Решение № 1944 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10936/2016 г.
ВАСII отделение15.02.2017 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1195/22.06.2016 г. постановено по адм. дело № 747/2016 г. на Административен съд - Б., 9-ти състав. ОСЪЖДА Митнически пункт "П. Б. център", да заплати на "Л. Н. Б." АД, сумата от 200 лв. / двеста лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1944 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10936/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "П. Б. център", чрез ст. юрк. Керенска - Гелова, против решение № 1195/22.06.2016 г. по адм. дело № 747/2016 г. на Административен съд - Б. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответната страна - "Л. Н. Б." АД, в писмена защита и отговор по жалбата, излага доводи за законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага отмяна на решението поради материална незаконосъобразност. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 5983/04.10.2012 г. на началника на Митнически пункт "П. Б. център", мълчаливо потвърдено от началника на М. Б., с което на основание чл. 6, чл. 20 и § 3 от регламент /ЕС/ 2913/92, във връзка с Регламент (ЕИО) № 2658/87 за стоките, декларирани като "Тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да търпят специфична преработка" с код по КН 2710 19 71, за режим допускане на свободно обращение и крайно потребление по ЕАД 12BG001007H0010251/06.04.2012г, с получател "Л. Н. Б." АД, след изготвени митнически лабораторни експертизи е определен код по КН 2707 99 99, тъй като съгласно забележка 2 към глава 27 на КН и ОБХС в декларираната позиция 2710 се отнасят масла, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните. За да постанови този резултат съдът е обсъдил подробно документите по приложената административна преписка, заключенията на приетите съдебно-химически експертизи и решението, постановено от СЕС по преюдициално запитване на български съд /С-330/2013 г./ относно тълкуване на позиции 2707 и 2710 от КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка". Прието е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта му, поради което е незаконосъобразно. Според съда органът е извършил неправилно претарифиране на продукта с код 2707 99 99, тъй като не е установено надлежно преобладаването на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните. Решението е правилно и съответно на изяснената по делото фактическа обстановка. От заключенията на приетите по делото съдебно - химически експертизи е установено, че анализът на продукта за наличие на ароматни съставки, извършен от ЦМЛ, е по метода на разделяне съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН, който метод не е стандартизиран за характеризиране на процесните продукти. Този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, а също при него се отделят и тегловно се определят неароматните съставки, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди, т. е. не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Следователно, използваният от ЦМЛ метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които са различни понятия. Погрешно е прието, че понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" са идентични, а всъщност понятието ароматни съставки е с по-широк обхват, като ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, наред с други съставки. Поради това, при липсата на данни за тегловното съотношение на ароматните спрямо неароматните съставки на продукта, не може да се изведе категоричен извод, какъвто е направен от органа, че ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните. Затова митническият орган не е имал основание да приеме, че продуктът следва да се класира в позиция 2707, подпозиция 99 99, а следователно и да определи нов размер на задълженията за мито и ДДС. И. са само ароматните въглеводороди по метод, който не позволява изследването на останалите съставки на продукта. Изложеното кореспондира и на заложения в обсъденото от административният съд решение на СЕС разграничителен критерий, а именно: в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. За да се класира продуктът в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки, което не е установено по безспорен начин от МЛЕ. В тази връзка са обосновани изводите на съда за неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", в смисъла, залегнал в т. 2 от решение С-330/2013 г. на СЕС. Предвид изложеното, се явява обоснован извода за незаконосъобразност на постановената с оспореното решение на началника на Митнически пункт "П. Б. център" промяна на декларираната позиция и подпозиция, поради което обжалваното съдебно решение, с което е отменено решението на началника на МП "П. Б. център" се явява законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. 24 от НЗПМ, към която препраща чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм., ДВ, бр. 8/2017 г./. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,