Решение № 6762 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2009 г.

Решение № 6762 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, против решение № 6 от 10.01.2009 г. по адм. дело № 104 по описа за 2008 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменено издаденото от касатора решение № 25/25.07.2008 г. и потвърденото с него разпореждане № 158/13.06.2008 г. на Началник отдел "КПК". Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводственото правило на чл. 171, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 164, ал. 1, т. 3 и чл. 164, ал. 2 от ГПК, неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 9, ал. 2, т. 3 и чл. 10 от КСО и на чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ). Ответникът РИОКОЗ (Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве) - Кърджали, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № 25 от 25.07.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 158 от 13.06.2008 г., издадено от Началник отдел "КПК" за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1967/27.05.2008 г., с което РИОКОЗ - Кърджали е задължена да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 2966.93 лв., произхождащи от неправомерно извършени осигурителни разходи през периода 14.01.2005 г. - 30.06.2007 г. за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на лицето Лиляна Борисова Димитрова и за отглеждане на малко дете на лицето Мариана Веселинова Бояджиева, както и лихви в размер на 1619.62 лв. (общо 4586.55 лв.). Решението на Административен съд - Кърджали, с което оспорените административни актове са отменени като незаконосъобразни, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване . След като е установил, че и двете лица имат придобит осигурителен стаж с продължителност повече от 6 месеца и са наети на работа по действителни трудови договори, първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че те имат качеството на "осигурени лица" съобразно смисъла и целта на приложимия закон. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения по чл. 9, ал. 2, т. 3 и чл. 10 от КСО във вр. с чл. 63, ал. 4 от КТ . При установяване на наличието на основание за осигуряване, както и на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО следва да се тълкува при съобразяване с всички разпоредби на Кодекса на труда, относими към осигурителните правоотношения по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО . По отношение на Лиляна Борисова Димитрова е установено, че към датата на възникване на осигурения риск "временна неработоспособност" поради злокачествено заболяване лицето е притежавало придобит осигурителен стаж с продължителност 32 години и 22 дни и е било наето на работа по валиден трудов договор. Ползването на неплатен отпуск за период, по-дълъг от 30 дни, има за последица временното спиране на осигуряването, но не и отпадане на самото основание за осигуряване. Реалното полагане на труд през един работен ден, предхождащ непосредствено началния ден на ползвания отпуск поради временна неработоспособност, не е предвидено като предпоставка за изплащане на паричните обезщетения при възникнал осигурен риск по съществуващото осигурително правоотношение. Към 19.06.2006 г. лицето е изпълнявало условията по чл. 40, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност - то е било осигурено лице по смисъла на действащата разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) и е притежавало изискуемия осигурителен стаж. По отношение на Мариана Веселинова Бояджиева е установено, че към 06.03.2004 г. - датата на възникване на осигурения риск "майчинство" - лицето е изпълнявало изискването по чл. 50 от КСО (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) за отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане. След изтичане на срока от 135 календарни дни за майката е възникнало право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете основание действащия чл. 53 от КСО . Сключването на трудов договор с друг работодател през времето на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете не води до прекратяване на осигурителните права на майката. Реалното полагане на труд само за един ден не само не е предвидено като условие за възникване на осигурителното правоотношение, но то не е и условие за възникване на трудовото правоотношение. При наличие на редовно сключен трудов договор за служителката е възникнало право да ползва отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. На основание чл. 160, ал. 1 от КТ работодателят по своя преценка може да разреши искания неплатен отпуск независимо от това, дали работничката е ползувала или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия й стаж. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от КТ с наименование "начало на изпълнението" на трудовия договор се отнася за случаите, когато работникът не е постъпил на работа без да е уговорил друго с работодателя. По изложените съображения следва да се приеме, че на държавното обществено осигуряване не са нанесени щети, произхождащи от неправилно извършени осигурителни разходи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност и за отглеждане на малко дете. Оспорените актове за събиране от осигурителя на сумите на изплатените на осигурените лица обезщетения са незаконосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационните доводи във връзка с нарушения на съдопроизводствени правила са без значение за изхода на материалноправния спор и не следва да се обсъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,