Решение № 766 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3340/2015 г.

ВАСVI отделение25.01.2016 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 98 от 19.01.2015 г. по административно дело № 1618/2014 г. на Административен съд - Пловдив в частта, с която съдът е приел за трудова злополуката, декларирана с вх. № ТЗ-321 от 20.12.2012 г. от Албена Атанасова Башева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на ТП на НОИ - Пловдив за решаване по същество на въпроса относно характера на злополуката, станала с Албена Атанасова Башева на 29.02.2012 г., и декларирана от нея с вх. № ТЗ-321 от 20.12.2012 г., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени от съда в мотивите. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98 от 19.01.2015 г. по административно дело № 1618/2014 г. на Административен съд - Пловдив в останалата му част. ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, адрес гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7, и Регионалното управление на "Български пощи" ЕАД с административен център гр. Пловдив, адрес гр. Пловдив, пл. "Централен" № 1, да заплатят по съразмерност на Албена Атанасова Башева с адрес с. Припек, общ. Джебел, обл. Кърджали, ул. "Двадесет и пети декември" № 21А, сторените от нея деловодни разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 766 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3340/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 98 от 19.01.2015 г., постановено по административно дело № 1618/2014 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № 109 от 26.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 20 от 28.01.2013 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ; 2) приел за трудова злополуката, декларирана с вх. № ТЗ-321 от 20.12.2012 г. от Албена Атанасова Башева, станала на 29.02.2012 г.; 3) осъдил Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив да заплати на Албена Атанасова Башева от с. Припек, общ. Джебел, обл. Кърджали, разноски в размер на 810 лв. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, с която се претендира то да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК) и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба е подадена и от Регионалното управление на "Български пощи" ЕАД с административен център - Пловдив. Касаторът твърди, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК). Моли съдебния акт да бъде отменен като неправилен и да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на "Български пощи" ЕАД. Ответникът по касация - Албена Атанасова Башева от с. Припек, общ. Джебел, обл. Кърджали, действаща чрез пълномощника си адвокат Мария Чилова, в писмени становище и защита оспорва касационните жалби и инвокира възражения срещу изложеното в тях, като релевира доводи за правилност на съдебното решение и моли то да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски в настоящото производство и в производството при първото касационно обжалване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното с тях решение на първоинстанционния съд, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд - Пловдив, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационните жалби са частично основателни, но по различни от изложените в тях фактически и правни доводи. Решението на Пловдивският административен съд, с което жалбата на Албена Атанасова Башева до него е уважена като основателна и е приета незаконосъобразност на описаните по-горе административни решение и разпореждане, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. От фактическа страна е установено, че Албена Атанасова Башева е работела в Пощенска станция - с. Припек, община Джебел, на длъжността "началник ПС, V кат", видно от трудов договор от 22.03.2006 г., сключен между нея и "Български пощи" ЕАД - Кърджали, като от 1.08.2010 г. е сключила трудов договор с Регионалното управление на "Български пощи" ЕАД в гр. Пловдив за същата позиция. На 29.02.2012 г. Албена Башева и Веселин Атанасов Шишков - пощальон в пощенската станция в с. Припек, пълнели чували с дърва за огрев пред пощенската станция и ги внасяли в самата станция. Към 10.15 ч. при внасяне на дървата за огрев в станцията, Албена Башева се подхлъзнала на заледените стълби, и паднала, и тъй като почувствала силна болка, е закарана в МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" - Кърджали, където е приета за лечение в отделението по Ортопедия и травматология. Видно от ИЗ 2929/2012 г. на Башева й е поставена диагноза "счупване на долния край на лъчевата кост" на дясната ръка, поради което в отделението, в което е била настанена, е проведено закрито наместване на фрактурата и гипсиране на ръката, като пациентката е изписана на 1.03.2012 г. При изписването на Башева от МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" - Кърджали тя не е пожелала да й бъде издаден болничен лист, като от ведомостите за заплати, представени по делото, се установява, че пострадалата е била на работа през целите месеци февруари и март, и няма неотработени дни, като е получила в пълен размер трудовото си възнаграждение за двата месеца. Албена Башева е подала декларация за трудова злополука с вх. № ТЗ - 321/20.12.2012 г., с оглед на което е проведено разследване, обективирано в протокол за вътрешно разследване на злополуката от 13.12.2012 г. от "Български пощи" ЕАД Пловдив и протокол за разследване № 1/14.01.2013 г. от назначената комисия при ТП на НОИ - Пловдив. Издадено е разпореждане № 20 от 28.01.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната от Албена Башева злополука не е приета за трудова. Посоченото разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ - Пловдив, който с решение № 109 от 26.03.2013 г. е оставил без уважение жалбата й, като е потвърдил изцяло оспорения пред него административен акт. С оглед така развилото се административно производство Албена Башева е обжалвала по съдебен ред решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което жалбата й до него не е била уважена, пред Административен съд - Пловдив. С решение № 2514 от 18.11.2013 г., постановено по административно дело № 1092/2013 г., Административен съд - Пловдив е отменил процесното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане и е приел за трудова злополуката, декларирана от Албена Башева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че са изпълнени всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО, за да се признае злополуката, станала с Башева, за трудова, тъй като е осъществено внезапно травматично увреждане на същата при и по повод изпълнение на трудовите й задължения, което е довело до временна неработоспособност, като неправилно с разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и решението, с което то е потвърдено, не е приета злополуката за трудова. Въз основа на назначената съдебно-медицинска експертиза и епикризата, съставена в МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" - Кърджали на 29.02.2012 г., решаващият състав е приел, че е била налице временна неработоспособност, поради падането на заледените стълби при извършване на работа в интерес на работодателя на Башева, поради което изричното издаване на болнични листове, които да удостоверят временната неработоспособност, не е необходимо в случая за определяне на характера на злополуката. Така постановеното решение е оспорено пред Върховния административен съд, който с решение № 7735 от 6.06.2014 г. по административно дело № 1080/2014 г. е обезсилил решение № 2514 от 18.11.2013 г. по административно дело № 1092/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който да конституира като заинтересована страна осигурителя на Албена Башева - РУ "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив. С оглед така постановеното решение на Върховния административен съд и предвид дадените указания, в Административен съд - Пловдив е образувано административно дело № 1618/2014 г., като съдът е конституирал като заинтересована страна в процеса и осигурителя на Албена Башева - РУ "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив, и е извършил всички съдопроизводствени действия отначало. По делото са изслушани като свидетели Мария Младенова Митева и Веселин Атанасов Шиков, които са били преки очевидци на злополуката. От показанията на Митева се е установило, че след падането на Башева на заледените стълби, тя е закарана в болницата в Кърджали, където й е поставена упойка и пострадалата ръка е гипсирана. Свидетелката е заявила, че се е обадила "шефката" на жалбоподателката, като й е казала да не излиза в болничен, тъй като трябва да направи отчета. По данни на Митева, пострадалата е ходела на работа с гипс, и е виждала, че в периода, в който жалбоподателката е била с гипсирана ръка, е диктувала на Шиков, който е писал вместо нея. В открито съдебно заседание, проведено на 24.11.2014 г., Шиков е заявил, че е прибирал с Башева в пощенската станция дърва за огрев, когато се е случил инцидента на 29.02.2012 г. През времето, в което Башева е била с гипсирана ръка, тя е ходела ежедневно на работа, като всичко, което е трябвало да върши, е изпълнявал Шиков, макар че не е имало изрична заповед да бъде замествана от него. По делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза, от която се е установило, че през периода на лечението, гипсовата имобилизация и последващо раздвижване, жалбоподателката е била временно неработоспособна. Счупването на дясна лъчева кост е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за около 45 - 60 дни. Въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е извел крайният правен извод, че процесното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО са материално незаконосъобразни. Кореспондира с установените факти по делото приетото от решаващият съдебен състав, че увреждането на здравето и причинената телесна повреда са във връзка и по повод на извършваната работа от Башева, което на свой ред предвид изложеното по-горе, обуславя извода, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО и процесната злополука е трудова. Инцидентът се е случил пред работното място на Башева - Пощенска станция - с. Припек. Предприетите от жалбоподателката действия по прибиране на дърва за огрев са били в интерес на предприятието, за което работи. В тази връзка с основание са кредитирани свидетелските показания на Митева и Шиков като логични и непротиворечиви и в унисон с останалия доказателствен материал по делото, при анализа на които поотделно и в съвкупност по несъмнен начин се установява, че е налице функционална и причинна връзка между увреждането и изпълняваната от Башева работа. Наведените доводи от касаторите, че в случая не е била налице временна неработоспособност, предвид горното не могат да бъдат споделени - от гласните доказателства недвусмислено се установява, че работата, която е трябвало да извършва Башева по длъжностна характеристика, реално е осъществявана от Шиков, под нейно ръководство. Тези факти се потвърждават и от свидетелските показания на Митева. Неоснователни са и касационните доводи, релевиращи съдопроизводствени нарушения. Свидетелските показания на Мария Митева и Веселин Шиков са допустими, тъй като няма обективни основания за съмнения в обвързаност и пристрастност. Няма данни и за възможна лична заинтересованост на свидетелите, чиито показания оборват изложените от касаторите доводи за липса на временна неработоспособност на жалбоподателката, получена вследствие на инцидент, станал по време на работа и в интерес на работодателя. Твърдението за допуснато нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) е ирелевантно към спорното обстоятелство относно причинена от злополуката временна неработоспособност. Съгласно чл. 6, ал. 1 от НМЕ временната неработоспособност е налице, в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран чл. от семейството; належащо придружаване на болен чл. от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. В разглежданият случай временната неработоспособност, поради която осигуреното лице не е можело реално да работи, въпреки че е присъствало на работното си място, е поради претърпяна злополука, което е доказано с епикриза от МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" - Кърджали за проведено болнично лечение от 29.02.2012 г. до 1.03.2012 г. Обстоятелството, че жалбоподателката не е поискала да й бъде издаден болничен лист за ползване на отпуск по болест, не опровергава доказаното състояние на временна неработоспособност. Ето защо е неоснователно възражението за материална незаконосъобразност на решението. Изводът на Пловдивския административен съд се обосновава от гласните доказателства, събрани при съдебния контрол за законосъобразност и компетентно изготвеното заключение от вещото лице по назначената експертиза, които подкрепят извод за настъпило внезапно увреждане на здравето, станало през време на извършваната работа и по повод на нея, като е причинена временна неработоспособност на пострадалото лице. Липсата на данни за други хипотези, освен тази, подкрепена от показанията на свидетелите Митева и Шиков, за падане на заледените стълби пред Пощенската станция в с. Припек, обосновава извода за наличие на кумулативно предвидените предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО. При осъщественият от първоинстанционния съд цялостен, всеобхватен и мащабен анализ на установените факти с основание е формулиран извод за допуснато от административния орган съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се във формално разследване на злополуката, което от своя страна е довело до неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от КСО, задължаващи разследващите трудовата злополука да установят причините и обстоятелствата за възникването й, вида на увреждането и други сведения, които ще помогнат съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката. Това изследване не е извършено съобразно изискванията на чл. 58, ал. 3 от КСО. Действайки по този начин, администрацията е допуснала съществено нарушение на административно-производствените правила, довело до постановяване на акт в противоречие с приложимите в случая материалноправни разпоредби. Въпреки изложеното обаче, установяването на наличието, респ. липсата на трудова злополука, с административен акт е изцяло в правомощията на съответния компетентен административен орган, поради което в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е трябвало да постанови да се изпрати преписката на органа за произнасяне по същество съобразно дадените в мотивната част на съдебния акт конкретни задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид горните съображения, настоящият състав счита, че в частта, с която е отменил решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, решението на Административен съд - Пловдив е правилно като резултат, но то е неправилно в частта, с която съдът не е изпълнил повелята на чл. 173, ал. 2 от АПК да изпрати делото като преписка на директора на ТП на НОИ - Пловдив за решаване по същество на въпроса относно характера на злополуката, станала с Албена Атанасова Башева на 29.02.2012 г., защото естеството на този въпрос не позволява неговото решаване от съда. Следователно постановеното от Административен съд - Пловдив решение трябва да бъде отменено в частта, с която не е приложено правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК и в тази му част трябва да бъде постановено друго, с което делото да се изпрати като преписка на директора на ТП на НОИ - Пловдив за решаване по същество на въпроса относно характера на злополуката, станала с Албена Атанасова Башева на 29.02.2012 г. съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от съда. При този изход на спора, исканията на касаторите за присъждане на разноски по делото се явяват неоснователни. По отношение на искането, направено от процесуалния представител на ответницата по касация за присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция и пред първата касационна инстанция, настоящият състав намира следното: С решение № 7735 от 6.06.2014 г. по административно дело № 10801/2014 г., Върховният административен съд е обезсилил решение № 2514 от 18.11.2013 г., постановено по административно дело № 1092/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив и е върнал делото за разглеждане от друг състав на съда. В мотивите на решението Върховният административен съд е отбелязал, че въпросът за възлагане на разноските следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. В производството по административно дело № 1618/2014 г. Административен съд - Пловдив е присъдил само разноските, които са били посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, представен пред тази инстанция, но е пропуснал да се произнесе за разноските по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК, направени и поискани своевременно пред първата касационна инстанция. Правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК има императивен характер и е задължително, а пропускът на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд е можело да бъде отстранен по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В настоящият случай обаче Албена Башева не е направила искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението на Административен съд - Пловдив в частта за разноските, и с изтичането на 14-дневния срок от съобщаването й на решението му, това право за нея е преклудирано. Не може да се иска за първи път изменение на решението в частта за разноските пред касационната инстанция с отговора на касационната жалба, и то след изтичането на посочения срок. Предвид изложените съображения съдът намира за основателно само искането за присъждане в полза на ответницата по касация на деловодните разноски, направени за производството пред настоящата инстанция, поради което ТП на НОИ - Пловдив и РУ "Български пощи" ЕАД - Пловдив следва да бъдат осъдени да заплатят по съразмерност на Албена Башева разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за защитата й от адвокат пред настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2