Решение № 16303 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2012 г.

Решение № 16303 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Лили-92" ЕООД против решение № 48/07.02.2011 г., постановено от Великотърновския административен съд по адм. д. № 960/2011 г. С обжалваното решение е оставена без разглеждане жалбата на "Лили-92" ЕООД против ревизионен акт (РА) № 150900088/06.04.2009 г. издаден от ТД на НАП-Плевен, потвърден като валиден с решение № 438/07.09.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-В. Търново в частта за м. септември 2007 г. и е прекратено производството в тази част, както й е отхвърлена жалбата срещу РА в останалата му част. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1000 лева. В касационната жалба (наречена "частна жалба") се иска отмяна на решението на административния съд. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-В. Търново изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но като неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба от "Лили-92" ЕООД, в която се иска да бъде прогласен като нищожен РА № 150900088/06.04.2009 г. Жалбоподателят е твърдял нищожност на две основания- наличието на издаден АПВ за м. 09.2007 г. и липсата на материална компетентност на органа възложил ревизията и лицето, издало РА. В жалбата се е атакувало и решението на директора на дирекция "ОУИ" в частта, в която жалбата на дружеството срещу незаконосъобразността на РА е оставена без разглеждане като просрочена. С разпореждане на съда от 13.10.2011 г. е разпоредено образуването на ново дело с предмет оспорването на решението на директора на ДОУИ в частта, в която жалбата против РА е оставена без разглеждане като просрочена и административното оспорване е прекратено, което дело да се докладва за ново разпределение. С обжалваното решение административният съд е прекратил частично производството по оспорването на валидността на РА, приемайки, че жалбоподателят няма интерес от оспорване на РА в частта относно м. 09.07 г. тъй като в тази част РА е благоприятен за ревизирания субект. В останалата част жалбата за нищожност на РА е отхвърлена. Съдът е приел, че не са налице АПВ за останалите (извън м. 09.07 г.) ревизирани периоди. Също така въз основа на данните по делото е преценил, че лицата, възложили ревизията и издали РА притежават материалната компетентност за това. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението като правилно. Изводите на съда са съответни на установената по делото фактическа обстановка, която обективно е установена от съда въз основа на събраните по делото доказателства. Основателна е преценката на съда, че жалбоподателят няма интерес от оспорването на РА относно неговата валидност за м. 09.07 г. тъй като с РА не се променя резултата за този период, установен с АПВ, издаден преди това. За следващите периоди от ревизираните не са представени АПВ, поради което основателно съдът е отхвърлил възражението за нищожност на това основание. От съдържащите се в преписката заповеди се установява, че лицата възложили ревизията и издали РА са разполагали с необходимата компетентност за това, поради което правилно и това възражение на жалбоподателя е отхвърлено. При постановяване на атакуваното съдебно решение не се установиха твърдяните касационни основания за отмяната му поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд