Решение № 3113 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2011 г.
ВАСПетчленен състав02.03.2012 г.докладчик Марио Димитров
Диспозитив
Оставя в сила решение № 13085 от 14.10.2011 г., постановено по адм. дело № 9108/2010 г. на Върховния административен съд, Първо А отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3113 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Прима - 99" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Исперих, ул. "Христо Ясенов" № 2а, представлявано от управителя си Алекси Василев Алексиев, чрез процесуален представител адв. Магдалена Георгиева, против решение № 13085 от 14.10.2011 г., постановено по адм. дело № 9108/2010 г. на Върховния административен съд, Първо А отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 28/14.09.2009 г., издаден от Съвета за електронни медии (СЕМ). В касационната жалба се поддържат доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения, че след като операторът не е упражнявал радио- и телевизионна дейност, противоречи на житейската и правната логика регулаторният орган да е осъществявал надзор върху тази дейност, за което операторът да дължи такса. С годишната такса за надзор се покриват разходите за осъществяването на този надзор, което означава, че сочената такса е за реално осъществявана дейност, т. е. формалното издаване на лицензия не е основание за събирането й. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Съвет за електронни медии, чрез процесуалния си представител юрк. Доротея Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда за дължимост на установените с процесния АУПДВ годишни регистрационни такси за посочения период и размер, събирани от СЕМ. Към датата на издаване на АУПДВ регистрацията на жалбоподателя като търговски оператор не е прекратена, тъй като мълчаливият отказ на СЕМ по направеното искане за прекратяване не е обжалван по съответния ред. За процесния период лицензията е действаща. Процесната такса е дължима на основание чл. 98 и чл. 102 от ЗРТ и е определена по ред и размер съобразно чл. 12, ал. 1, т. 2 от ТТРТД, към който препраща чл. 102, ал. 6 от ЗРТ. Съобразно посочената правна уредба годишните регистрационни такси се дължат при съществуваща лицензия и регистрация на оператора до прекратяването й с решение на регулаторния орган - арг. от чл. 12, ал. 4 от ТТРТД. Правилно е прието от съда, че АУПДВ е правно мотивиран, с посочено правно основание, издаден е в съответствие с материалния закон и с процесуалните разпоредби. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба от настоящия касатор против АУПДВ № 28/14.09.2009 г. на СЕМ, издаден на основание чл. 32, т. 18, във вр. с чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който е установено публично държавно вземане в размер на 10 164.38 лева, ведно с лихвите. С обжалваното решение ВАС е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в съответствие с общите правила по АПК. Основният довод на жалбоподателя за недължимост на таксата, тъй като същият не извършва програмна дейност и е подал искане за прекратяване на регистрацията му, съдът е счел за неоснователен. Тричленният състав на ВАС е приел, че в конкретния случай е бил налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК по отношение на искане за прекратяване на регистрацията, който не е бил обжалван по надлежния ред и е влязъл в сила. В тази връзка е изведен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и дължимост на съответните такси за процесния период от време. Така постановеното решение е правилно. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че решенията на СЕМ представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да бъдат издадени в сроковете, предвидени в чл. 57 от АПК. В конкретния случай по делото не са налице данни СЕМ да се е произнесъл по заявлението на жалбоподателя, с което е поискал предсрочно прекратяване на регистрацията му и правилно е прието, че е бил налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който не е обжалван от "Прима-99" ООД в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Следва да се отбележи, че нито в Закона за радиото и телевизията, нито в Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност да не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран - аргумент от чл. 12, ал. 3 и 4 от ТТРТД. Съобразно посочената правна регламентация годишната регистрационна такса се дължи за периода от датата на регистрацията на оператора до датата на прекратяването й. Това означава, че критерий за осъществяване на надзора, респ. за дължимост на таксата за надзор е наличието на регистрация, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на регистрацията. Таксите се дължат независимо дали телевизионният оператор фактически е извършвал дейността, за която е регистриран. В тази връзка правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорения АУПДВ и дължимост на съответните такси. По изложените съображения решението на ВАС, I А отделение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,