Решение № 2615 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7668/2017 г.

Решение № 2615 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7668/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба М. Й. Ш. - митн. инспектор в М. А. С., против решение № 3183 от 09.05.2017 г. по адм. дело № 4362/2016 г. на Административен съд - С.-град. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на решението със законните последици. Ответникът "К. И." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез адв. Стоянов, моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост на решението. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил като незаконосъобразно решение на митнически инспектор в М. А. С., с което е извършена корекция на декларираната тарифна позиция на стоките по ЕАД № 15BG005100Н0074970/05.02.2015 г. и е определен нов размер на възникналите държавни вземания - мито в размер на 2062.70 лв и ДДС в размер на 412,54 лв. Прието е, че решението е постановено от компетентния орган, но при съществено нарушение изискванията за спазване на законоустановената форма и при липса на изложени в акта фактически основания за издаването му. Изведени са изводи, че нарушението е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт, доколкото не позволява да се осъществи адекватен контрол върху правилното приложение на материалния закон. Изложени са мотиви и по съществото на спора във връзка с констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, установила вида на внесената стока, основните и функции и възможност за самостоятелно функциониране, предвид наличната Изпращаща карта и съставни части. Проследен е и разграничителният критерий на тарифните кодове по КН на Регламент № 1101/2014 г. и ОМТ, с оглед установените специфики на процесната стока, сочещи на липса на основание за претарифиране. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. От данните по делото е установено, че за да определи тарифно класиране, различно от декларираното, митническият орган е извършил корекция върху самият ЕАД на размера на дължимото мито и ДДС, без да се посочи новия код по ТАРИК и фактическите основания за промяната. Въпреки тези пороци, правилно е прието от административният съд, че е налице подлежащ на оспорване административен акт - решение по смисъла на чл. 4, т. 5 от Регламент /ЕИО/№ 2913/92 /§ 1, т. 13 от ДР на ЗМ, отм./, тъй като с него се създава задължение за заплащане на мито и ДДС в тежест на жалбоподателя, което рефлектира неблагоприятно върху неговата правна сфера. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че не са изложени конкретни обстоятелства, въз основа на които се приема, че дружеството не е декларирало коректния тарифен код на внесената стока по процесния ЕАД. По делото са представени доказателства, обстойно обсъдени от съда във връзка с констатациите в изготвената СТЕ, сочещи че внесените стоки представляват плоски екрани, които могат сами по себе си, без да са необходими други части, невключени в комплекта, да извеждат изображение от сигнали от автоматични машини, която функция съвпада с тази по декларирания от дружеството тарифен код 8528 59 39 00. Предвид изложеното се явява правилен решаващият правен извод на съда за незаконосъобразност на процесния акт, поради липсата на неоспорими и събрани по допустимия ред доказателства за възможността и необходимостта от определяне на нов тарифен код на внесените стоки, както и порочност на акта от формална страна. Неоснователен е доводът по касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение -произнасяне свръх петитум, тъй като с изрична молба от 20.05.2016 г. оспорващото Дружество е уточнило, че претендира отмяна на "решение от 19.08.2015 г. на митническия орган при М. А. С. за определяне на мито по ЕАД № 15BG005100Н0074970/05.02.2015 г., потвърдено с решение № Р-148/18.03.2016 г. на директора на Агенция "Митници". Именно това е и подлежащия на контрол за законосъобразност по смисъла на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК административен акт, с оглед визирания ред за оспорване и препращане към разпоредбите на АПК с нормата на чл. 220 ЗМ. В тази връзка и за процесуална изрядност следва да се отбележи, че в диспозитива на обжалваното решение не е вписано изрично, че отмененото решение е потвърдено с решение № Р-148/18.03.2016 г. на директора на Агенция "Митници", въпреки, че в мотивната част се съдържат констатации в тази насока. Това обаче не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като предмета на съдебен контрол е надлежно отмененото и описано в детайли решение за определяне на нов размер на възникналите държавни вземания, което създава негативни последици за оспорващия. С оглед на това и очертания предмет на съдебен контрол, в производството не участва органа, произнесъл се по оспорването по административен ред, а на по-силно основание и Агенция "Митници", която съставлява различен процесуален субект. С оглед на изложеното, обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,