Решение № 12593 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9904/2018 г.

Решение № 12593 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9904/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на секретар на община Варна, чрез процесуален представител, против решение № 1350 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 927/2018 г. на Административен съд Варна/АС-Варна/, с което е отменено Решение рег. №ДОИ18000017 ВН_006 ВН/08.03.2018 г. на секретаря но община Варна за предоставяне достъп до обществена информация по подадено заявление с рег. №ДОИ18000017 ВН/22.02.2018 г. на СНЦ "Отворен обществен съвет на протестиращите", и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване с указанията в мотивите на решението на съда. Касационният жалбоподател смята обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в молба от 13.09.2019 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За са постанови обжалваното решение, Административен съд Варна е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, но е неправилен. Съдът е счел, че: 1. административният орган не е изследвал въпроса дали изобщо е налице надделяващ обществен интерес, което било нарушение на чл. 35 от АПК; 2. исканата от заявителя информация не е предоставена в предпочетената от него форма в нарушение на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ. Решението на АС-Варна е постановено в съответствие с материалния закон. Макар в подлежащото на инстанционен контрол съдебно решение да липсва произнасяне относно формата на оспорения акт и наличието или липсата на процесуални нарушения от категорията на съществените при издаването му, споделят се заключенията и крайният извод на административния съд, че поисканата от СНЦ "Отворен обществен съвет на протестиращите" с процесното заявление информация е обществена. Описаните в заявлението данни са свързани с обществения живот, тъй като представляват служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, а именно: сведения и данни, които се събират, създават и съхраняват от органа във връзка с дейността на община Варна. Налице е и второто изискване на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - исканата информация дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект във връзка с разходването на обществени средства за подобряване инфраструктурата на града. Соченият от административния орган в т. 1 от процесния акт текст на чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП е неотносим, тъй като в случая не са поискани одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката, а от заявителя е визирано името на автора на проекта за навеси по автобусните спирки на град Варна. Дали то е обект на надделяващ обществен интерес като елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е предмет на преценка, която е следвало да бъде извършена от административния орган, поради което без излагане на фактически и правни основания относно този релевантен юридически факт органът не е изпълнил и задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. На следващо място в оспореното решение на АО в т. 1 от диспозитива касателно т. 2 и т. 3 от заявлението за достъп са посочени линкове към националния концесионен регистър и интернет страницата на община Варна но няма данни по делото тези линкове да съществуват и съответно да водят до интернет страници, съдържащи към датата на постановяване на оспорения акт данните, поискани от заявителя. Независимо от горното, видно е несъобразяването от административния орган с предпочетената от заявителя форма за предоставяне поисканата обществена информация, поради което в случая е налице неизпълнение задължението на органа по чл. 27 от ЗДОИ, както правилно е приел първоинстанционния съд. По този начин макар привидно с частично позитивно за заявителя съдържание, оспорения акт не предоставя искания достъп. След като са налице на основанията по ЗДОИ за предоставяне изцяло на търсената информация, и не се установява същата да е била предоставена на заявителя в поисканата от него форма при липса на изключенията по чл. 27, ал. 1, т. 1-3 от ЗДОИ, АС-Варна правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби като краен резултат е приел, че в случая е формиран незаконосъобразен отказ в обжалвания акт за предоставяне на исканата с процесното заявление обществена информация, който отказ подлежи на отмяна. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Противно на изложеното от касатора не са налице процесуални нарушения на решаващия съдебен състав. Същият с разпореждане от 04.05.2016 г. изрично е указал на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, а касатора въпреки дадената му възможност е провел първоинстанционното производство при процесуална пасивност. Касационният съд не констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на Административен съд Варна кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на спора предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва Община Варна да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение по договор за правна помощ от 02.08.2018 г. с адвокат И. Иванов. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК не се уважава предвид размера на претендираните разноски, който е в рамките на минималния предвиден по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение