Решение № 7236 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 938/2017 г.

Решение № 7236 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 938/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Е. А. срещу решение № 1729 от 07.12.2016 г., постановено по административно дело № 491/2016 г. от Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 12316 ЗЗ-6/20.07.2016 г. на полицейски орган - разузнавач в Сектор "Борба с организираната престъпност" - Б. при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерство на вътрешните работи. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на процесното решение. Ответникът - полицейски орган - разузнавач в СБОП - Б. при ГДБОП - МВР, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Решението е валидно и допустимо - съдът се е произнесъл с обжалваното пред настоящия състав решение след надлежно сезиране с оспорване на индивидуален административен акт в рамките на своята компетентност. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. При извършената проверка настоящият състав намира за правилни изводите в обжалваното решение, че индивидуалният административен акт е законосъобразен. Същият е постановен от компетентен административен орган - полицейски орган - разузнавач в СБОП - Б. при ГДБОП - МВР, в предвидената от закона форма - заповедта съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) реквизити, като е посочено и конкретно за какво престъпление са налице данни за задържането на А.. Правилни са и изводите за издаване на заповедта при спазване на предвидените за това административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимия закон и неговата цел. Заповедта е постановена при наличие на данни за извършено от А. престъпление установени по надлежния ред, при което са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за издаването й. Решението е обосновано - съдът след изясняване на спора постановява акта си, като изводите му за липсата на основания за неговата отмяна са базирани на събраните по делото доказателства, които са обсъдени подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ГДБОП - МВР деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определени по размер в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение