Решение № 4845 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2011 г.

Решение № 4845 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 2544 от 9.12.2010 г., постановено по адм. д. № 1784 по описа за 2010 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Варна да завери молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот № 358 по кадастралния план от 1989 г., намиращ се в селищно образувание "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата", землището на кв. "Виница", община Варна. Съдът е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите. Със същото решение община Варна е осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски от 412 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Те са аргументирани с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. По изложените съображения се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, с което се потвърди мълчаливия отказ на кмета. От адвокат Евгения Дойнова-пълномощник на Евгений Пенчев Минчев е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК против касационната жалба. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба, като са противопоставени възражения на изложените твърдения. Моли се, съда да присъди направените пред касационната инстанция разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обсъдената в нея хипотеза на чл. 19, ал. 8, т. 1 ЗСПЗЗ правилно е преценена от съда като неотносима към процесния случай. Забраната за общините за срок от 5 години да издават удостоверения за обстоятелствена проверка се отнася само за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а имот № 358 не попада в тези земи, което обстоятелство се установявало и от протоколно решение № 6 от 10.12.2009 г. на Областна дирекция "Земеделие"-Варна. Счита освен това, че само нотариусът може да преценява обстоятелствата във връзка с придобиването на правото на собственост върху имот в охранителното производство, поради което съдът правилно е отменил мълчаливия отказ на кмета. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения: Евгений Минчев, чрез пълномощника си е подал искане с вх. № ЗАО 11263 от 25.03.2010 г. до кмета на община Варна, да му бъде заверена молба-декларация за обстоятелствена проверка, относно 281 кв. м, представляващи част от имот № 358 по кадастралния план на селищно образувание "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата", землището на кв. "Виница" с обща площ на имота от 881 кв. м, при описаните граници на имота, ведно с построената в него вилна сграда и гараж. Удостоверителната част от молбата - декларация относно вписването на обстоятелствата за имота, че не е общинска или държавна собственост не е попълнена, поради което е прието, че е налице мълчалив отказ според законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК, който е обжалван пред съда. Административният съд-Варна е приел, че е сезиран с жалба против мълчалив отказ да се извърши административна услуга, според § 1, т. 2, б. "в" ДР на ЗАдм. Отказът да се извърши административна услуга е приравнен на отказ от издаване на индивидуален административен акт според чл. 21, ал. 3 АПК. Жалбата против мълчаливия отказ е била процесуално допустима, поради което е разгледана по същество. От приложените писмени доказателства съдът е приел, че жалбоподателят има правен интерес от попълване на удостоверителната част на молбата -декларация, защото се е легитимирал за собственик на 600 кв. м, представляващи идеална част от имот № 358, целият имот от 881 кв. м, който освен това е записан като собственик в регистъра на имотите, представляващ неразделна част от плана на новообразуваните имоти. На следващо място съдът е приел за установено, че имот № 358 не попада сред земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което за него не е била приложима ал. 8 на същия член. След като за жалбоподателя съществува правен интерес от търсената административна услуга, кметът на общината дължи извършването й, поради което мълчаливия отказ е отменен от съда като незаконосъобразен, а делото е върнато като преписка на общината при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски от жалбоподателя е прието за основателно, според чл. 143, ал. 1 АПК и съобразно доказателствата за тях съдът е осъдил общината да плати разноските. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неправилно е позоваването в касационната жалба на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Земите по чл. 19, ал. 1 са тези земеделски земи, които са включени в картата на съществуващите и възстановими в стари реални граници и в картата на плана за земеразделяне и са останали непотърсени от бившите им собственици, респективно наследниците им. Тези земи се стопанисват от общината и след влизането в сила на трите вида планове, по съответните карти стават собственост на общината. Земите, които попадат в територия по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ не са част от картата на съществуващите или картата на възстановимите в стари реални граници земи, нито са част от картата на плана за земеразделяне. Този извод следва от начина на създаване на териториите, в които се възстановява собствеността по реда описан в чл. 18г ППЗСПЗЗ. За тези земи, попадащи в територията по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти, който влиза в сила по реда, определен в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно в чл. 28, чл. 28б ППЗСПЗЗ. Имотите, включени в плана на новообразуваните имоти, за които не са се явили собственици, се записват като стопанисвани от общината в регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Едва след изпълнението на процедурата, предвидена в чл. 45в ППЗСПЗЗ и изтичане на определения в закона срок, те могат да станат общинска собственост. Отделно от това следва да се отбележи, че възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху земите, включени в територията по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ единствено кметът е компетентният орган да издаде заповед, с която да признае или възстанови правото на собственост, според § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В този случай остава открит въпроса дали е възможно приложението на чл. 587 във връзка с чл. 569, т. 2 ГПК за имотите, попадащи в територии по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, след като има специална уредба в този закон, различна от тази в ЗС. Съдът правилно е приел, че този въпрос е предоставен на преценката на нотариуса, в охранителното производство. Кметът е следвало да извърши административната услуга и да попълни частта от удостоверителната част на молбата-декларация с данните за имота, с които разполага. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което то ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане в писмения отговор на ответната страна по касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски пред касационната инстанция е основателно и ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Община Варна ще следва да бъде осъдена да заплати на Евгений Пенчев Минчев сторените от него разноски, според договора за правна защита и съдействие, серия "В", № 144067 от 17.01.2011 г. от 250 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение