Решение № 1357 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5712/2007 г.

Решение № 1357 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5712/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. Г. С. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 21.VI.2007 г. постановено по гр.д. № 180/2007 г. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалните правила. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), видно от клеймото върху пощенския плик, с който е изпратена, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. П. Г. С. е предявил искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД за сумата 41810 лв., представляващи невърнат остатък от предоставен на ответника С. К. К. от гр. В. заем в размер на 75 000 германски марки на 10.VIII.1996 г. с падеж на връщане 25.ХII.1996 г., както и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 16426 лв. представляващи мораторна лихва върху същата сума за периода от 20.ХII.2001 г. до датата на предявяване на иска 13.ХII.2004 г. С решението на Варненския окръжен съд от 7.III.2007 г. по гр. д. № 2057/2004 г. и двете претенции са отхвърлени поради погасяването им по давност. По въззивна жалба на ищеца Варненският апелативен съд с решението си от 21.VI.2007 г. постановено по гр. д. № 180/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и поради това подлежи на отмяна. С въззивната жалба ищецът по делото е представил писмено доказателство, наречено "споразумение" във връзка с възражение за прекъсване на погасителната давност на вземането по договора за заем. В съдебно заседание на 22.V.2007 г. противната страна е представила други писмени доказателства във връзка със същия писмен документ. В същото заседание Варненският апелативен съд е приел, че писмените доказателства на двете страни са неотносими към спора и е отказал да ги приеме като доказателства по делото. По този начин той е лишил настоящата инстанция от възможността да прецени правилността на неговата констатация, а това има пряко отношение към основателността на направеното възражение за прекъсване на погасителната давност. Спорът е решен въз основа именно на уважаването на възражението за погасяване по давност на вземането. Поради това и установяването на правилността на изводите във връзка с доводите за прекъсване на давността имат пряко отношение към изложените съображения по съществото на спора. Като е лишил страните от възможността да докажат твърденията си във връзка с довода за прекъсване на давността, въззивният съд е допуснал нарушение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.), налагащо отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение