Решение № 4775 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14118/2017 г.

Решение № 4775 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14118/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба, подадена от Г. Г., в качеството му на особен представител на А. А., гражданин на Афганистан, с която се иска отмяната на влязлото в сила решение № 5356/05.09.2017 г. по адм. дело № 8960/2017 г. на Административен съд - С. град. В молбата се поддържа, че са налице основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, налагащи отмяната на решението. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови доказателства по см. на чл. 239, т. 1 от АПК във връзка с установяването на извършени срещу него действия, представляващи нарушаване на основните му права, които са дискриминационни и се прилагат с цел дискриминация. Във връзка с основанията по чл. 239, т. 5 от АПК е обоснована тезата, че А. А. е бил лишен от възможност да ангажира защитата си, тъй като особеният представител по делото не е могъл да го издири и да координира действията си заедно с него. Ответната страна - председателя на Държавната агенция за бежанците, представляван от юрк. Славова, в хода на делото по същество, възразява против така подадената молба за отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че молбата за отмяна е редовно подадена от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 от АПК, против акт по чл. 237, ал. 1 от АПК и в сроковете по чл. 240 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С влязло в сила на 12.10.2017 г. решение № 5356/05.09.2017 г. по адм. дело № 8960/2017 г. по описа на АССГ, съдът е отхвърлил жалбата на А. А., роден на 16.02.2000 г., гражданин на Афганистан, срещу решение № 13883/18.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По приложението на чл. 239, т. 1 от АПК е налице постоянна съдебна практика, която приема, че на посоченото основание влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основанието за отмяна е свързано с непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тази непълнота не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, не са включени във фактическия материал по делото и са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В настоящия случай, молбата за отмяна е очевидно неоснователна по отношение на приложението на чл. 239, т. 1 от АПК. Това е така, тъй като нито с молбата за отмяна, нито до приключването на настоящото производство бяха представени каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението за приложимостта на основанието за отмяна. В тази връзка, съдът приема за недоказано твърдението, че са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства, касаещи извършени срещу чужденеца действия, представляващи нарушаване на основните му права, които са дискриминационни и се прилагат с цел дискриминация. Молбата за отмяна е неоснователна и по отношение приложението на чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно посочената норма, страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от данните по делото - протокол от 29.08.2017 г. по адм. дело № 8960/2017 г. на АССГ, непълнолетният афганистански гражданин А. А. е надлежно конституиран като страна по делото, взел е лично участие в проведеното заседание и му е осигурен преводач. Същевременно, както от посочения протокол, така и от определение от 18.08.2017 г., е видно, че в хода на процеса чужденецът се е ползвал от безплатна правна помощ, предоставена му по реда на Закона за правната помощ, в лицето на настоящия му представител адв. Г. Г. Настоящият съдебен състав, като отчита, че в производството по адм. дело № 8960/2017 г. на АССГ е проведено едно открито съдебно заседание преди постановяването на сега атакуваното решение, както и че липсват данни за възпрепятстване участието и защитата на молителя в редовното съдебно производство, намира, че молбата за отмяна е неоснователна спрямо хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. Твърдяната липса на координация между адвокат Ганчев и А. А. при организирането на защитата, респ. обжалването на решение № 5356/05.09.2017 г. на АССГ от една страна е недоказана, тъй като липсват данни, че А. А. не е могъл да бъде издирен, а от друга - дори да се приеме, че такава липса на координация е налице, то този факт е относим към преценката за спазването, респ. възстановяването на сроковете за касационно обжалване на съдебния акт. Тук е мястото да се отбележи, че с определение № 1157/26.01.2018 г. по настоящото дело е отхвърлено искането на А. А. да бъде възстановен пропуснат срок по чл. 211, ал. 1 АПК за подаване на касационна жалба срещу решение № 5356/05.09.2017 г. на АССГ. В цитираното определение е разгледано именно възражението, че решението на АССГ е било връчено чрез назначения адвокат Ганчев и не е било връчвано лично на А.. Както вече бе казано, въпросът за редовността на съобщаването на решение № 5356/05.09.2017 г. може да бъде разглеждан във връзка със започването или изтичането на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но не и от гледна точка основанието по чл. 239, т. 5 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,