Решение № 6340 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2018 г.

Решение № 6340 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Самоков чрез неговия пълномощник срещу решение № 778/10.07.2018 г. по адм. д. № 229/2018 г. на Административен съд С.-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Н. Н. чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Н. срещу заповед № 01-209/30.01.2018 г. на касатора, с която е наредено на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ да бъде премахнат незаконен строеж "масивна пристройка с навес", представляващ разширение от 6 кв. м. на съществуващ гараж в гаражния етаж от многофамилна жилищна сграда като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Видно от нотариален акт № 170/12.08.1997 г. Н. Н. е признат за собственик на апартамент, мазе № 3 и гараж № 3 с площ от 14, 11 кв. м. Гаражът е от източната фасада на сградата. На входа на гаража е монтирана ПВС витрина. Пред дограмата е изпълнена козирка от дървени конструкции и покритие с хидроизолационни шидли, олук и водосточни тръби. В общината липсват архитектурни проекти и чертежи за цялата сграда. Застроената площ на гаража е общо 18. 95 кв. м., а процесната е 5. 63 кв. м. Процесният строеж е изпълнен през 1990-1994 г. съобразно свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Процесният гараж като конструкция не надвишава устройствените параметри на поземления имот, строежът на блока и на гаража не надвишават показателите за плътност и коефициент на застрояване, поради което целият строеж отговаря на строителния план на града. Според съда, основното и решаващо доказателство за търпимостта на строежа е заключението на вещото лице, като за строежа може да се каже, че е търпим, тъй като не нарушава параметрите на цитирания в констативния акт ПУП, като същият е бил търпим и по действалите към 1994 г. норми и правила. Решението е материално и процесуалнонезаконосъобразно. Съдът не е обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации не се подкрепят от доказателствата по делото. Видно от представения нотариален акт за собственост гаражът е с площ от 14 кв. м, като и според заключението на вещото лице процесната част е 5. 63 кв. м застроена площ. Тази част е именно пристроената към гаража част, която според заключението на вещото лице е с широчина 2 м. На скицата от заключението на вещото лице процесната пристройка е очертана с контур. По делото не са представени никакви строителни книжа, включително и за гаража, но обжалваната заповед визира като незаконно построена само пристройката. Безспорно за пристроената част, частта извън документа за собственост, строителни книжа липсват. В случая не са изпълнени всички предпоставки за търпимост на строежа. Без значение е съотвествието му със строителните правила и норми, действали към 1994 г. или тези по актуалния сега ЗУТ. Последната изискуема предпоставка за търпимост на строежите, изградени в периода 1987 г. -30.06.1998 г., е тези незаконни строежи да са били декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. В случая такова деклариране не е осъществено. Налице е незаконен строеж, представляващ пристройка на гаража извън установената площ на гаража по цитирания нотариален акт. Липсата на деклариране пред одобряващия орган е пречка спрямо един незаконен строеж да се приеме хипотезата на търпимост, дори този строеж да съответства на правилата и нормите на застрояване. Липсата на строителни книжа за процесната пристройка сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Както се посочи, не са налице условията за търпимост поради недекларирането на строежа. Очевидно е, че тази пристроена част на гаража, както сочи вещото лице, попада под балкона на втория етаж, тоест попада извън фасадата на блока / вж. т. 57 на пар. 5 ДР на ЗУТ/. Тази пристройка като попадаща извън очертанията на фасадата на блока е върху земя извън обема на собственическите и/или ограничени вещни права на собствениците на апартаменти, мазета и гаражи в жилищната сграда, което е още едно основание за липсата на условията на търпимост по смисъла на пар. 16, ал. 2 ПЗРЗУТ. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразен административен акт, съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в смисъл на отхвърляне на жалбата срещу обжалваната заповед. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят претендираните разноски, представляващи юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в общ размер от 200 /двеста/ лв. за две инстанции- по 100 лв. юрисконсултско възнаграждание за всяка инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,