Решение № 8305 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3536/2011 г.

Решение № 8305 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3536/2011 г., IV о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 64, ал. 1, изр. първо от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на "Геномакс" ООД, с. Замфирово, община Берковица, област Монтана и ЕТ "Росмари - Росен Генов", гр. София, представлявани от адвокат Милчо Занев срещу решение № 144 от 10.02.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-984/2010 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК. В жалбата се твърди, че решението на КЗК е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се подробни съображения, като се сочи, че КЗК не е обсъдила разпоредбите на ЗЗК и Закона за промишления дизайн (ЗПД), не е отчела идентичността на защитения в полза на жалбоподателите продукт и продуктът, произвеждан и предлаган на пазара от ответника. Не е отчела и направеното "признание" в становището на ответника по преписката, че последният използва изцяло получените от "Геномакс" ООД и ЕТ "Росмари - Росен Генов" обучение, настройки на машините, размери и вид на рамките и вида на вложените в тях материали. По този начин КЗК е постановила напълно необосновано решение, като е пренебрегнала и напълно обезличила предмета на защита по ЗПД. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се установят извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК, постановяване на прекратяването им, както и налагането на предвидената в закона имуществена санкция на нарушителя. В случай на установени процесуални нарушения - връщане на делото като преписка със задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона. Искат се и разноски. Ответникът - КЗК - не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Ответникът - "Явор ДД" ЕООД също не изразява становище. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежни страни. За прецизност следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя част от мотивите в решението на КЗК, в които е отбелязано, че следва да се остави без уважение жалбата на ЕТ "Росмари - Росен Генов", тъй като този търговец е прехвърлил по силата на лицензионен договор правата върху промишлен дизайн № 4251 на другия жалбоподател "Геномакс" ООД, който според КЗК единствен е останал в преки конкурентни отношения с ответното дружество. Видно от договор за лицензия на промишлен дизайн от 9.11.2001 г., лицензодателят - ЕТ "Росмари - Росен Генов" е предоставил на лицензополучателя - "Геномакс" ООД неизключителното право да използва в търговската си дейност процесния промишлен дизайн. Освен това в договора изрично е упоменато, че лицензодателят си запазва правото да използва лично предмета на лицензията. По силата на този договор и двамата търговци държат правата върху тази лицензия и поради това са и страни в настоящото производство. Тъй като този въпрос е поставен от комисията само в мотивите на решението, но не и в диспозитива му, не е необходимо изрично да се отменя решението в тази му част. По същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е решение № 144 от 10.02.2011 г. по преписка № КЗК-984/2010 г., с което КЗК установява, че не са извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Явор ДД" ЕООД и е оставено без уважение искането за присъждане на разноски. За да достигне до този извод комисията е приела следното: Наличието на сходство между два продукта можело да е резултат от техните характеристики, като форма, размери и означения, които да са определени от нормативни изисквания или пък от предназначението им. В случая обектът на имитация - подматрачната рамка - служела за основа на матрак и макар и да съществувала възможност тя да се предлага като самостоятелна стока, по своето предназначение се явявала принадлежност към друг вид продукт, а именно - легло. В този смисъл водещото за потребителя било не толкова вида и начина, по който изглежда дадената подматрачна рамка, а нейната цена и доколко същата е съвместима като характеристики с основната закупувана стока. Тъй като подматрачните рамки били съставени от определен брой ламели, които изглеждали по относително еднакъв начин, евентуални разлики можели да се наблюдават най-вече при начина на захващане на отделния ламел към страничната рамка на леглото. Това обаче била съществена отлика за производителите на мебели, но не и за средния потребител, за който тази разлика била трудно доловима и не играела голямо значение при формиране на крайния му избор. Макар от страните в производството да не се спорело, че ответното дружество е предлагало идентични с регистрирания промишлен дизайн подматрачни рамки, заради което поведението на същото е било определено като противоправно по смисъла на ЗПД, от гледна точка на защита на правото на конкуренция, това поведение следвало да се санкционира само ако същото водело до риск от възникване на заблуда за потребителите, което да пренасочи търсенето им към конкурентния продукт. В този случай риск от заблуда не съществувал, защото характеристиките на подматрачната рамка не давали възможност тя да има самостоятелно приложение. С оглед на това КЗК е приела, че не е осъществен съставът на нарушението по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Явор ДД" ЕООД. По отношение на чл. 29 от ЗЗК комисията също не е установила нарушение, тъй като молителите не били изложили твърдения за противоправно поведение от страна на ответното дружество, които да са различни от разгледаните и попадащи в рамките на фактическия състав на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Решението на КЗК е правилно. Много обстойно комисията е разгледала дали са налице визираните в текста на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК предпоставки. Следва да се отбележи, че в жалбата се изтъкват доводи, както за нарушение на текстовете на чл. 35, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК, така и за нарушение на текстове от ЗПД. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че притежаването на защитен обект на индустриална собственост (наличие на защитен дизайн) само по себе си е ирелевантно за осъществяването на имитация по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, доколкото за съставомерността на нарушението по този текст в закона са визирани други предпоставки. При преценката дали е налице имитация по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК не са необходими специални знания, а тя следва да се извърши с оглед на цялостния визуален ефект, който се създава у средния потребител. В случая процесните продукти са сходни в значителна степен. Правилно обаче КЗК е приела, че това се дължи на характеристиките на самия продукт - подматрачна рамка, която по своето предназначение служи като основа за матрак и се явява принадлежност към друг вид продукт, а именно - легло. Следователно, сходството между процесните продукти е резултат от спецификата им и предназначението им. Затова и външният им вид е до голяма степен унифициран. В случая не може да се приеме, че сходството е търсено и е резултат на целенасочени действия с цел имитация. Поради характерното си предназначение тези продукти имат специфичен дизайн и е възможно да създават представа за еднаквост, обусловена обаче не от индивидуалното виждане за дизайн, а от необходимост, продиктувана именно от предназначението на подматрачната рамка. Като е обсъдила подробно в мотивите на обжалваното решение всички повдигнати от жалбоподателите оплаквания, КЗК правилно е преценила, че в конкретния случай не е налице реална заблуда или възможност за заблуда от страна на потребителите и като резултат от това е приела, че липсва нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Според чл. 29 от ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което в противоречие с добросъвестната търговска практика уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Правилно КЗК е приела, че липсва нарушение и по този текст. Касае се за обща забрана, която може да се прилага, както паралелно със специалните състави по глава седма от ЗЗК, така и самостоятелно. Само когато се установи обаче, че дадено действие или бездействие не попада в нито една от хипотезите на специалните състави по чл. 30 - 37 от ЗЗК, само тогава то може да бъде подведено под генералната норма на чл. 29 от същия закон. В този случай е необходимо да бъдат наведени конкретни твърдения за противоправно поведение от страна на ответното дружество, които да са различни от сочените нарушения по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. В следствие на това, че такива твърдения не са били направени, комисията е приела, че не е коректно сезирана и че не е налице нарушение и по този текст. При този изход на делото неоснователна се явява и претенцията за присъждане на съдебни разноски и същата следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,