 3-11-219/18.03.2011 г. на кмета на Община Попово, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост е постановено да се изземе общински имот, представляващ терен с идентификатор 57649.503.2281.5 по кадастралната карта на гр. Попово с площ от 82 кв. м. и е определен срок за доброволно премахване на павилион, като е насрочена дата за принудително изпълнение. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Сочените касационни основания са по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - "Златен плод-инвест" ООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като недопустимо решението на административния съд, тъй като съдът се е произнесъл по несъществуваща жалба. Производството е започнало по искова молба от "Златен плод-инвест" ООД, подадена в Поповския районен съд. Видно от петитума й е, че ищецът иска осъждане на Община Попово за заплащане на обезщетение във връзка с неправомерно унищожен негов имот, ведно с лихвите върху него. В исковата молба не се съдържа петитум за отмяна на заповед № З-11-219/18.03.2011 г. на кмета на Община Попово. Именно във връзка с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, смесеният състав на ВАС и ВКС във връзка с повдигната препирня за подсъдност е квалифицирал иска като такъв по чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК. В определението на смесения петчленен състав изрично е посочено, че "Когато вредите са причинени от нищожен административен акт и от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията каквито са твърденията в исковата молба, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, което означава, че за да е допустим искът, не е необходимо предварително нищожността на акта или незаконосъобразността на действията предварително да е обявена, както неправилно е приел административният съд...". Неправилно производството е разделено още при първоначалното гледане на делото от административния съд в резултат на което се е стигнало и до указанията от касационната инстанция при връщането му за ново разглеждане. Съдът е сезиран единствено и само с иск по чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК и по този иск дължи произнасяне, каквото в случая липсва. Неправилни и неоснователни са били възраженията на дружеството в подадената от него касационна жалба, а именно, че ищецът е искал и отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Такова искане в исковата молба няма, а недопустимо е от гледна точка на реда и срока, да се направи такова искане едва с касационната жалба. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като недопустимо, поради което то следва да се обезсили, а делото се върне на административния съд да се произнесе по иска, с който е сезиран, а именно иск с пр. осн. чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК. При новото произнасяне, административният съд следва да прецени материалноправната легитимация на ищеца, като в тази връзка следва да му укаже необходимостта от ангажиране на доказателства за собственост върху съборения павилион, каквито по делото липсват, тъй като договорът за продажба на дружествени дялове от "Златен плод" ЕООД от 15.02.1999 г. не доказва собственост върху конкретен недвижим имот. По изложените съображения и на осн чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд