Решение № 4309 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 475/2018 г.

Решение № 4309 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 475/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от И. Илиев срещу решение № 553 от 4.12.2017 г. постановено по адм. дело № 483 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Монтана. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че административният съд не е отчел допуснатата грешка в изписване на имената му в талона за медицинско изследване и е достигнал до правни изводи, които накърняват правата му. Не отговаря на истината приетото от съда, че с действията си е отказал да направи кръвна проба. Приемайки, че фактическата обстановка отразена в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) отговаря на обективната истина, съдът е потвърдил заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, без да обсъди главното му възражение. Проверката с техническо средство и медицинското изследване за употребата на алкохол или упойващи вещества са две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на моторно превозно средство (МПС). В случая не е отказал да получи талона за медицинско изследване и да даде кръвна проба, но заради грешката на контролните органи е лишен от това право. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – Началник сектор към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Монтана, сектор "Пътна полиция" - Монтана, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Игнатов (в жалбата записан Илиев) против заповед за прилагане на ПАМ № 17-0996-000480 от 3.07.2017 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор "Пътна полиция" - Монтана, с която на основание чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка. За да постанови този резултат съдът е изложил, че със заповед № 17-0996-000480 от 03. 07 чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП на И. Игнатов е наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите в съставен на жалбоподателя и приет като доказателство по делото АУАН бланков № Д 220610 от 2.07.2017 г. ПАМ е наложена, за това, че на 2.07.2017 г. в с. Громшин по ул. "Христо Ботев", с посока на движение от с. Лехчево към центъра на с. Громшин, управлявал МПС - лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. [рег. номер на МПС], след употребата на алкохол. Наличието на алкохол в издишания въздух от 1. 18 промила е установено с техническо средство дрегер Алкотест 7510, № ARDM 0228. Съдът е посочил, че изложените в заповедта фактически обстоятелства се установяват от представения АУАН бланков № Д 220610 от 2.07.2017 г. За техническото средство Алкотест 7510, № ARDM 0228 е представен протокол за извършена последваща проверка от оправомощена лаборатория, с рег. № 3286 р-18747 от 4.05.2017 г. На жалбоподателя е издаден и талон за медицинско изследване бланков № 0368193 от 2.07.2017 г., подписан от него, като в талона е изписано друго име, но правилно е посочено неговото ЕГН, адрес, номерът на управляваното МПС, както и данните от техническото средство Алкотест 7510, № ARDM 0228. Съдът е посочил, че безспорно жалбоподателят е установил грешката в името си още с получаването на талона, но не е направил опит за отстраняването й. Няма данни той да се е явил ЦСМП - Монтана до посочения в талона час, т. е. да е направил опит използва талона, за да докаже, че показанията на техническото средство са неверни. АС – Монтана е посочил, че при сезирането на съда жалбоподателят е посочил, че е с фамилия Илиев, но е приел, че това не препятства разглеждането на жалбата, тъй като от справка в Националната база данни "Население" се установява, че действителната му фамилия е Игнатов, както е посочено й в оспорената от лицето заповед. След анализ на разпоредите на чл. 172 и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Посочил е, че със заповед № 81213-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи са определени службите за контрол по ЗДвП. В изпълнение на заповедта е издадена заповед № 3013 -1411 от 7.06.2017 г. от директора на ОД на МВР – Монтана. С нея са оправомощени длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, където в т. 2 е посочен началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Монтана. Изложил е, че заповедта е мотивирана и съдържа конкретно описание на обстоятелствата, въз основа на които е издадена, а такива се съдържат и в посочения като основание за издаването й АУАН, който, е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Приел е също, че заповедта за прилагане на ПАМ е постановена при осъществяването на фактите, визирани в хипотезата на нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а именно управление на МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта на водача над 0, 5 на хиляда – в конкретния случай 1, 18 промила. Съдържанието на алкохол в кръвта е установено по един от двата алтернативни метода, посочени в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – с техническо средство. И. Игнатов е получил талон за медицинско изследване и го е подписал с грешно изписани имена, вместо да предприеме действия по отстраняване на грешката. Няма данни и същият да е посетил ЦСМП - Монтана, макар да е бил уведомен, че следва да стори това в рамките на определено време. Съдът е посочил, че като се е възползвал от допуснатата грешка при изписване на името си в талона за медицинско изследване, с действията си жалбоподателят всъщност е отказал да бъде изследван в болнично заведение чрез кръвна проба. Предвид посоченото е приел, че при постановяването на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наложената ПАМ напълно съответства на целта на закона. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" включително на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразното прилагане на мярката. В случая, при извършената на жалбоподателя на 2.07.2017 г. проверка с техническо средство е установено, че той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1, 18 промила. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Както в жалбата си пред административния съд, така и в касационната жалба, водачът не е твърдял, че не е извършил нарушението, заради осъществяването на което е приложена процесната ПАМ. Правилно съдът е приел, че погрешно посоченото негово име в талона за медицинско изследване, не е препятствало възможността за извършване на такова. В талона правилно е посочено ЕГН на лицето, неговият адрес, номерът на управляваното МПС, както и данните от техническото средство. Няма данни той да се е опитал да посети медицинското заведение за да даде на кръвна проба, съответно – да му е отказано да бъде изследван. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по този начин жалбоподателят сам се е лишил от възможността да обори данните, установени чрез техническо средство. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,