Решение № 127 от 29.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1882/2014 г.

Решение № 127 от 29.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1882/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на А. Д. С. от [населено място] и И. Д. С. от [населено място], област Б., правоприемници на ищеца Д. И. С. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Петя К., срещу решение № 240 от 12.02.2014 г. по в. гр. д. № 4209/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, I-8 състав решение № 6374 от 05.09.2013 г. по гр. д. № 1210/2012 г., предявеният от Д. И. С. срещу [фирма], [населено място] частичен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 31.01.2009 г. е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до претендирания размер 250 000 лв., като част от твърдяния общ размер на обезщетението 400 000 лв., а предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за болногледач, е отхвърлен за разликата над 960 лв. до пълния претендиран размер 10 080 лв. за периода от 31.01.2009 г. до 31.07.2012 г., както и за заплащане на сумата 240 лв. месечно, считано от 01.08.2012 г. до настъпване на основание за отмяна или за изменение на обезщетението. Касаторите поддържат, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Основното им оплакване е срещу извода за липса на причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно произшествие и получения от наследодателя на касаторите (първоначален ищец) втори мозъчен инсулт с твърдението, че този извод е направен произволно - от една страна, при липса на специални знания от съда и в противоречие със събраните по делото доказателства, в т. ч. и неоспореното от страните заключение на медицинската експертиза, а от друга страна - при недопустимо съобразяване на доказателство (медицинска експертиза), събрано в наказателното производство срещу делинквента и с позоваване на постановеното в това производство решение по реда на чл. 78а НК, без да е отчетено обстоятелството, че обвинителният акт не касае посоченото увреждане на пострадалото лице и по отношение на него наказателният съд не се е произнесъл с оправдателен диспозитив. В касационната жалба е изразено несъгласие и с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което според касаторите е занижено и при определянето му не са отчетени в достатъчна степен всички значими обстоятелства, в т. ч. и лимитите на отговорност на застрахователите. Подробни съображения са изложени и по отношение отхвърлянето на иска за имуществени вреди с доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото съдът е приел претенцията за недоказана, без да даде на ищеца указания за необходимостта от ангажирането на допълнителни доказателства в тази насока. Предмет на обжалване е решението и в частта за присъдените на ответника разноски с твърдението, че същите са недължими на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 84 ГПК, както и поради липсата на доказателства за действително направени такива за юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се оплакване и за това, че върху определения на пълномощника на касаторите адвокатски хонорар не е начислен ДДС. С определение № 229 от 30.04.2015 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационното обжалване е допуснато по въпроса: "За приложението на чл. 300 ГПК в хипотезата, когато присъдата (решението по чл. 78а НК), постановена за конкретно телесно увреждане на пострадало при ПТП лице, съдържа обсъждане на причинно-следствената връзка между произшествието и друго увреждане на лицето, но без произнасяне с оправдателен диспозитив за същото. " Ответникът - [фирма], [населено място] - моли за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения в писмен отговор от 04.06.2014 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С въззивния акт, в обжалваната негова част, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, предявените от Д. И. С. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ са уважени съответно: за сумата 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания за травмите, получени при станалото на 31.01.2009 г. пътно-транспортно произшествие и за сумата 960 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болногледач за периода от 31.01.2009 г. до 31.05.2009 г., съизмерими с минималната за страната през този период работна заплата в размер на 240 лв. За да отхвърли иска за неимуществени вреди за разликата до 250 000 лв., претендирана като част от общо дължимо обезщетение от 400 000 лв., както и иска за имуществени вреди за разликата над сумата 960 лв. до пълния претендиран размер 10 080 лв., решаващият състав е споделил изцяло извода на първата инстанция, че категорично доказани като настъпили в резултат от процесното произшествие са травматичните увреждания на пострадалия Д. С. - счупването на платото на тибията (голямопищялна кост) и счупване на фибулата (малкопищялна кост) на лявата подбедрица, както и разкъсно-контузната рана в лява орбито-темпорална област на главата, но не и твърдяният от ищеца втори исхемичен инсулт. Липсата на причинно-следствена връзка между произшествието и втория инсулт е аргументирана с обстоятелството, че този въпрос е бил поставен в хода на наказателното производство срещу делинквента Д. К. Д., доколкото престъплението, в което е бил обвинен, е резултатно. В тази насока съдът е взел предвид, че според приетото в това производство заключение на медицинската експертиза не може да се установи с точност дали повторният инсулт е получен непосредствено преди инцидента или е възникнал в резултат на удара на пострадалия от лекия автомобил. С оглед на това и позовавайки се на задължителната сила на постановеното в наказателния процес решение по чл. 78а НК (чл. 300 ГПК), решаващият състав е отказал да възприеме заключението на медицинската експертиза, изготвено по настоящото дело, че процесното ПТП е имало ролята на "пусков механизъм" за повторния мозъчен инсулт на пострадалия ищец. Именно поради извода, че причинната връзка с процесното ПТП не е доказана по отношение на получения от ищеца втори инсулт, Софийски апелативен съд е приел за дължимо обезщетение за неимуществени вреди само за травматичните увреждания и съответно - обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач) само за периода на лечение на същите - 4 месеца, като при определяне на първото обезщетение са съобразени възрастта на пострадалия, характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на претърпените болки и страдания, остатъчните проявления на уврежданията и лимитът на застрахователните обезщетения към датата на ПТП, а второто обезщетение е определено на база минималната работна заплата за страната, която през оздравителния период 31.01.2009 г. - 31.05.2009 г. е възлизала на сумата 240 лв. Като неоснователно е преценено искането и на двете страни за присъждане на разноски по делото. По отношение искането на ищците - поради отсъствие на предпоставките за осъществяване на безплатно процесуално представителство, тъй като същите не са представили декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, а по отношение искането на ответника - тъй като юрисконсултското възнаграждение не се дължи за всяка инстанция. Впоследствие, с определение от 31.03.2014 г., решението в частта за разноските е изменено по реда на чл. 248 ГПК, като на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на сумата 4 200 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е частично основателна. Приетият за релевантен за делото въпрос, обусловил допускането на касационния контрол, е решен в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд по приложението на чл. 300 ГПК, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Съобразно тази практика: Присъдата, респ. решението по чл. 78а НК има задължителен характер относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, в т. ч. и относно размера на причинените вреди, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния състав (решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на II т. о.); Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд; Присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго, различно от това, деяние (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на I т. о.). В настоящия случай, видно от приложеното н. о. х. д. № 783/2010 г. на Сандански районен съд, деянието, заради което на причинилото процесното пътно-транспортно произшествие лице Д. К. Д. е повдигнато обвинение по чл. 343а, ал. 1, б. "а", пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал 1 и чл. 116 ЗДвП, вследствие на което на Д. И. С. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК, изразяваща се в счупване на тибията и фибулата на лявата подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на долния ляв крайник. Следователно, обвинението срещу делинквента е повдигнато само за посоченото травматично увреждане, но не и за получения от пострадалия втори мозъчен инсулт. Именно за това конкретно деяние, индивидуализирано от обективна страна единствено с травмата на крайника, същият е признат за виновен с постановеното по реда на чл. 78а НК решение. С оглед на това, следва да се приеме, че задължителната сила на постановеното в наказателния процес решение се проявява само по отношение на причиненото на пострадалия в процесното ПТП травматично увреждане, но не и по отношение на повторния мозъчен инсулт. Доколкото деянието, за което е повдигнато обвинението, не е индивидуализирано с мозъчното увреждане, нито по отношение на него е налице произнасяне в диспозитива на решението по чл. 78а НК, без значение е обстоятелството, че същото е коментирано в мотивите на постановения от наказателния съд акт. Поради изложените съображения следва да се приеме, че въпросът - дали мозъчният инсулт е настъпил в резултат от процесното произшествие - не е обхванат от задължителната сила на решението по н. о. х. д. № 783/2010 г. на Сандански районен съд и подлежи на разглеждане в исковото производство, образувано по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ. Настоящият състав намира, че отговорът на този въпрос е положителен. Основание за извода, че между процесното ПТП и получения от ищеца Д. И. С. повторен мозъчен инсулт е налице причинна връзка, е заключението на изслушаната в първоинстанционното производство медицинска експертиза, прието без да е оспорено от страните, според което негативното емоционално изживяване и рязката промяна в положението на тялото като отговор на сблъсъка с автомобила могат да се обсъждат като "пусков механизъм" за развитие на повторен исхемичен инсулт. Според експерта, стресът и хипертоничната криза (в момента на инцидента пострадалият е бил с кръвно налягане 200 на 105) водят до тежък съдов спазъм, който също е фактор, имащ отношение към повторния инсулт. Подкрепящи извода, че именно произшествието е станало причина за получения от ищеца втори мозъчен инсулт, са и показанията на разпитаните по делото свидетели П. У. и В. С., които установяват категорично, че същият е бил възстановен след първия инсулт от 2005 г. и е бил в добро здравословно състояние - движил се е, пазарувал е и дори е помагал на семейството на сина си при отглеждането на децата. С оглед на посочените доказателства, следва да се приеме, че предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател са осъществени не само по отношение на травматичното увреждане на ищеца, но и по отношение на мозъчния инсулт. Поради това същият дължи заплащане на обезщетение и за вредите, претърпените в резултат на инсулта - както неимуществени, така и имуществени. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните значими за случая обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП (69 години); здравословното му състояние - тежка спастична десностранна хемипареза и почти пълна моторна афазия; абсолютната неспособност да се грижи за себе си и зависимост от грижите на други лица; поставянето му под пълно запрещение; периодът, през който са търпяни вредите - от 31.01.2009 г. до 01.11.2013 г. (датата на смъртта на ищеца). С оглед на посочените обстоятелства и при съобразяване на социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието, както и на установеното в § 27 от ПЗР на КЗ ниво на застрахователно покритие към този момент (700 000 лв.), настоящият състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на сумата 80 000 лв. За тази сума именно е основателен и следва да бъде уважен предявеният иск, като за разликата до пълния претендиран размер от 250 000 лв. - искът е неоснователен. Частично основателна е и претенцията за обезщетение за имуществени вреди. Такова следва да бъде присъдено за периода от 01.06.2009 г. (след първите четири месеца, за които въззивният съд е присъдил обезщетение в размер на сумата 960 лв.), до датата на смъртта на ищеца - 01.11.2013 г., т. е. за 53 месеца. Или, изчислено на база минималната работна заплата за страната, обезщетението за имуществени вреди за посочения период възлиза на сумата 12 720 лв. На основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, върху дължимите обезщетения за неимуществени имуществени вреди следва да бъде начислена и законната лихва за забава, считано от датата на пътно-транспортното произшествие - 31.01.2009 г. - до окончателното изплащане на сумите. Посочените по-горе суми следва да бъдат присъдени на касаторите, конституирани в процеса като правоприемници на първоначалния ищец, при равни части, с оглед обстоятелството (видно от удостоверението за наследници от 19.12.2013 г.), че същите са деца на починалия ищец и съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по равно. С оглед изхода на спора, обжалваното решение и определението от 31.03.2014 г. за изменението му следва да бъдат отменени и в частта за разноските, като ищците следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 4 676.66 лв. Неоснователно в тази връзка е твърдението на касаторите за недължимост на юрисконсултското възнаграждение поради липса на доказателства за изплащане на такова на представляващия ответното дружество юрисконсулт. Посоченото становище не намира опора в закона, доколкото разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не предвижда като условие за присъждане на юрисконсултско възнаграждение предварителното му заплащане от представляваната страна. Освен това, доколкото юрисконсултът не получава отнапред възнаграждение за работата си по всяко дело, плащането на възнаграждението му не е елемент от фактическия състав на чл. 78, ал. 8 ГПК. Неоснователни са и доводите на касаторите за недължимост на разноски в полза на ответника поради освобождаването им от такси по реда на чл. 83 ГПК. Въпросът, дължат ли ищците разноски на ответника по иска в хипотезата, когато същите са освободени от заплащането на такси и разноски, е намерил отговор в задължителната практика на ВКС, а именно - в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 148/19.10.2012 г. по т. д. № 39/2012 г. на ВКС, II т. о., съобразно което: Отговорността за разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК (съответен на чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.)) е законова последица от признатата с решението неоснователност на исковата претенция, за защита срещу която ответникът е извършил разноски; Задължението за заплащане на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК не е тъждествено със задължението за заплащане на разноски за водене на делото (напр. за експертизи, за свидетели, за оглед), които страната трябва да покрие и от които може да бъде освободена при предпоставките на чл. 83, ал. 2, респ. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК; Освобождаването от разноски за водене на делото на основанията по чл. 83 ГПК е ирелевантно за отговорността по чл. 78, ал. 3 ГПК и не освобождава ищеца от задължението да възмезди ответника за разноските, направени по повод на неоснователно предявения и отхвърлен (изцяло или частично) иск. Поради частичното уважаване на въззивната жалба, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от касаторите адвокат Петя К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 2 906.48 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради обстоятелството, че към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство посоченият адвокат не е представил доказателства за регистрацията си по ЗДДС, липсва основание за начисляване на ДДС върху дължимото му възнаграждение. По отношение на разноските за касационното производство: С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на касаторите направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на сумата 1 674.33 лв., в което е включен и ДДС, предвид представеното пред настоящата инстанция удостоверение за регистрация по ЗДДС. Реалното извършване на разноските (заплащане на възнаграждението в брой) е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие от 13.12.2014 г. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 4 676.66 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за уважената част от исковете в размер на 3 708.80 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК