Решение № 5185 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2018 г.

Решение № 5185 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ц. Д. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 566 от 27.11.2017 г., постановено по кас. адм. дело № 864/2017 г. на Административен съд П. Искането е с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК. Твърди се, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение № 433 от 2010 г., постановено по адм. д. № 989/2009 г. на Административен съд П., което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 566 от 27.11.2017 г., постановено по кас. адм. дело № 864/2017 г. на Административен съд П. Ответникът по искането - Общинска служба по земеделие Д. Д., с представен писмен отговор на искането за отмяна, изразява становище за неоснователност на искането. Моли същото да бъде отхвърлено. С по-късно с представено писмено становище Общинска служба по земеделие Д. Д., счита искането за отмяна за недопустима. Моли искането да бъде оставено без разглеждане и да бъде прекратено настоящото производство. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на искането, тъй като то не съдържало изложение на основанията за отмяна. В искането на Ц. Д. ясно е посочено основанието чл. 239, т. 4 от АПК, както и че между същите страни е постановено друго влязло в сила решение № 433 от 2010 г., постановено по адм. д. № 989/2009 г. на Административен съд П., което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С това е изпълнено изискването на чл. 241 от АПК за редовност на искането. Дали искането е основателно, е въпрос по съществото на искането. Затова то е редовно и процесуално допустимо, поради което подлежи на разглеждане. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Според т. 4 на чл. 239 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице соченото основание за отмяна - т. 4 на чл. 239 от АПК е необходимо по две отделни административни дела, между същите страни и с един и същ предмет - обжалвания административен акт, да са постановени противоречиви, влезли в сила съдебни решения. По въпроса дали нормата на чл. 239, т. 4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. А в мотивите към тълкувателното решение е посочено "за да е налице такова тъждество /между съдебните актове - б. а./, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Това Тълкувателно решение е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. В случая решението, чиято отмяна се иска, е решение № 566 от 27.11.2017 г., постановено по кас. адм. дело № 864/2017 г. на Административен съд П.. С него е обезсилено решение № 1234 от 21.07.2017 г., постановено по гр. дело № 5457/2016 г. на Районен съд - П. и вместо него е оставена без разглеждане жалбата на Ц. Д. против протокол № 1/02.10.2012 г. на ОСЗ - Д. Д., и е прекратено производството по гр. дело № 5457/2016 г. на Районен съд П. От изложеното е видно, че предмет на предмет на съдебно административното производство по това дело е била жалбата на Ц. Д. против протокол № 1/02.10.2012 г. на Общинска служба по земеделие Д. Д. Противопоставимото решение е решение № 433 от 2010 г., постановено по адм. д. № 989/2009 г. на Административен съд П. С него Общинска служба по земеделие Д. Д. е осъдена да проведе заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение по подаденото от Ц. Д. заявление вх. № 164/17.06.2009 г., като е определен 14-дневен срок за извършване на действието, считано от влизане в сила на решението. Производството по това дело е било по чл. 256 и сл. от АПК и е било с предмет жалбата на Ц. Д. срещу неоснователното бездействие на Общинска служба по земеделие Д. Д., състоящо се в неизвършване на фактическо действия – провеждане на заседание, на което да се разгледа и реши въпросът за издаване на искания акт. Затова съдът е осъдил Общинска служба по земеделие Д. Д. да извърши дължимото по закон действие. Видно е, че общото между двете дела са само страните по тях. Но двете производства са различни и са с различен предмет. Затова не е налице идентичност между двете дела по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК. Постановените съдебни актове дори и не са противоречиви, тъй като по тях да решени различни правни спорове. Несъгласието на подателя на искането за отмяна Ц. Д. с постановеното с влязлото в сила решение № 566 от 27.11.2017 г. по кас. адм. дело № 864/2017 г. на Административен съд П., не е основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. Търсената защита за постановяване на административен акт от Общинска служба по земеделие Д. Д. не може да бъде реализирана по избрания от Ц. Д. път. Още повече, че с приложеното по делото определение № 11373 от 13.09.2011 г. по адм. д. № 10949/2011 г. на ВАС, Върховният административен съд дори е указал възможностите, по които Ц. Д. може да получи защита. Затова искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение