Решение № 10400 от 14.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3520/2009 г.

Решение № 10400 от 14.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3520/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Пенев Борисов от гр. София, чрез пълномощника адв. П. Куюмджиев против решение № 747 от 23.10.2008 г., постановено по адм. дело № 5813/2007 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 20001080/9.07.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София. Касаторът подържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител по делото изразява становище за недопустимост на обжалваното съдебно решение поради постановяването му по просрочена жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания, както и валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, предвид доказателствата по делото, приема следното: Обжалваното решение на Административен съд София - град е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, предвид подаването й след преклузивния срок за обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, който указва, че жалбата се подава чрез териториалната дирекция, а според чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Според чл. 156, ал. 5 ДОПК в случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че в случая жалбата по чл. 152, ал. 1 ДОПК е подадена в ТД на НАП гр. София на 15.08.2007 г., поради което 45-дневният срок е изтекъл на 1.10.2007 г. - понеделник, присъствен ден. До тази дата не е постановено решение на решаващия орган, нито е сключено споразумение по чл. 156, ал. 7 ДОПК за продължаване на срока за произнасяне по жалбата. От приложената по делото административна преписка се установява, че няма такова споразумение. Предвид това, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 155, ал. 1 ДОПК е започнал да тече 30-дневният срок за обжалване по съдебен ред съгласно чл. 156, ал. 5 ДОПК, който в случая е изтекъл на 1.11.2007 г. - четвъртък, присъствен ден. От данните по делото е видно, че решението на решаващия орган е постановено на 12.10.2007 г., а жалбата до съда е подадена на 14.11.2007 г. т. е. жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Срокът, предвиден за обжалване на ревизионен акт в чл. 156, ал. 1 ДОПК е преклузивен, както и срокът за обжалване на акта по чл. 156, ал. 5 ДОПК, предвиден за подаване на жалба до съда в случаите по ал. 4. Затова, при неупражняване на правото на обжалване от страна на данъчния субект в преклузивния срок, последиците са еднакви, независимо дали се касае за изрично или мълчаливо потвърждаване. Това означава, че когато ревизионният акт, който е мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК не е обжалван пред съда в срока, предвиден в чл. 156, ал. 5 ДОПК, този РА влиза в сила и против него не може да се подава допустима жалба до съда. След изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК директорът на дирекция ДОУИ" не разполага с материална компетентност да се произнася по жалбата по реда на чл. 152 и сл. ДОПК, тъй като в случая тази компетентност е ограничена от законодателя с определен срок, след изтичането на който се поражда субективното процесуално право на жалба до съда против РА, за който се приема, че е мълчаливо потвърден съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК. В този смисъл са указанията в тълкувателно решение № 7/11.12.2008 г., постановено по тълк. дело № 3/2008 г. на ОСК на ВАС. Поради това, ако заинтересованото лице не упражни правото си на жалба до съда в установения срок, това право се преклудира и не може с последващи действия на органа, който осъществява административен контрол, да се възстанови възможността за обжалване пред съда. В конкретния случай ревизионният акт е бил мълчаливо потвърден към датата, на която е постановено решение № 1688/12.10.2007 г. на директора на дирекция ДОУИ". По изложените съображения жалбата против ревизионен акт № 20001080 от 9.07.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София е подадена след преклузивния срок за обжалване, поради което е недопустима и първоинстанционният съд е следвало да я остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и да прекрати образуваното по нея съдебно производство. Постановеното съдебно решение на Административен съд София - град, което е предмет на настоящото производство е недопустимо, като постановено по просрочена жалба и затова следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а жалбата против ревизионния акт да бъде оставена без разглеждане и образуваното по нея съдебно производство - прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,