Решение № 7337 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14323/2013 г.

Решение № 7337 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14323/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Любомир Бориславов Стойков от гр. Самоков, против решение по адм. дело № 738 от 2012 г. на Административния съд - София-област. В касационната жалба се навеждат доводи за допуснати нарушения на съществени процесуални правила, необоснованост на решението, постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Самоков, прави искане за оставянето й без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-област, е отхвърлил жалбата на касатора Любомир Стойков срещу заповед № ЛС-01-785/-7.08.2012 г. на кмета на община Самоков, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на общински имот с площ от 175,00 кв. м., находящ се в к. к. "Боровец", община Самоков, част от общински ПИ с идентификатор 65231.920.499, с площ от 400 кв. м. - частна общинска собственост, предмет на актуване с АОС № 4910/12.09.2005 г. Съдът е приел, че договорът за наем, имащ за предмет частта от процесния общински имот, отдаден за разполагане на търговски обект, е изтекъл на 30.04.2008 г. Направен е извод, че жалбоподателят държи тази част от имота без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Доводът за допуснати процесуални нарушения в административното производство поради неуведомяване на касатора за започване на административното производство е обсъден подробно и е прието, че нарушението е несъществено защото правото на защита на касатора не е нарушено. Съдът е отговорил и на възражението за относимост на спор за материално право към законосъобразността на оспорената заповед. Така приетото е законосъобразно. Установената по делото фактическа обстановка не е спорна: Имотът предмет на изземване е общинска собственост - аргумент от представения по делото акт за общинска собственост № 4910/12.09.2005 г. Между страните е имало сключен наемен договор за процесната част от общинския имот на 16.10.1992 г. със срок на договора - десет години, считано от датата на подписване на договора. Съгласно него на Стойков е отдаден за възмездно и временно ползване в Курорта Боровец терен ЗОХ, с обща площ 175 кв. м., който ще се използва за поставяне на търговски обект. С Допълнителното споразумение № Б-14/19.10.2005 г. към Договор за наем № Р-14/16.10.1992 г. /т. 14, Раздел IV/ е удължен срок на наемния договор от 17.10.2005 г. до 30.04.2008 г. Липсват данни за сключване на нов договор за наем, вкл. и намерение на наемателя за това. В предвид на установеното релевираните касационни основания не са налице. Безспорно е установено, че жалбоподателят държи имот, отдаден под наем от община Самоков и договорът за наем е с изтекъл срок на действие. Следователно, налице са фактически обстоятелства, даващи правно основание на наемодателя, в лицето на кмета на общината, да издаде процесната заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Правилно съдът е приел ирелевантност към законосъобразността на оспорената заповед на спор за материално право между общината и трето лице/държавата/. Спорът за материално право не може да бъде противопоставен като средство за защита от касатора в съдебно-административно производство по оспорване на заповед за изземване по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Общината е установила своето право на собственост с АОбС № 4910/12.09.2005 г. и материалната доказателствена сила на акта не е оборена, поради което кметът е компететния орган да издаде заповед за принудително изземване на имота. Ирелевантно за правния спор е издаденият след заповедта за изземване акт за държавна собственост след като акта за общинска собственост не е обезсилен/отменен. Направените и пред касационната оплаквания в този мисъл са неоснователни. Неоснователен е довода за липса на идентичност на имота по заповедта за изземване и акта за общинска собственост. Административният съд подробно е анализирал промяната в идентификатора на имота, като резултат от отделянето на процесната част от целия имот с отделен номер/идентификатор, т. е. от имот с идентификатор № 65231.920.227 с площ 89 693 кв. м. /описан в АОС/ е отделен имот идентификатор № 65231.920.499 с площ от 400 кв. м., от който имот жалбоподателят ползва частта 127 кв. м., която е предмет на заповедта за изземване. В предвид изложеното правилно съдът е преценил законосъобразността на оспорената заповед и отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за заплащане на разноски за касационното производство е основателна. В предвид фактическата и правна сложност на делото претенцията следва да бъде уважена в минималния размер от триста лева. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,