Решение № 7800 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16133/2011 г.

Решение № 7800 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16133/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 185 и следващите АПК. Образувано е по жалба на Сдружение "Зелени Балкани", гр. Пловдив, чрез представляващ сдружението за отмяна на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Твърди в жалбата си, че разпоредбите противоречат на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, както и че държавата не е съобразила задълженията си по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованата по делото страна чрез своя процесуален представител, намира оспорването за неоснователно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявената жалба. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е сдружение с обществено полезна дейност и цели проучване, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и защитените територии в страната. Настоящият съдебен състав намира, че оспорването е процесуално допустимо съгласно чл. 186 АПК с оглед целите на сдружението. В този смисъл Сдружение "Зелени Балкани", гр. Пловдив е подчинено на разпоредбите на обжалвания подзаконов нормативен акт. По съществото на оспорването: В жалбата основанията за оспорване на посочените разпоредби не са достатъчно ясно конкретизирани. От една страна се твърди, че разпоредбата на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие е адекватна транспозиция на чл. 6, ал. 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, от друга, че измененият през 2010 г. текст на чл. 2 от посочената Наредба не удовлетворява задължението на държавата за точно транспониране на чл. 6, ал. 3 от Директивата. Настоящият съдебен състав намира, че оспорените разпоредби са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз - посочената новела на чл. 6, ал. 3 от Директивата с оглед представеното по делото писмо на директора на Дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз". От същото е видно, че Европейската комисия /ЕК/ е направила анализ за съответствието на транспониращото национално законодателство, а именно Наредбата, и в частност чл. 2, ал. 2 от същата. Заключението на ЕК е за наличието на съответност между националното законодателство и Директивата, поради което откритата преди това наказателна процедура е закрита от ЕК на 12.01.2012 г. В разглеждания аспект следва да се подчертае, че оспореното изменение на чл. 2 от Наредбата е предприето с цел покриване изискванията на ЕК. Предвид изложеното транспонирането на чл. 6, ал. 3 от Директивата в националното законодателство е адекватно. По твърденията за материална незаконосъобразност на чл. 2, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони поради противоречието й с чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/: Както се посочи, детайлна конкретизация на претендираната в жалбата материална незаконосъобразност не е посочена, а според съда не е налице при следните съображения: По принцип, за да е налице противоречие на оспорената разпоредба на Наредбата, трябва да има две норми с еднакъв предмет, които да установяват нещо различно. Не е такъв случаят с оспорената разпоредба на Наредбата и законовата норма. Смисълът на законовата норма и чл. 2, ал. 2 от Наредбата е, че не всички проекти и програми подлежат на оценка за съвместимост. В случаите, когато такива проекти, програми или инвестиционни проекти са с много малко или без отрицателно влияние за биоразнообразието, то компетентният орган преценява дали трябва да се извърши цялата процедура по оценка за съответствието. В този смисъл съгласно чл. 6, ал. 3 от Директивата на проверка се подлагат тези планове и проекти, които "могат да окажат значително влияние". Проверката се извършва "за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точна на целите на съхраняването на тази територия." С оглед изложеното нито разпоредбите на Закона, нито оспорените такива на подзаконовия нормативен акт изключват общия принцип за оценка на съответствието на планове и програми, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда. Поради това няма две норми - законова и подзаконова, които да установяват различни предписания, нито пък законовата и подзаконовата противоречат на приложимо европейско право - Директива Директива 92/43/ЕИО на Съвета. Според по чл. 168, ал. 1 АПК, съдържащ се в общите разпореди на дял Трети АПК, приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. С оглед вменената служебна проверка по тази разпоредба се установява, че оспореният подзаконов нормативен акт е валиден такъв като издаден от компетентен орган при наличие на законова делегация. Наредбата е издадена за прилагането на отделна разпоредба на нормативен акт от по-висока степен /закон/, с което се удовлетворява изискването на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове. При служебната проверка съдът установи, че е спазено е и изискването за писмена форма на атакувания нормативен административен акт и за неговото обнародване. При постановяване на акта не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените аргументи са относими изцяло и по отношение на неподкрепеното с доводи оспорване и на ал. 3 на чл. 2 от Наредбата. Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно, Върховният административен съд, второ отделение