Решение № 6954 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2010 г.

Решение № 6954 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Виолета Йорданова Александрова, в качеството й на пълномощник на "Атагруп България" ООД за отмяна на решение № 963 от 15.08.2006 г., постановено по адм. дело № 358 по описа за 2006 г. на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с решение № 3876 от 18.04.2007 г. по адм. дело № 11721 по описа за 2006 г. на Върховния административен съд, първо А отделение. В него е посочено като правно основание за отмяна разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК. Към искането е приложено и заверено копие от решение от 17.07.2009 г., постановено по адм. дело № 4264 по описа за 2003 г. на Софийския градски съд, III "з" състав, което е влязло в законна сила на 15.10.2009 г., според направеното отбелязване. В искането за отмяна се твърди, че с представеното решение на Софийския градски съд е обявена нищожността на административен акт, който спор е преюдициален спрямо спора, предмет на съдебните производства пред окръжния съд и Върховния административен съд, първо А отделение. По изложените съображения се моли, искането за отмяна да бъде уважено. Ответната страна по искането за отмяна - началникът на митница Пловдив, оспорва искането чрез процесуалния представител юрисконсулт Валентина Василева, която е депозирала писмено възражение по реда на чл. 242, ал. 2 от АПК. В него се съдържа становище за неоснователност на искането за отмяна. Твърди се, че писмото, което е обявено за нищожно от съда, съгласно приложения препис от решението му, по правната си същност не е индивидуален административен акт. Същото има уведомителен характер и не е послужило като основание или не представлява съществен елемент от издаването на постановлението за принудително събиране на публично държавно вземане (ППСПДВ) под № 106 от 28.11.2003 г. на началника на митница - Пловдив, което е било предмет на спора пред окръжния съд. По изложените съображения моли, искането за отмяна да се отхвърли. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК, а разгледано по същество е неоснователно. Пловдивският окръжен съд с решение № 963 от 15.08.2006 г., постановено по адм. дело № 358 по описа за 2006 г., е отхвърлил жалбата на "Атагруп България" ООД срещу ППСПДВ № 106 от 28.11.2003 г. на началника на митница - Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0866 от 16.01.2004 г. на директора на РМД - Пловдив с искане за прогласяване на неговата нищожност. С постановлението дружеството е било задължено да заплати сумата от 54 303.00 лв. мито и ДДС в размер на 10 860.00 лв., представляващи митническо задължение, възникнало от погрешно тарифиране на внесена стока по 11 броя ЕАД, както и дължимата лихва, считано от момента на приемане на митническите декларации за внос. От данните по делото се установява, че административноправният спор е бил относно нищожността на посочения административен акт, постановен след осъществен контрол от страна на митническия орган относно правилното тарифиране на стоката, предмет на внос и във връзка с това определяне на допълнителни задължения за довнасяне на мито и на ДДС. Това решение е обжалвано по касационен ред, като с решение № 3876 от 18.04.2007 г. по адм. дело № 11721 по описа за 2006 г. на Върховния административен съд, първо А отделение то е оставено в сила. Към молбата за отмяна е приложено решение от 17.07.2009 г., постановено по адм. дело № 4264 по описа за 2003 г. на Софийския градски съд, III "з" състав, което е влязло в законна сила на 15.10.2009 г., според направеното отбелязване. С него е обявена нищожността на писмо № А-26-00-0055 от 8.10.2003 г. на заместник-директора на Агенция "Митници". С писмото "Атагруп България" ООД е уведомено, че внесената стока като палмово масло, следва да бъде тарифирана по различна позиция според съдържанието, установено при извършения лабораторен анализ. След обявяването на нищожността на писмото, прието за индивидуален административен акт, според дадените указания от по-горната инстанция, съдът е приел, че преписката не следва да се връща отново на административния орган за произнасяне по тарифните позиции на внесените с ЕАД стоки, защото такова произнасяне е извършено с описаните и индивидуализирани постановления, постановени в хода на това съдебно производство. Между посочените три ППСПДВ в това съдебно решение не е ППСПДВ № 106 от 4.08.2004 г. на началника на Митница - Пловдив. Според разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК съдебният акт, подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. От съдържанието на нормата е видно, че тя обединява три различни хипотези, като конкретното искане за отмяна, би могло да се подведе под третата хипотеза - съдебното решение, чиято отмяна се иска е основано на акт, издаден от държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. В искането за отмяна се твърди, че обявеното за нищожно писмо, прието за индивидуален административен акт, има характера на документ, който е отменен от съда, но е послужил за издаването на решението, по съществото на спора, като се визира хипотеза от чл. 239, т. 3 от АПК. Преценено по този начин искането за отмяна ще следва да се отхвърли. От една страна писмото, индивидуален административен акт, не е послужило за издаване на съдебното решение и не е било предмет на спора пред съда. Предмет на спора е било ППСПДВ № 106 от 28.11.2003 г. на началника на митница - Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0866 от 16.01.2004 г. на директора на РМД - Пловдив, като жалбата е била с искане за прогласяване на неговата нищожност, съответно незаконосъобразност на втория административен акт на горестоящия административен орган. Следователно предмет на съдебния контрол е самото постановление. От друга страна обявеният за нищожен акт не поражда правни последици, като основанието за издаването на постановлението е осъщественото претарифиране на процесната стока, обосновано с извършените лабораторни изследвания на внесената стока, материализирани в заключението на експертизата на ЦМЛ, а не съобщението за извършването им. По изложените съображения искането като неоснователно следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, I колегия,