Решение № 4889 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15437/2008 г.

Решение № 4889 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15437/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-ка на Софийска РДНСК, срещу решение № 488/18.08.2008 г., по адм. д. № 377/2008 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователността й и моли решението да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Венцислав Василев Николов от гр. София, Заповед № А-02-50/8.04.2008 г. на н-ка на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранено ползуването на неприетия по установения ред строеж "частен приют за кучета - бивша училищна сграда", находяща се в строителните граници на с. Луково. За да постанови решението си съдът приел, че сградата не се ползува за приют за кучета и не е променян начина й на ползуване, като е в състояние такова, в каквото е закупена, приел също така, че заповедта е немотивирана с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е правилно. Съдът е постановил обоснован съдебен акт, като е обсъдил поотделно и съвкупно събрания доказателствен материал, изложил е съображения кои свидетелски показания приема и кои не и защо не ги приема, включително и във връзка със заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и е прието от съда. С оглед изяснената фактическа обстановка правилно е стигнал до извода, че в настоящия случай не е налице твърдяното преустройство на закупената стара училищна сграда от страна на Венцислав Николов във приют за кучета. От разпитаните по делото две групи свидетели, правилно са приети показанията на свидетелите Манева и Георгиев, тъй като те са влизали както в двора около сградата, така и в самата сграда и същите кореспондират със заключението на вещото лице, което е в смисъл, че в сградата няма извършени преустройства и каквито и да било строително-монтажни работи и че сградата не представлява частен приют за кучета. С оглед на това правилно е прието, че не се установяват констатациите в акта, послужил за издаване на процесната заповед, тъй като контролните органи и съставители на констативния акт не са влизали в сградата. Какво се намира в двора на сградата и за какво се използува е без значение, тъй като, както констативният акт, така и процесната заповед се отнасят до сградата, но не и до целия имот - сграда и прилежащ терен. Правилно съдът е приел, че в атакуваната пред него заповед не са изложени мотиви, въз основа на които да се приеме за установено извършена промяна на предназначението на бившата училищна сграда и че в горецитирания констативен акт се декларира извършването на промяна без такава да е извършена и без непосредствен оглед на сградата. Недопустимо е оспореният административен акт да се допълва с мотиви, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция в жалбата, където се твърдят такива относно текстове по ЗВМД, каквито не се съдържат в акта или заповедта, както и се обсъжда целия имот, т. е. сграда и прилежащ терен. Видно от заповедта, предмет на същата е само сградата - бивше училище, в което не е установено да се отглеждат животни, т. е. не се ползува за частен приют за кучета. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като решението е обосновано и правилно е приложен материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК