Решение № 4150 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15569/2008 г.

Решение № 4150 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15569/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция-КАТ" при Областна дирекция на МВР - Бургас срещу решение № 977 от 03.11.2008 г. по адм. дело № 1650/2007 г. на Административен съд гр. Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Неджатин Яшаров Мустафов не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС-Бургас е отменил заповед № 20128/06.12.2007 г. на началника на сектор "ПП-КАТ" при ОДП-Бургас, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на Неджатин Яшаров Мустафов е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление" за неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. За да отмени процесната заповед съдът е приел, че ПАМ е незаконосъобразна, тъй като към момента на налагането й свидетелството за управление на МПС не се е намирало в жалбоподателя, а при административния орган, поради отнемането му на 06.09.2007 г. при съставяне на АУАН № 384096/06.09.2007 г., въз основа на който е издадено НП № 3777/07 от 19.09.2007 г. на началника на РПУ - Несебър. С последното на Мустафов са наложени административни наказания по ЗДвП , едно от които по чл. 174, ал. 1, предл. първо от същия закон - глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да се управлява МПС за три месеца. Решението е неправилно. Съгласно приложената към преписката справка (л. 7 от делото) на жалбоподателя са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, описани в същата, които са приложени в заверени копия по преписката. Този факт (отнети общо 42 точки) е налице както преди издаване на последното НП от м. 09.2007 г., така и след този момент, когато точките са вече минус 13 по отношение на лимита от 39. Следователно още преди 06.09.2007 г. са били изпълнени условията на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Това, че обжалваната заповед е издадена по-късно (когато водачът отишъл в РПУ да представи квитанциите за платените глоби и да си получи обратно свидетелството, иззето на 06.09.2007 г.), както и преди влизането в сила на последното НП, са ирелевантни обстоятелства за спора, защото законът не предвижда срок за налагане на процесната ПАМ от възникване на основанията за това. Определящото е, че отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление, като в случая те са изчерпани с предпоследното НП № 2017/07/13.06.2007 г., влязло в сила на 10.08.2007 г., а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства, за частично възстановяване на отнети контролни точки. Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяването на отнети контролни точки, а отнемането им е релевантен факт, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като изземе или не върне вече иззетото на друго основание свидетелство за правоуправление на МПС. Погрешно съдът е приел, че липсата на неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, тъй като СУМПС не е във водача, а е вече иззето, препятства правомощието на административния орган да наложи ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Касае се за два отделни административни акта с идентични последици, чието действие не е обвързано. Следователно, спрямо Мустафов са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената ограничителна мярка. Като я е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се касира, като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,