Решение № 2913 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1093/2013 г.

Решение № 2913 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1093/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Управляващо дружество (УД) "Стандарт Асет Мениджмънт" АД, гр. София против решение № 13777/02.11.2012 г. по адм. дело № 7474/2012 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 21, ал. 1 и ал. 6 и чл. 195, ал. 1 Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - заместник председателят на Комисията за финансов надзор изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че след като жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ повече от три месеца след изтичане на срока по чл. 21, ал. 6 от същия закон, законосъобразно съдът е приел, че са налице основанията по чл. 195, ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ за налагане на процесната ПАМ. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 13777/02.11.2012 г. по адм. дело № 7474/2012 г. Върховният административен съд, седмо отделение е отхвърлил жалбата на Управляващо дружество "Стандарт Асет Мениджмънт" АД, гр. София срещу решение № 175 - УД от 06.03.2012 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което дружеството е задължено да предприеме съответни действия, в резултат на които в 14-дневен срок от получаване на акта на административния орган да изпълни задължението си да изкупи обратно дяловете, емитирани от ДФ "Стандарт Инвестмънт Балансиран Фонд" по подадената на 06.12.2011 г. от "УПФ - Бъдеще" поръчка № 99002595. За да постанови този резултат, съдът обосновано е приел, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ, по искане на притежател на дялове да ги изкупи по цена, основаваща се на нетната стойност на активите в предвидения от закона 10-дневен срок от писменото предявяване на искането. Срокът за изпълнение на задължението е изтекъл през месец декември 2011 г., а ПАМ е наложена 3 месеца след изтичане на законовия срок за изпълнение. Неоснователен е довода на касатора, че първостепенният съд в нарушение на материалния закон е приел, че решение № 175 - УД от 06.03.2012 г. е издадено при точно прилагане на материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила, тъй като нарушението по повод на което е наложена ПАМ не е констатирано с акт за установяване на административно нарушение, респективно не е издадено наказателно постановление. Съгласно чл. 195, ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ административният орган може да задължи поднадзорно лице да предприеме определени мерки, необходими за отстраняване на нарушенията, на вредните последици или на опасността за интересите на инвеститорите, когато установи, че поднадзорно лице извършва дейност в нарушение на закона. Законосъобразни са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че не е необходимо да е издадено наказателно постановление или акт за установяване на административно нарушение, за да се приложи ПАМ, предвидена в закона за нарушение на чл. 21, ал. 6 от ЗДКИСДПКИ, в производство по АПК, която има за цел преустановяване на несъответстващи на нормативните изисквания действия или бездействия. Несъстоятелни са твърденията на касатора, че ПАМ е идентичен вид административна принуда като административното наказание и за нея следва да намерят приложение институтите на крайната необходимост (чл. 13 от Наказателния кодекс (НК)) и оправдания стопански риск (чл. 13а от НК) по силата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). При налагането на ПАМ по аргумент от чл. 23 от ЗАНН са приложими нормите на специалния закон, а не разпоредбите на ЗАНН относно привличане към административнонаказателна отговорност, респ. тези от общата част на НК. В производството по глава ХIХ от ЗДКИСДПКИ и АПК са предвидени всички гаранции за преценка на законосъобразността на административния акт, с който се прилага ПАМ, включително обжалването му по административен и съдебен ред, което в процесния случай е реализирано, като подробно са обсъдени и установени правнозначимите факти и всички основания по чл. 146 АПК. Правилно решаващият състав е посочил, че възраженията за понасяне на вреди с оглед обезценяването на дяловете са неоснователни предвид изискванията за капиталова адекватност и ликвидност, които имат за цел да гарантират изпълнението на императивните задължения, включително и по чл. 21, ал. 1 и ал. 6 от ЗДКИСДПКИ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209 АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд определя на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав