Решение № 2536 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8096/2018 г.

Решение № 2536 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8096/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт М. Йотова срещу решение № 805/23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 3040/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване №П-02000217122483-004-001/21.07.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП"- гр. Бургас при ЦУ на НАП, като административната преписка е върната на ТД на НАП-Бургас за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се навеждат твърдения за неправилност на постановеното решение, поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и необоснованост, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се твърди, че противно на приетото от съда, единствената приложима разпоредба, която урежда давността при данъчните провоотношения е разпоредбата на чл. 171 ДОПК и при липсата на специална норма, която да урежда погасителната давност на вземанията по чл. 128, ал. 1 от ДОПК, приложима е общата погасителна давност на цитираната разпоредба. На следващо място оплакването в касационната жалба касае началния момент на броене на 10 годишния давностен срок, който според съда е от 04.06.2007 г., когато с решение на ВАС № 3507 от 06.04.2007 г. по адм. дело № 10339/2006 г. е отменен ДАПВ № 6820/09.12.2005 г. Според касатора този начален момент е към 30.09.2005 г., на която дата е издадено разпореждане № 1449-00065 на АДВ РД-Бургас, с което е инкасирана сума в размер на 135 930, 47 лв., следователно за вземане възникнало на 30.09.2005 г., срокът започва да тече на 01.01.2006 г. и 10 годишната давност е изтекла на 01.01.2016 г. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на "Бург Ойл" АД като неоснователна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът-"Бург Ойл" АД, чрез упълномощения процесуален представител адв. Лулчева, оспорва касационната жалба. Излага съображения, че вземането на дружеството е частноправно и не представлява публично задължение по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, поради което институтът на погасителната давност, регламентиран в чл. 171, ал. 2 от ДОПК е неприложим по отношение вземането на дружеството, включително и по аналогия. Твърди, че вземането на дружеството е признато със сила на присъдено нещо с влязло в сила решение по адм. дело № 10339/2006 г. на ВАС, като с решение по адм. дело № 1343/2007 г. на ВАС е отменено разпореждане на АДВ РД - Бургас за инкасиране на сумата 135 930. 47 лв. и ДРА № 1279/2003 г. по повод на който е инкасирана сумата е погасен изцяло към 30.11.2003 г. Твърди се, че тези две решения, обосновават незаконосъобразност на оспорения АПВ и основание за възстановяване на сумата 63 623. 24 лв. на дружеството. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на сторените разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствие на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на спора пред първонистанционния съд е бил АПВ №П-02000217122483-004-001/21.07.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП"-гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Бург Ойл" АД е отказано да бъде възстановена сума в размер на 63 623. 24 лв. на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК. Съдът е прел, че оспорения АПВ е издаден в предвидената от закона форма и от компетентен административен орган, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на процесния акт. С оспорения АПВ е признато по отношение на "Бург ойл" АД, че сумата в размер на 63 623, 24 лв. подлежи на възстановяване като надвнесена от дружеството, но е отказано възстановяването й на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК, поради изтекла давност. Според първонистанционния съд спорът между страните се свежда до приложението на института на погасителната давност. За да постанови спорното решение, съдът е приел, че нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК е неприложима по отношение претендираната сума за възстановяване, процесното вземане не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, тъй като не предсталява публично задължение, а частно вземане на дружеството за недължимо събрана сума, поради което институтът на погасителната давност е неприложим към вземането на дружеството, което е частно правно. Съдът е обсъдил хронологично издадените на дружеството АПВ, както и постановените и влезли в сила съдебни решения, включително и по отношение на претендираната за възстановяване сума в размер на 63 623. 24 лв., за която с решение № 316/25.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2372/2014 г. на Административен съд-Бургас е установено, че е отменен АПВ № 1408090/18.06.2014 г., с който на дружеството е отказано възстановяване на сумата и това решение е влязло в сила, като потвърдено с решение № 7871/21.06.2017 г. по адм. дело № 5616/2016 г. по описа на Върховен административен съд. Изложил е мотиви, че с обжалвания пред него АПВ, органът противоправно, незачитайки влезлите в сила съдебни решения е бавел реалното възстановяване на сумата, за да приложи института на погасителната давност. Тя обаче е приложима за публичните вземания, каквото процесното вземане на дружеството спрямо ТД на НАП не е. По тези съображения, съдът е приел незаконосъобразност на оспорвания АПВ, като го е отменил и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е правилно постановено. Производството по издаване на оспорения АПВ е инициирано по искане №ИТ-00-1809#2/05.07.2017 г. от "Бург Ойл" АД за възстановяване на сума от 63 623, 24 лв., ведно с лихви за забава на основание чл. 129, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК, въз основа на влязло в сила решение № 316/25.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2372/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение № 7871/21.06.2017 г. по адм. дело № 5616/2016 г. на Върховния административен съд, с което е отменен АПВ № 1408090/18.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас и с който на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК е отказано възстановяване на сумата от 63 623, 24 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходи глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното и осигурително законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходи за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е регламентирано прихващането или възстановяването да може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на 5 години, считано от 01 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. В случая не е спорно, че сумата в размер от 63 623.. 24 лв. подлежи на възстановяване като надвнесена от "Бург ойл" АД, а по своя характер това вземане е частноправно. Това обаче не означава, че за него се прилага ЗЗД. Въпросното вземане не е част от гражданско правоотношение. Касае се за различни сфери на правно регулиране и автоматичното пренасяне на правилата на гражданското право към тези на данъчното е изключено. Погасяването на материални субективни права по давност или във връзка с изтичане на преклузивен срок в рамките на данъчни правоотношения може да се осъществи само ако е предвидено в изрична правна норма. С още по-голяма сила това се отнася за възможността за погасяване на вече възникнали субективни материални права. След като такава правна норма не е предвидена в преходните и заключителни разпоредби на данъчния закон по отношение на вече възникнали права относно надвнесен данък, прилагането по аналогия на правни норми и то от сферата на частното право, е недопустимо. Настоящия касационен състав споделя изводите на съда за неприложимост на нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Процесното вземане не представлява публично задължение по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, а частно вземане на дружеството за недължимо събрана от АДВ РД - Бургас сума. В нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК в сила от 01.01.2016 г. е уредено, че с изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Цитираната разпоредба регламентира погасяването по давност на публични вземания, а в случая вземането на дружеството е частноправно, което изключва приложението на нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Като е приел обратното, органът по приходите е издал един незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от първостепенния съд. Тъй като не е в правомощията на съда да извърши възстановяване на процесната сума, то правилно съдът е върнал преписката на приходния орган с оглед издаване на законосъобразен акт при спазване задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Следва да се има предвид, че спорът между страните, относно приложението на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК по отношение вземане на дружеството в размер на 63 623. 24 лв. е разрешен с влязло в сила решение № 7871/21.06.2017 г. по адм. дело № 5616/2016 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 316/25.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2372/2014 г. по описа на Административен съд Бургас и с което е отменен предходен АПВ № 1408090/18.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас и с който на същото основание, поради изтекла давност, на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК е отказано възстановяване на сумата от 63 623, 24 лв. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорения АПВ е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон и относимите влезли в сила съдебни решения, с които въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК е разрешен със сила на присъдено нещо. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане от адв. Лулчева на "Бург Ойл" АД следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 2438, 70 лв., съгласно представен списък и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение.