Решение № 10649 от 23.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по касационната жалба на главен специалист Местни данъци и такси при Община Велики Преслав, подадена чрез процесуалния му представител адв. Бонева, против решение 176 от 06.12.2021 г. на Административен съд - Шумен, постановено по адм. д. 163/2021 г., В ЧАСТТА, с която е отменен по жалба на В. Дангарска Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ 6950-1/16.02.2021 г., издаден от специалист Местни приходи в отдел Местни данъци и такси при Община Велики Преслав, потвърден с решение 003 от 27.04.2021г. на главен специалист Местни данъци и такси при Община Велики Преслав, в частта, с която е установено задължение за такса битови отпадъци за 2020г. за сумата над 590,37 лева главница до пълния претендиран размер от 1089,91 лева и за сумата над 27,64 лева лихви общо до пълния претендиран размер от 51,02 лева, респективно общо за сумата над 618,01лева /шестотин и осемнадесет лева и една стотинки/ до пълния претендиран размер от 1312,09 лева.

Касационният жалбоподател твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Посочва, че съдът е описал доказателствата, които са в подкрепа на това, че в района на процесния имот е била предоставяна услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Излага, че фактът, че не е доказано по безспорен начин, че точно пред процесния имот има съд за събиране на отпадъци не променя обстоятелството, че в близост до този имот има такива съдове и тези съдове се изхвърлят регулярно. Добавя, че В. Дангарска не се е възползвала от възможността да подаде декларации, с които да заяви, че имота няма да се ползва или че желае съд за отпадъци само за ползване от нейния имот. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Иска присъждане на сторените деловодни разноски за всички инстанции.

Ответникът по касационната жалба - В. Дангарска не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Шумен е бил Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ 6950-1/16.02.2021 г., издаден от специалист Местни приходи в отдел Местни данъци и такси при Община Велики Преслав, потвърден с решение 003 от 27.04.2021г. на главен специалист Местни данъци и такси при Община Велики Преслав, с който на В. Дангарска са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 2020г. за притежавания от нея имот с партиден 7701Н1632, с адрес п.к. 9850, гр.Велики Преслав, представляващ земя и сгради, както и лихви за просрочие, изчислени към 16.02.2021г., както следва: ДНИ за 2020г.- 163,50 лева главница и 7,66 лева лихви, на обща стойност 171,16 лева и ТБО за 2020г.- 1089,91 лева главница и 51,02 лева лихви, на обща стойност 1140,93 лева. Общата стойност на установените задължения за ДНИ и ТБО е в размер на 1253,41 лева главница и 58,68 лева лихви, или обща стойност на задълженията 1312,09 лева.

С процесното решение административният съд е отменил по жалба на В. Дангарска АУЗД 6950-1/16.02.2021 г., издаден от специалист Местни приходи в отдел Местни данъци и такси при Община Велики Преслав, потвърден с решение 003 от 27.04.2021г. на главен специалист Местни данъци и такси при Община Велики Преслав, В ЧАСТТА, с която е установено задължение за ТБО за 2020г. за сумата над 590,37 лева главница до пълния претендиран размер от 1089,91 лева и за сумата над 27,64 лева лихви общо до пълния претендиран размер от 51,02 лева, респективно общо за сумата над 618,01лева до пълния претендиран размер от 1312,09 лева и е отхвърлил жалбата на Дангарска срещу АУЗД, в останалата му част, с която са установени задължения за ТБО, включваща услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци за 2020г. в размер на 590,37лева главница и 27,64 лева лихви, на обща стойност 618,01 лева; както и задължения за ДНИ за 2020г. в размер на 163,50 лева главница и 7,66 лева лихви, на обща стойност 171,16 лева.

Частта от решението, с която е отхвърлена жалбата на В. Дангарска срещу АУЗД, не е обжалвано и е влязло в сила. В тази му част не е предмет на настоящото производство

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУЗД е издаден от компетентен орган.

Изложил е, че по делото не се спори, а и се установява от приложената Заповед 428/29.10.2019г. на кмета на Община Велики Преслав, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, че за териториите, попадащи в регулационните граници на гр. Велики Преслав, където се намира и процесният имот е предвидено предоставянето на съответните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо. Този факт се потвърждава и от заключението по съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), където е посочено изрично, че имотът, собственост на оспорващата, попада в границите на районите, в които се извършват горепосочените услуги.

Административният съд е посочил, че спорът се свежда до това дали реално е била предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Достигнал е до извода, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че Община Велики Преслав е предоставяла услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на процесния имот, собственост на Дангарска. Констатирал е, че същият попада в регулационните граници на гр. Велики Преслав и се намира в границите на районите, по отношение на които, съгласно заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, въпросната услуга се предоставя. До този извод е стигнала и СИЕ, позовавайки се на Справки за разположението на съдовете за битови отпадъци тип Кофа за гр. Велики Преслав за 2020г., според които, в промишлената зона на населеното място, където се намира процесният имот, е разположен 1 бр. съд тип кофа, с ползвател Дънгарски; на месечните графици за обслужване на съдовете за отпадъци, според които отпадъците в район промишлена зона се събират един път седмично; както и на Актовете за установяване на извършените видове дейности по сметосъбиране и сметоизвозване в гр. Велики Преслав с възложител Община Велики Преслав и изпълнител БКС ЕООД, гр. Велики Преслав, удостоверяващи редовното осъществяване на сметосъбиране и сметоизвозване през релевантния период, както и обслужването на броя на съдовете. В цитираните документи съдът посочва, че не се съдържа информация относно кои конкретни имоти е извършвана въпросната дейност; не са представени пътни листи, в които да е отразен конкретният маршрут на сметосъбирачния камион, нито други документи, от които да е видно, в близост до имота на В. Дангарска е имало поставен съд за отпадъци и същият е бил посещаван регулярно от служители на сметосъбиращото дружество с цел събиране на генерираните битови отпадъци. Административният съд е приел, че обстоятелството, че в Справките за разположението на съдовете за битови отпадъци тип Кофа е посочено промишлена зона, ползвател Дънгарски, не променя този извод, тъй като липсата на посочени конкретни данни, индивидуализиращи имота на жалбоподателката, е пречка да се установи дали в случая се има предвид именно процесния притежаван от нея имот или се касае за случайно съвпадение на имената, още повече, че собственикът на имота през периода е с фамилия Дангарска. Като допълнителен аргумент в тази насока съдът излага, че видно от писмо рег. ДА-01-2615/04.10.2021г. на кмета на Община Велики Преслав, в наличната документация на общината не се съдържа точна информация за датата, на която е поставен съд за отпадъци до адреса на имота на В. Дангарска, от което следва, че не може да се установи дали през 2020г. на посочения адрес е имало такъв съд.

В тази връзка съдът обсъжда и показанията на св. Й. Йорданов, работещ в съседство с процесния имот, от които се установява, че преди много време, когато в имота на Дангарска е имало работеща фабрика, стопанисвана от сина ѝ С. Дангарски, свидетелят е виждал поставена пред входа кофа за отпадъци, но от много години няма такава, като към 2020г., и към момента, липсва поставен контейнер. Свидетелят Р. Рамаданов, работещ като шофьор на сметосъбиращ камион в БКСЕООД, гр. Велики Преслав, в т.ч. и през 2020г., е посочил, че всяка седмица преминава с камиона през промишлената зона, но от много години пред предприятието, намирало се в процесния имот, няма казан. Във връзка с показанията на разпитаните свидетели съдът е изложил, че не се установява с категоричност, че досежно имота на В. Дангарска през 2020г. е имало поставен съд за битови отпадъци, както и, че е било извършвано регулярно събиране на такива. С оглед на обсъдените доказателства административният съд е достигнал до извод, че В. Дангарска не дължи начислената й с оспорвания акт такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2020г. в размер на 499,54лв.

Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното първоинстанционно решение в оспорената му част като валидно, допустимо и правилно, поради следното:

Правилно съдът е установил по делото, че процесният имот, собственост на Дангарска, попада в регулационните граници на гр. Велики Преслав и се намира в границите на районите, по отношение на които, съгласно заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, въпросната услуга се предоставя. Не е спорно между страните и че В. Дангарска не се е възползвала от възможността да подаде декларации, с които да заяви, че имотът няма да се ползва или че желае съд за отпадъци само за ползване на нейния имот. Административният съд правилно е определил, че спорът се свежда до това дали реално е била предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.

Правната уредба на местните такси свързани с битовите отпадъци е уредена в глава трета, раздел първи от Закона за местните данъци и такси. Нормата на чл. 62 от ЗМДТ / в редакцията относима за данъчен период 2020г./ определя, че таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по:

1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;

2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;

3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66, съгласно която дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват:

1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците - за услугата по чл. 62, т. 1;

2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци - за услугата по чл. 62, т. 2;

3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване - за услугата по чл. 62, т. 3.

Случаите при които не се заплащат такси са уредени в чл.71 от ЗМДТ. В редакцията относима за данъчен период 2020г. нормата разпорежда, че не се събира такса за:

1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината;

2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота;

3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Събирането на таксата е в корелация с предоставянето на услугите и е израз на възмездния характер на публичното общинско вземане от позицията на общината. От позицията на задълженото лице отношението към таксата е плащане за получена услугата чл. 62 от ЗМДТ.

С оглед на изложеното касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че Община Велики Преслав е предоставяла услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на процесния имот, собственост на Дангарска.

Въпреки наличието на Справки за разположението на съдовете за битови отпадъци тип Кофа за гр. Велики Преслав за 2020г., според които, в промишлената зона на населеното място, където се намира процесният имот, е разположен 1 бр. съд тип кофа, с ползвател Дънгарски, правилно съдът е приел, че с оглед съвкупното разглеждане на доказателствата по делото не може да се установи дали през 2020г. на посочения адрес е имало такъв съд. Този извод се подкрепя както от писмо рег. ДА-01-2615/04.10.2021г. на кмета на Община Велики Преслав, съгласно което в наличната документация на общината не се съдържа точна информация за датата, на която е поставен съд за отпадъци до адреса на имота на В. Дангарска, така и от кредитираните показания на св. Й. Йорданов, работещ в съседство с процесния имот и св. Р. Рамаданов, работещ като шофьор на сметосъбиращ камион в БКСЕООД, гр. Велики Преслав, в т.ч. и през 2020г.. Последният изрично е заявил, че всяка седмица преминава с камиона през промишлената зона, но от много години пред предприятието, намирало се в процесния имот, няма казан.

Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, че липсата на съд за събиране на отпадъци пред имота на Дангарска не променя обстоятелството, че в близост до този имот има такива съдове и тези съдове се изхвърлят регулярно. Видно от Справки за разположението на съдовете за битови отпадъци тип Кофа за гр. Велики Преслав за 2020г. в Промишлена зона, където се намира процесния имот, има три имота, за които не е деклариран индивидуален съд процесния имот, Стругари Д. и Ел. подстанция. Всички останали имоти са с деклариран индивидуален съд. След като се установява, че пред процесния имот няма поставен съд за събиране на отпадъци и няма доказателства пред другите два имота, посочени в справката (Стругари Д. и Ел. подстанция), реално да има разположени съдове за битови отпадъци, то твърдението, че в близост до този имот има такива съдове и тези съдове се изхвърлят регулярно, остава недоказано в хода на производството. В тази връзка е основателно и изложеното от административния съд, че в представените по делото документи не се съдържа информация относно кои конкретни имоти е извършвана въпросната дейност; не са представени пътни листи, в които да е отразен конкретният маршрут на сметосъбирачния камион, нито други документи, от които да е видно, в близост до имота на В. Дангарска е имало поставен съд за отпадъци и същият е бил посещаван регулярно от служители на сметосъбиращото дружество с цел събиране на генерираните битови отпадъци. Касационната инстанция намира, че от начина по който са описани имотите в Справката за разположението на съдовете за битови отпадъци тип Кофа за 2020г. (Стругари Д. и Ел. подстанция) не може да се установи дали в близост до процесния имот са били налични съдове за битови отпадъци.

При така установеното, в касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника по касационната жалба, тъй като същият не е претендирал такива.

Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение