Решение № 9167 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16377/2009 г.

Решение № 9167 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16377/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Видин, срещу Решение № 168 от 09.11.2009 г. постановено по адм. дело № 211/2009 г. на Административен съд - Видин. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и вместо него - постановяване на решение, с което да бъде охвърлено искането за изплащане на еднократно парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Ответниците -считат касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за основателна, във връзка с което релевира доводи. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение е отменена Заповед № РД -09/446/20.07.2009 г. на областния управител на област с административен център гр. Видин, с която спрямо ответниците не е признато правото на изплащане еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, като наследници на наследодателя си - Милко Балуцов. Съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по, чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ и по чл. 35 АПК относно събирането и проверката на доказателствата във връзка с искането на ответниците да им бъде признато правото на изплащане еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ. Тези нарушения на административно-производствените правила съдът е преценил като такива по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липса на правни и фактически основания (мотиви) за издаване на индивидуалния административен акт, поради което го е отменил и със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона го е върнал на административния орган за произнасяне. Така постановеното решение е правилно. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, като са изяснени всички обстоятелства и факти от значение по делото. Обсъдени са в дълбочина доводите на жалбоподателя. С оспореният пред първата инстанция административен акт областният управител на област с административен център гр. Видин не е уважил подаденото искане. В диспозитива на заповедта е записано следното: наследодателят на ответниците по касационната жалба е реализирал правото си на обезщетение и такова повторно на наследниците не се дължи. От приложените доказателства не се установява, по безспорен начин, че действително е било изплатено обезщетение на наследодателя на ответниците. Административния орган не е проявил достатъчно активност за изясняване на фактическата обстановка по делото, което правилно е констатирано от съда. Без да е установено плащането на обезщетението на правоимащите лица не би могло да се приеме, че законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 3 от закона, даваща възможност на наследниците да получат обезщетение, ако такова не е изплатено на репресираното лице. Съгласно чл. 170 от АПК административния орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания. При неоснователността на наведеното касационно основание, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,