Решение № 15936 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6520/2016 г.

Решение № 15936 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6520/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени съответно от министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Стоев, от А. П. и Г. И., чрез пълномощника им адв. Р. П. и от Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. П., против решение № 1499 от 7.03.2016 г., постановено по адм. дело № 12235/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменено изцяло решение № Ж-727 от 20.11.2014 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията). В касационната жалба на министъра на вътрешните работи са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че е неправилен решаващият извод на първоинстанционния съд за приложимостта и тълкуването на нормата на чл. 213, ал. 1 и 2 от НПК. Лицето, подало сигнал, по който е образувана прокурорската проверка няма качество на пострадало от твърдяното престъпление лице, поради което няма право да се ползва от правата на същото. Предоставянето на документи от прокурорската преписка, в които се съдържат лични данни, е в нарушение на целите на обработването на личните данни. Освен това Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) като администратор на лични данни, следва да предприеме необходимите технически и организационни мерки за защитата им от всички форми на незаконно обработване. В случая не са налице предпоставките на чл. 36з, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), за да бъдат предоставени данни по чл. 1, ал. 6 от ЗЗЛД на трето физическо лице. Фактът, че личните данни са на служители на МВР е ирелевантен, тъй като всички граждани се ползват от защитата на правата им, съгласно разпоредбите на закона. Противното би означавало неравностойно третиране. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и необосновано. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на А. П. и Г. И. също се релевират доводи за неправилност на решението поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния и процесуален закон, като се иска отмяната му и вместо него да бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени жалбите на Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ), представлявана от главния прокурор и Районна прокуратура - Ч., против цитираното решение на КЗЛД. В касационната жалба е посочено, че първоинстанционният съд е подменил предмета на спора, който е относно това дали Прокуратурата правомерно е обработила личните данни на лицата, подали жалби до КЗЛД, а не относно правното положение на лицето, на което данните са предоставени. Съдът е пренебрегнал нормите на КЗЛД, изградил е мотивите са на базата на предположения и разширително тълкуване на уредени от закона отношения и прилагайки по аналогия норми от НПК, които обаче не могат да дерогират разпоредбите на ЗЗЛД. Сочи се, че съдът не е обсъдил доводите на всички страни в процеса, а само тези на Прокуратурата, които изцяло е възпроизвел. Подробно са обосновани твърденията за неправилно приложение на чл. 213 от НПК, чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗЛД, както и чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД. Претендират се разноски и за двете инстанции. В касационната жалба на Комисията за защита на личните данни също се претендира отмяна на съдебното решение поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано е неправилното приложение на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗЛД, също така и липсата на разграничение в съдебното решение, за разлика от решението на КЗЛД, на начините на обработване на лични данни, с оглед разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД. Твърди се и нарушение на процесуалния закон, тъй като в решението си АССГ не е обсъдил становищата на всички страни, а само тези на Прокуратурата. Ответникът - Районна прокуратура - Ч. (РП-Ч.), чрез районния прокурор, оспорва касационните жалби, като счита, че постановеното решение на АССГ е правилно и обосновано. Ответникът - Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ, Прокуратурата), чрез процесуалния си представител С. И., оспорва касационните жалби. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, тъй като правилно е приета допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателите, за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. Аргументите за незаконосъобразност на решението на КЗЛД са развити в жалбата до АССГ, като се иска същите да бъдат съобразени и в касационното производство. Иска се оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Ответниците - Д. П. Р. и Областна дирекция на МВР - С. не изразяват становище по касационните жалби Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Касационните жалби са частично основателни. Поради сходството на касационните доводи за отмяна в трите касационни жалби същите ще бъдат разгледани общо в следващото изложение. По делото не се спори по фактите. Спори се относно правната квалификация на установеното. От доказателствата, които е обсъдил, първоинстанционният съд правилно е установил, че производството пред КЗЛД е образувано по жалба, подадена от А. П., Г. В. и Д. Р.. В жалбата е посочено, че в РП - Ч., по подаден от В. Н. Н. сигнал за извършено престъпление по чл. 387, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) е образувана прокурорска преписка, като в хода на проверката, от жалбоподателите са снети писмени обяснения, съдържащи техните лични данни - имена, ЕГН, адрес и номер на мобилен телефон. Материалите от проверката са изпратени в РП - Ч., в това число и писмените обяснения, като с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление, преписката е прекратена. Копие от постановлението е връчено на лицето, подало сигнала. Същото е подало молба до РП - Ч., за запознаване с материалите по преписката, като с резолюция на районен прокурор са му предоставени копия от материалите. Посоченото безспорно е установено от представените пред административния орган писмени доказателства - протокол за доброволно предаване от 23.01.2014 г., справка от 17.12.2013 г., постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 20.01.2014 г., писмо на ОДМВР - С. от 21.11.2013 г., шест броя обяснения, включително и от тримата жалбоподатели. При тези данни, Комисията е приела, че обработването на личните данни, чрез предоставянето на документи, в които данните се съдържат, на трето лице е в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. Липсват основания за допустимост на обработването. Комисията е отхвърлила довода на Прокуратурата, че предоставянето на материалите от прокурорската преписка на Недялков е в качеството му, аналогично на това на лице, пострадало от престъпление. Посочила е, че дори и в това качество лицето не следва да бъде снабдено с копия от документите. По тези съображения, с оспореното решение, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, Комисията е приела жалбата за основателна и е наложила на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД имуществена санкция на Прокуратурата, в размер на 20 000 лв. Първоинстанционният съд е счел, че така постановеното решение е материално незаконосъобразно и го е отменил изцяло. Посочил е, че процесуалното положение на Недялков обуславя право на достъп до материалите от прокурорската преписка, образувана по негова жалба, по аргумент от чл. 213, ал. 1 от НПК. Цитираният текст дава право на лицето, което твърди, че е пострадало от престъпление и е инициатор на прокурорската проверка, да участва във фазата на проверката, предхождаща решаването на въпроса за образуване на досъдебното производство. Според съда, посоченото налага извод, че лицето следва да се ползва с правата на пострадал и поне с тези от тях, визирани в чл. 75, ал. 2 от НПК, свързани с правото да се запознава с преписката. Съгласно чл. 75, ал. 1 от НПК, в приложимата редакцията от ДВ, бр. 32 от 28.05.2010 г., това е правото да бъде информиран за хода на наказателното производство, да прави искания, бележки и възражения, да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство. Нормата на чл. 213 от НПК дава право на жалба на лицето, сезирало прокуратурата за наличие на престъпление, с твърдения за незаконосъобразност на прокурорското постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. Това налага осигуряване на право на достъп до материалите от преписката, тъй като без запознаване с тях, само на базата на връченото му постановление, същото не би могло ефективно да осъществи правата си. При приета правомерност за запознаване с материалите по преписката, не може да се отрече това да бъде осъществено и чрез предоставяне на копия от документите. Конкретния, технически способ за предоставяне на достъпа не е свързан с допустимостта му. Съдът е посочил, че приемайки противното КЗЛД е постановила неправилно решение, тъй като в случая са налице основанията на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗЛД. Освен това, съдът е приел, че осигуряването на правото на жалба на лицето, на което са предоставени данните и реализирането на неговия интерес е противопоставимо на интереса на полицейските служители, чиито лични данни са разкрити. Тезата е мотивирана и с обстоятелството, че същите изпълняват публични функции, което налага търпимост към ограничения в защитата на личните им данни. По тези съображения, съдът е изградил извод, че не е осъществен състава на нарушение по чл. 42, ал. 2 от ЗЗЛД, не е налице основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Прокуратурата, в качеството й на администратор на лични данни, поради което е отменил оспореното решение изцяло. Така постановеното решение е неправилно относно приетото по т. 1 от решението на КЗЛД, а именно че незаконосъобразно Комисията е приела, че е налице нарушение на ЗЗЛД и е счела подадената жалба за основателна. Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД и обработването на личните данни на жалбоподателите е правомерно от страна на Прокуратурата като администратор на лични данни, тъй като е свързано с изпълнението на нейно нормативно установено задължение. Същото е изведено от нормата на чл. 213 от НПК, съгласно който, в приложимата редакция от ДВ, бр. 86/2006 г. при отказ да бъде образувано досъдебно производство, прокурорът уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Съгласно чл. 213, ал. 2 на същия текст, по свой почин или жалба на лицата по ал. 1, по-горестоящата прокуратура може да отмени постановлението по ал. 1 и да постанови образуването на досъдебно производство. Цитираните норми, правилно са тълкувани от АССГ, че предоставят право на жалба на лицето, подало сигнала, при отказ за образуване на досъдебно производство. За да бъде реализирано успешно това право, правилно е прието от първоинстанционния съд, че на същото следва да бъде предоставена възможност да се запознае с материалите в преписката. Обратното би препятствало възможността лицето да изгради своите изводи дали са събрани всички относими доказателства, дали същите са правилно обсъдени, съответно дали с оглед установено са изградени законосъобразни или незаконосъобразни изводи относно наличието или липсата на твърдяното престъпление, а оттам и на отказа да бъде образувано досъдебно производство. Ако лицето не разполага с всички материали, то това ще е обективна пречка да осъществи ефективно правото си на жалба. В тази връзка не е необходимо да се правят аналогии с процесуалното положение на пострадалия и то относно негови права в рамките на вече образувано производство. Законът предоставя на лицето, подало сигнала право на жалба, без да обвързва това право с евентуалното му бъдещо процесуално положение. В тази насока са неубедителни мотивите на административния орган, че след като има отказ за образуване на досъдебно производство, то липсват данни за престъпление и лицето няма качеството на пострадал от престъплението, съответно претърпял имуществени или неимуществени вреди от него. Спорът дали е налице престъпление или не, може да бъде пренесен пред горестоящата прокуратура, именно по реда на обжалването, съгласно чл. 213 от НПК, поради което извода на КЗЛД, че лицето не разполага с право, поради липсата на престъпление не може да бъде възприет. Вярно е, че правото на жалба е само една възможност за лицето, но за да реши дали ще упражни предоставеното му право същото следва да получи достъп до данните в прокурорската преписка. В този смисъл мотивите на първоинстанционният съд, за допустимост на обработването на личните данни, чрез предоставянето им на лицето, подало сигнала са законосъобразни и следва изцяло да бъдат споделени. Правилно, в този смисъл съдът е приел, че е налице нормативно задължение за Прокуратурата, по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, да осигури упражняването на правото на жалба на лице от кръга на тези по чл. 213 от НПК, поради което обработването на лични данни, чрез предоставянето им на трето лице - § 1, 1 от ДР на ЗЗЛД, в качеството й на администратор на лични данни е допустимо. Също така правилни са изводите на съда и относно приложението на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Налице е обработване чрез предоставяне на лични данни, за реализиране на законните интереси на третото лице, на което същите са предоставени. Н. е трето лице, което има законен интерес - упражняване на право на жалба, на основание чл. 213 от НПК, съответно може да бъде носител на правото за разкриване на лични данни. Това право обаче не е абсолютно. Същото е ограничено от интересите на лицето, за което се отнасят данните, когато тези интереси имат преимущество пред законните интереси на третото лице. За да е законосъобразна обработката на личните данни е необходимо получателят да се нуждае от тях, за да реализира законния си интерес и лицата, чиито данни се разкриват да нямат преимущество пред интересите на третото лице. В настоящия случай, не сме изправени пред подобна хипотеза. За да осъществи законните си интереси - осъществяване на право на жалба, Н. не се нуждае от всички предоставени му лични данни - тези за единен граждански номер, адреси, номера на мобилни телефони на лицата, чиито данни са предоставени. Неправилен е и извода на съда, че в случая интересите на лицата, чиито данни са предоставени нямат преимущество, тъй като същите имат качество на полицейски служители, т. е. следва да търпят ограничения. Подобен извод не намира опора в закона и данните по казуса. В случая лицата, чиито данни са предоставени, не са действали като полицейски служители, в служебно качество, данните им са обработени последователно от двама администратори на лични данни - МВР и Прокуратурата, в качеството им на свидетели - лица, от които са снети обяснения. В производството по предварителната прокурорска проверка същите, както и подателят на сигнала са с равнопоставени интереси на участници, макар и в различно процесуално качество. Противният извод би означавал неравностойно третиране, което не е обосновано със законова норма. Общите процесуални норми по НПК не могат да дерогират специалните норми на ЗЗЛД. Следователно, и при двете хипотези на допустимост на обработването - по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗЛД, същото следва да е съобразено и ограничено от спазването на изискванията по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД. Личните данни са събрани за конкретни, точно определени и законни цели, но са обработени чрез предоставяне на трето лице, което е несъвместимо с целите, за които са събрани - за нуждите на предварителната проверка и изграждане на извод за наличие или не на данни за престъпление - чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД. Данните следва да се съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите за които се обработват - чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД. В случая, както вече се посочи, за да упражни правото си на жалба, лицето подало сигнала, не се нуждае от личните данни на лицата, от които са снети обяснения. С предоставянето им далеч са надхвърлени целите на събирането и обработката на личните им данни. В този смисъл могат да се извлекат аргументи и от нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД, съгласно която при предоставяне на достъп на физическо лице, могат да се разкрият лични данни и на трето лице, администраторът е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се до него. От друга страна, администраторът на лични данни - Прокуратурата не е изпълнила вмененото й в това качество задължение по чл. 23 от ЗЗЛД да осигури необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни, които обработва. Към момента на процесното обработване не е налице предвидената в чл. 23, ал. 4 от ЗЗЛД инструкция, в която да са посочени мерките за защита, в това число и от незаконно обработване, каквото е и обработването при нарушен баланс, с оглед изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Такава инструкция е приета по късно - "Инструкция за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в Прокуратурата на Р. Б.", одобрена със заповед на главния прокурор № РД-02-2 от 28.01.2015 г. Първоинстанционният съд не е обсъдил и не е преценил посочените обстоятелства, дали допустимото по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗЛД обработване на личните данни на жалбоподателите, чрез предоставянето им на трето лице, е съобразено с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В случая тези изисквания не са спазени, тъй като е налице обработка по начин несъвместим с целите, за които данните са събрани и надхвърлящ тези цели. От тук следва изводът, че решението на КЗЛД, макар и по различни от изложените от Комисията съображения, е правилно като резултат в първата си част, с която е прието, че е налице нарушение на ЗЗЛД и жалбата е основателна. В тази част решението на КЗЛД е законосъобразно. Оспореното съдебно решение, с което не е констатирано нарушението на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД и неправилно е отменено решението на КЗЛД, в частта по първия диспозитив, е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Решението на съда, доколкото постановява цялостна отмяна на решението на КЗЛД, т. е. и в частта по точка втора, следва да се приеме, че е правилно в частта, с която е постановена отмяна на решението на КЗЛД по отношение наложената имуществена санкция на Прокуратурата, макар и по други мотиви. В тази част решението на КЗЛД страда от порок във формата, тъй като същото е лишено от мотиви. В производството по чл. 38 от ЗЗЛД, КЗЛД има провомощията, разписани в чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД - установява извършено ли е или не твърдяното в жалбата нарушение, съответно има право да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. КЗЛД е наложила на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. В решението на Комисията липсват мотиви защо е избрано налагането на административно наказание, а не предприемане на някоя от другите мерки. Липсват мотиви и относно определения размер на наказанието. В тази насока лаконично е посочено, че неправомерното обработване засяга повече от едно лице. Освен това, както вече се посочи по-горе в мотивите, в случая обработването на личните данни, чрез предоставянето им е допустимо, по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗЛД, като нарушението на закона е по отношение неспазване на изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД, което е относимо както към вида на предприеманите мерки, така и относно евентуалния размер на наказанието при евентуалното налагане на имуществена санкция. С решението си КЗЛД не е приложила правилно закона, в тази част. Решението на КЗЛД е правилно в първата си част, но само като краен резултат. Същото е изцяло незаконосъобразно, поради липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон във втората си част, поради което като краен резултат правилно е отменено от съда. След отмяната на съдебното решение, не се налага връщането на делото за ново разглеждане от съда, тъй като не се налага събирането на други доказателства, както и не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Спорът по отношение първата част от решението на КЗЛД е по отношение приложение на закона и с настоящия съдебен акт на основание чл. 222, ал. 1 от АПК ще бъде решен. Що се касае до втората част на решението на КЗЛД, тъй като спорният въпрос е предоставен на преценката на административния орган, на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, след отмяната на решението, преписката следва да бъде върната на Комисията за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото решение по отношение тълкуването и приложението на закона. По изложените съображения подадените касационни жалби са частично основателни. Решението на първоинстационния съд следва да бъде отменено, в частта, с която е отменено решението на КЗЛД по точка първа от диспозитива, за обявяване на жалбата на А. И. П., Г. В. И. и Д. П. Р. за основателна, като в тази част се отхвърли жалбата на Прокуратурата на Р. Б., представлявана от главния прокурор и жалбата на В. К. - административен ръководител районен прокурор на Районна прокуратура - гр. Ч., против решението на КЗЛД по точка първа. Решението на АССГ следва да бъде оставено в сила, в частта, с която е отменено решението на КЗЛД по точка втора от диспозитива, за налагане на Прокуратурата на Р. Б. на имуществена санкция в размер на 20 000 лева, като в тази част се постанови връщане на делото като преписка на КЗЛД за ново произнасяне. С оглед изхода на делото - частично уважаване и частично отхвърляне на касационните жалби, не следва да бъдат присъждани разноски. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,