Решение № 8136 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2017 г.

Решение № 8136 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Б. М., против решение № 24 от 21.04.2017 г., постановено от Административен съд - Г. по адм. дело № 92/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдебното решение, с което е отменена Заповед № 03-РД/53/13.01.2016 г. е неправилно и необосновано. Развива доводи, че при извършването на проверка за допустимост на проекта, МИРГ "Б. Ч. сговор Б.-Д. Ч.-А." е констатирал, че икономическите резултати от проекта са силно завишени и нереалистични за постигане на територията на РО-Б.-Д. Ч.-А., за да се обоснове инвестиция в такъв тип, скъпа, луксозна яхта. Оспорва извода на съда, че нарушението на принципа за добро финансово управление на средствата от ЕФР е посочено формално, като се позовава на становище от МИРГ и извършени административни проверки. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да се отхвърли депозираната жалба от "Х. ф." ЕАД, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът - "Х. ф." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Г., оспорва изцяло касационната жалба чрез упълномощен адвокат М. Д., която с Писмен отговор развива доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно постановено. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът отново оспорва жалбата, поддържа представения отговор и моли жалбата да бъде оставена без уважение. П. П. бележки и списък с разноски за претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено при изяснени фактически и правни обстоятелства след подробно обсъждане на събраните доказателства /писмени и гласни/ и на заключението на изготвената по делото съдебна експертиза относно процесната ветроходна яхта. То е в пълно съответствие с установените факти и с приложимите правни норми. Оспорената пред административния съд заповед, с която се прави пълен отказ за финансиране на проектното предложение на дружеството-жалбоподател "Х. ф." ЕООД е издадена във връзка със заявление за окончателно плащане, подадено на основание чл. 38 от приложимата НАРЕДБА № 15 от 21.05.2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1. "Развитие на рибарските области", подмярка 4.1.А. "Финансова подкрепа за прилагане на местните стратегии за развитие и покриване на текущите разходи на рибарските групи". Основанията, на които ДФЗ-РА отказва окончателно плащане на част или на цялата одобрена финансова помощ, са посочени изчерпателно в чл. 42, ал. 4 от Наредбата. Изложените в заповедта обстоятелства, с които е мотивиран отказът, не могат да бъдат отнесени към нито една от хипотезите, предвидени в разпоредбата, при наличието на която следва да бъде отказано финансиране. Нещо повече, както е прието и в решението, те не се подкрепят от събраните доказателства. Що се отнася до разпоредбите на чл. 50, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 36б, ал. 1, т. 2 от същата Наредба, на основание на които е издадена заповедта, предвид систематическото им място в подзаконовия нормативен акт и обусловените от това условия и предпоставки, при които се прилагат, те са неотносими към искането за окончателно плащане и не могат да бъдат валидно правно основание за отказ. Според прокурора от ВАП поради горното и по изложените в съдебното решение подробни съображения, с които по същество е взето отношение и по доводите, които се поддържат отново в касационната жалба, административният съд е направил обоснован и правилен извод, че заповедта е незаконосъобразна и е отменил същата и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на така постановения съдебен акт. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 24 от 21.04.2017 г. по адм. дело № 92/2016 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 42, ал. 5 от Наредба № 15 от 21.05.2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1 "Развитие на рибарските области", Административен съд Г. ОТМЕНЯ заповед № 03-РД/53/13.01.2016 г. на Изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, във връзка с чл. 50, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 36б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15, на "Х. ф." ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Г., е отказано пълно изплащане на финансова помощ в размер на 342 643, 16 лв. по Заявка за окончателно плащане № 02/4.1/3.1/0015-3/31.08.2015 г.; ИЗПРАЩА административната преписка на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - РА за ново произнасяне по Заявка за окончателно плащане № 02/4.1/3.1/0015-3/31.08.2015 г.; ОСЪЖДА Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - РА да заплати на "Х. ф." ЕАД, гр. Г., бул. "А." ..№..., сума в размер на 22 379, 46 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд Г. е приел, че процесната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма и от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, които са посочени изрично в административния акт. По отношение на процесуалната и материалната законосъобразност на акта в мотивите на съдебното решение е отразено, че като правно основание за издаване на оспорения административен акт са вписани разпоредбите на чл. 50, ал. 1, т. 1 и чл. 36б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 21.05.2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1. "Развитие на рибарските области" /Наредба № 15/. Съгласно чл. 36б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15, заявлението за кандидатстване получава отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите по чл. 3 и 4 и/или с целите на местната стратегия за развитие. Констатирано е, че като фактически основания за издаване на заповедта, издателят на акта е изложил: 1. Бенефициентът "Х. ф." ЕАД не използва инвестицията /лодката/ по предназначение, тъй като към датата на проверката не са представени и не са издадени Свидетелство за годност при превоз на пътници и Контролен талон за извършен преглед на лодката; 2. Нарушен е принципа за добро финансово управление на средствата от ЕФР. При тези данни първоинстанционният съд е преценил, че процесната заповед съдържа мотиви - фактически и правни основания за издаването, но те само формално отговарят на изискванията на закона, защото между тях е установено противоречие, като част от фактите са квалифицирани под неправилна материална разпоредба и неприложимост за част от тях - чл. 36б от Наредба № 15. От тук е изведено заключение за незаконосъобразност на оспорения административен акт и предвид неговото естество, съдът е счел, че на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, след отмяната му, преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган, за ново произнасяне по подадената от жалбоподателя Заявка за окончателно плащане № 02/4.1/3.1/0015-3/31.08.2015 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в него точно е констатирано, че на 17.11.2014 г. между страните Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), Местна инициативна рибарска група (МИРГ) "Български черноморски сговор (БЧС): Б.-Д. Ч.-А." и "Х. ф." ЕАД /бенефициент/, е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № 500/17.11.2014 г. В чл. 2 от така подписания Договор, в предмет на договора Управляващият орган, чрез Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) предоставя на бенефициента финансова помощ за изпълнение на проект: "Обогатяване на туристическите атракции в МИРГ "Български черноморски сговор Б.-Д. Ч.-А." чрез закупуване на плавателен съд BAVARIA SAILING за круизи и морски развлечения", съгласно Проектно предложение с рег. № B-DCH-A/3-3.1-016/24.06.2014 г. ". Договорът е сключен на основание чл. 36, ал. 2, т. 14 и ал. 6, т. 7 от Наредба № 15/21.05.2010 г. Съгласно чл. 6 от същия, първоначално одобрената помощ, въз основа на представените документи, съгласно Таблица за одобрените разходи, Приложение № 1 е в размер на 342 643.16 лв., представляващи 60 % от одобрените и реално извършени работи, от които 75 % се осигуряват от Европейския съюз и 25 % от Държавния бюджет на Р. Б.. В Договора е предвидена възможност за финансови корекции от страна на Управляващия орган. Определен е реда и условията за усвояване на средствата, както и основанията за отказ за изплащане на част или цялата помощ от РА. Договорът е бил изменен с два анекса - Анекс № 1 от 26.03.2015 г., с който е изменен крайния срок за изпълнение на проекта до 31.08.2015 г., крайния срок за извършване на окончателното плащане, правомощията на Управляващия орган относно упражняване на текущ и последващ контрол върху целевото използване на отпусната безвъзмездна помощ, поддържане на валидна застраховка за лодката срещу рисковете по Приложение № 9 от Наредба № 15/2010 г., и Анекс № 2/07.09.2015 г., с който е изменен крайния срок за изпълнение на проекта до 31.10.2015 г., крайния срок за извършване на окончателното плащане, предвидена е възможност за изискуемост на безвъзмездната финансова помощ и условия за това, възможност за прекратяване на Договора. Целта, изпълнявана от МИРГ чрез исканото финансиране, е създаване на туристическа атракция - закупуване на плавателен съд тип BAVARIA SAILING за круизи и морски развлечения, който съгласно инвестиционното намерение на бенефициента ще предложи на туристическия пазар нови туристически услуги - почасов и целодневен круиз, нощувки на лодка, риболовен туризъм, каране на водни ски, атракционно теглене на други надуваеми морски съдове с различни форми, подводен риболов, подводна археология, ветроходство и други. В Заявлението е посочено пряко ангажиране на специализирани работни места, най-вероятно от сектор рибарство за управление и стопанисване на туристическата яхта - предвижда се създаване на около 7 нови работни места. Посочено е също, че очакваните от дружеството резултати от проекта са: развитие и разнообразяване на водните атракции в региона; привличане на повече посетители и туристи. От събраните по делото доказателства се установява, че за изпълнение на подписания договор "Х. ф." ЕАД е закупило плавателен съд тип BAVARIA SAILING - ветроходна яхта "B. C. 56" "H. F.", съгласно Свидетелство за регистрация № 10- 4720-15. Плавателният съд е с налично стандартно оборудване подробно описано в техническите спецификации. Закупено е и допълнително оборудване - 7 комплекта екипировка за подводен туризъм, както и са изготвени рекламни материали. Сключен и представен е и Договор за консултантски услуги. С. З. № 1201/17.11.2014 г. на Изпълнителния директор на ИАРА е одобрено Заявление за кандидатстване с УНП (Уникален номер на проекта): В-DCH-А/3-3.1-016 от 24.06.2014 г. на "Х. ф." ЕАД, подадено в МИРГ "Б.-Д. чифлик-А." по проект с наименование "Обогатяване на туристическите атракции в МИРГ "БЧС: Б.-Д. чифлик-А.", чрез закупуване на плавателен съд тип BAVARIA SAILING за круизи и морски развлечения, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1 "Развитие на рибарските области", подмярка 4.1.А "Финансова подкрепа за прилагане на местните стратегии за развитие и покриване на текущите разходи на рибарските групи" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007- 2013 г., финансирана от Европейския фонд за рибарство (ЕФР). С. З. е одобрена безвъзмездна финансова помощ в размер на 342 643,16 лева - 75% от ЕФР - 256 982,37 лева и 25% от Държавния бюджет на Р. Б. - 85 660,79 лева. Посочено е също, че със Заповед № РД - 1156/07.11.2014 г. на Изпълнителния директор на ИАРА е назначена оценителна комисия съгласно чл. 36, ал. 6, т. 2 от Наредба № 15/21.05.2010 г., която е извършила оценка на основателността на предложените разходи в проектното предложение /С. П. № 28/11.11.2014 г. на Оценяващата комисия/, във връзка с което Изпълнителният директор на ИАРА с цитираната Заповед е отказал подпомагане в размер на 73 353, 73 лева за разходите, заявени в Заявление за кандидатстване с УНП: В-DCH-А/3-3.1-016 от 24.06.2014 г. на "Х. ф." ЕАД за закупуване на посочения плавателен съд и визуализация на проекта. С. З. за окончателно плащане № 02/4.1/3.1/0015-3/31.08.2015 г. "Х. ф." ЕАД е заявил за плащане субсидия в размер на 342 643.16 лева. На 24.11.2015 г. Зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е изготвил и представил до Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Докладна записка, в която е описана хронологията на правоотношението между "Х. ф." ЕАД и ДФ "Земеделие" - РА. В същата е посочено, че към проектното предложение бенефициентът е представил две оферти, като избрана и одобрена от Управляващия орган е първата оферта, въз основа на която бенефициента е сключил с "ЛЗ Я. 1991" АД договор за доставка на описана подробно лодка. Посочено е също, че в процеса на одобрение на проектното предложение след извършена оценка на обосноваността на предложените разходи за технологично оборудване от Оценяващата комисия, съгласно представени с преписката протоколи, последната е редуцирала безвъзмездната финансова помощ с 57 108, 34 лв. /действително 73 353, 73 лв./. Корекциите са били извършени вследствие и на база информация от интернет сайтове на конкурентни доставчици, като не е ясно обаче кои са позициите с намалени стойности и не е прецизиран принципа на редукция, от което не ставало ясно как точно била определена общата цена на транспортното средство. В Докладната записка е изразено становище, че има съмнение за завишени цени на актива, предмет на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 500 от 17.11.2014 г., както и за нарушаване принципа за добро финансово управление на средствата от ЕФР. Във връзка с това е направено предложение за извършване на допълнителна проверка от Дирекция "Противодействие на измамите" по проект № В-DCH-А/3-3.1-016. По делото е била допусната и изслушана експертиза от едно вещо лице, което заявява, че мореходните характеристики на избраната ветроходна яхта от този клас съответстват на оптималните функции, които тя трябва да изпълнява. Определените цени съответстват на действащите в момента пазарни цени. Размерът на действащите към момента търговски отстъпки по отношение на описаните в заявлението активи зависят от различни допълнителни условия, най - често между 8% - 10%. Според вещото лице стойността на заявените активи към датата на сключване на Договора за покупка и последващата дата на оспорената Заповед вероятно се е увеличила, като този извод е по негови лични наблюдения за подобен тип активи. Вещото лице е изследвало и представило и други подобни оферти за яхти със сходни характеристики както процесната, от които става ясно, че същата е на възможно най - ниската стойност от изследваните. Поради спецификата на заявения актив, вещото лице е срещнало затруднения при намирането на оферти, като такива за нуждите на експертизата са описани освен от доставчици и търговци на яхти и оборудване, така и от интернет сайтове. За да постанови оспорената Заповед № 03-РД/53/13.01.2016 г., административният орган се е позовал в същата на разпоредбите на чл. 36б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15/21.05.2010 г. Първоинстанционният съд точно е преценил, че посоченото правно основание в процесната заповед - чл. 36б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 е неприложимо към настоящия етап от административното производство, понеже цитираният нормативен текст регламентира една от хипотезите, при които след като МИРГ одобри заявлението за кандидатстване, ИАРА може да откаже финансиране. Настоящият съдебен състав споделя това становище и счита, че посочената в заповедта норма на чл. 36б от Наредба № 15 следва да се тълкува и прилага заедно с чл. 36а от Наредба № 15, в който изрично е посочено, че касае издаване на заповед от Изпълнителния директор на ИАРА, която е административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. Ето защо при издадена заповед от страна на изпълнителния директор на ИАРА, която е стабилен административен акт и при сключен вече договор в изпълнение на тази заповед, отказът по постъпилата заявка за плащане следва да се осъществи по реда и на основанията, регламентирани в чл. 42 от Наредба № 15, в която хипотеза е компетентен да се произнесе изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - РА. С оглед на това в процесната заповед е следвало, но не се съдържа позоваване на чл. 42 от Наредба № 15/21.05.2010 г. като основание за издаването й. Не е налице и позоваване от страна на административния орган на записаните в чл. 42, ал. 4 от Наредбата предпоставки - нередовност на документите, непълнота или неяснота на заявените факти и посочени данни, несъответствие между одобрените и фактически извършени дейности/разходи по проекта, бенефициентът не отстрани нередовностите, непълнотите и/или пропуските в срока по чл. 42, ал. 2, когато се установи, че са извършени недопустими разходи, когато се налага корекция на финансовата помощ във връзка с прилагане на разпоредбите на чл. 96 от Регламент на Съвета (ЕO) № 1198/2006 за Европейския фонд за рибарство. От съдържанието на оспорената заповед не може да се изведе действителната воля на административния орган относно приетите за установени от него факти и въз основа на тях аргументите му за постановяване на отказа за финансиране. В тази връзка, съдът е предположил, че органът е имал предвид нередовност на документите и неотстранени в срок нередовности, но предвид правилно установената по делото фактическа обстановка, съдебният състав е счел, че тези основания в случая не са налице. Настоящият съдебен състав споделя напълно тези доводи на съда, тъй като след подаване на заявката за окончателно плащане, на жалбоподателя е било изпратено писмо с указани нередовности, които да отстрани. Съобразно така зададените изисквания бенефициентът е изпълнил всички указания, като е внесъл уточнения относно неясни за административния орган данни по документите, представил е застраховка с включени всички рискове, като е представил и съпътстващите полицата документи. Относно отсъствието на изискания документ - Свидетелство за годност при превоз на хора, бенефициентът е дал подробни и мотивирани пояснения, а именно сезонността на дейността на фирмата, късния срок, в който плавателния съд е бил получен - 28.08.2015 г. и необходимостта същият да бъде подготвен за зимния период, през който не е възможно да се осъществява стопанска дейност. За това е предвидена последната част от посочения от административния орган период от 01.09.2015 г. - до 30.10.2015 г. Липсата на въпросния документ към Заявлението и издаването му след неговата регистрация има своето логично обяснение продиктувано от житейската практика и съобразно процедурните административни правила за издаването му. Непредставянето на същия в никакъв случай не води автоматично до извода, който е изтъкнал административния орган, а именно, че инвестицията не се ползва по предназначение. Договореният с Анекс № 2/07.09.2015 г. към Договор № 500/17.11.2014 г. краен срок за изпълнение на проекта е 31.10.2015 г. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Договора (след изменението с този Анекс), Заявка за окончателно плащане се подава след извършване на всички дейности по проекта, а според т. 3, заявка за окончателно плащане се подава в срок до 15 работни дни от изтичане на срока по чл. 3 (вероятно се има предвид чл. 4), а именно - крайният срок за изпълнение на проекта. Заявката е направена в рамките на този срок. Подготовката на документите за лодката предполага получаване на същата, а това е станало с Приемо-предавателен протокол от 28.08.2015 г. между "ЛЗ Я. 1991" АД и "Х. Ф." ЕАД. Представено е Свидетелство за годност от 11.03.2016 г. с отбелязване в същото, че е валидно от 01 май 2016 г. до 30 октомври 2016 г., а за предходната 2015 г., както се установи по-горе, такова не е издавано от Изпълнителна дирекция "Морска администрация" към Министерството на транспорта ..., поради изтекъл сезон, а и такова се издава за бъдещ (предстоящ) период, а не за изтекъл или минал сезон. По отношение на посочената от издателя на процесната заповед липса на Контролен талон по Наредба № 5/01.10.2004 г. за корабните документи, като неотстранена нередовност, следва да бъде отбелязано, че за 2015 г. очевидно това не представлява нередност, след като не е извършвана стопанска дейност и сезонът е изтекъл. А за следващата 2016 г. следва да се отбележи, че цитираното по горе Свидетелството за годност при сезонен превоз на хора с № 58 е издадено след извършен преглед на неконвенционален кораб - процесната ветроходна яхта "H. F.", "B. C. 56", с Протокол № 33/МК, по Наредба № 11 от 26.04.2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (корабособствениците в документа). На следващо място първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че е неотносимо обстоятелството, че към месец декември 2015 г., плавателният съд не е бил в района, в който следва да извършва дейност, доколкото към него момент същият е зимувал в гр. В. - морска гара и касационният жалбоподател разполага с регламентирана от закона възможност и задължение да извършва последващ контрол относно начина на реализиране на инвестицията, като разполага и със съответните механизми за санкция при констатиране на злоупотреби и нередности. В касационната жалба се оспорва извода на съда, че нарушението на принципа за добро финансово управление на средствата от ЕФР е посочено формално. Касаторът развива тезата, че в процесната заповед се е позовал на становище от МИРГ и на извършени административни проверки, но те не са конкретизирани. Относно визираното становище на МИРГ, първоинстанционният съд правилно е счел, че от събраните по делото доказателства е видно, че първоначално исканата безвъзмездна финансова помощ е в размер на 544 321.99 лв., като по тази стойност е изразеното от МИРГ становище. При постъпване на проекта в ИАРА са извършени допълнителни проверки, въз основа на представена Заповед № 360/10.09.2014 г. за извършване на проверки на място, преди одобрение на регистрираното проектно предложение, обсъдена е стойността на проекта - изготвени са докладни записки и са изискани допълнителна информация и документи от трети лица, от заявителя. В резултат на така извършените проверки са налице съответните отговори по направените запитвания, представена е относимата информация, като от представляващия бенефициента са представени данни с показатели за оценка на икономическата жизнеспособност на проекта. Оценяващата комисия е обективирала своето крайно решение в представен по делото Протокол № 28/11.11.2014 г. за нанесена финансова корекция по проектното предложение в размер на 73 353, 67 лева. Проектът е одобрен от Оценяващата комисия на 17.11.2014 г., на същата дата Изпълнителният директор на ИАРА е издал Заповед № РД-1201/17.11.2014 г., приложена по делото, с която е одобрил Заявление за кандидатстване с УНП: В-DCH-А/3-3.1-016/24.06.2014 г. на "Х. ф." ЕАД, като е одобрена безвъзмездна финансова помощ в размер на 342 643,16 лева и е отказано подпомагане в размер на 73 353,73 лева за заявените разходи, както е и решението на Оценяващата комисия. От същата дата - 17.11.2014 г. е и сключен Договор № 500/17.11.2014 г. с бенифициента. Така посочените обстоятелства (описани и по-горе в настоящото решение) не са коментирани и анализирани от органа, издал оспорената Заповед. На следващо място, настоящата съдебна инстанция следва да посочи, че в издадената заповед № 03-РД/53/13.01.2016 г. е отразено като правно основание още и чл. 50, ал. 1, т. 1 от Наредба № 15/21.05.2010 г. Тази разпоредба се намира в Г. четвърта, Раздел III и касае реда и условията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за покриване на текущите разходи за управление на дейността на местната инициативна рибарска група, а в за случая е приложим Раздел I - Изпълнение и финансиране на местните стратегии за развитие, отнасящ се за заявки за окончателно плащане. Налице е нарушение на административнопроизводствените правила, което е съществено, защото се отразява на законосъобразността на издадената заповед поради факта, че тя се основава на неприложимо, респ. неотносимо за случая правно основание - чл. 50, ал. 1, т. 1 от Наредба № 15/21.05.2010 г. Касае се за процедура, която не може да бъде прилагана по аналогия. С оглед изложените съображения, решаващият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение на Административен съд Г. следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответника "Х. ф." ЕАД представляван от процесуалния си представител следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложената фактура № 6650/15.05.2017 г. възлизат на 939,72 лева - договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка" - в конкретния случай е видно от приложената по делото фактура, че сумата е платена по банков път. Представен е и Списък на разноските. В случая делото, което е с административен характер, при който се преценява законосъобразността на издадения индивидуален административен акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната финансова помощ, не е с материален интерес и по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция, адвокатското възнаграждение е в минимален размер от 500 лева. Вярно е, че съдът би могъл да намали този размер при направено възражение от противната страна за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), каквото в случая пълномощника на касатора - Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" юрк. Б. М. е направил с представена по делото молба на 28.05.2018 г. пред настоящата инстанция, но това не е достатъчно. Съдът може да направи намаление само ако уговореният и заплатен адвокатски хонорар надвишава многократно определения размер съобразно цитираната по-горе Наредба № 1/2004 г. и това следва от разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Настоящата инстанция обаче намира, че заплатеното възнаграждение за правна помощ в размер на 939,72 лв., при което надвишаване на минималната сума от 500 лева с 439,72 лева, не може да обоснове твърдението за прекомерно завишен размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая заплатеният размер на разноските не е прекомерен. Логическото тълкуване на думата "прекомерен" според Българския тълковен речник означава "голям, огромен, прекален, краен". В случая заплатеното адвокатско възнаграждение не е дори един път по-голямо от определения минимум в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което настоящата инстанция не го намира за прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,