Решение № 173 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2008 г.

Решение № 173 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от М. Н. Г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 413/30.04.2009 г., постановено по настоящото дело, изразяваща се в това, че в решението липсва съществен елемент, предвиден в чл. 236, ал. 1 от ГПК. Изразено е неудовлетворение от това, че въпреки дадените указания на ВКС в първото отменително решение за обсъждане доводите за нищожност на индивидуалния административен акт - позволително за сеч, въззивния съд е обсъдил формално тези критерии, а касационната инс. при второто разглеждане на делото е оставила в сила това решение. Искането за поправка е основано и на това, че в решението по настоящото дело, съдът не се е произнесъл относно окончателното му влизане в сила и необжалваемостта му, а по този начин не може да се определи с категоричност срока за подаване молба за отмяна. Ответникът Д. дивечовъдна с. не взема становище по тази молба. В. к. п. не взема становище по молбата. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени исканията и данните по делото и съобразно закона, намира следното: Очевидна фактическа грешка в постановено решение е налице когато има противоречие между изразената воля на съда в мотивите и нейното изявяване в диспозитива. По реда на тази процедура не могат да се допълват мотивите. В този смисъл исканата поправка - съдът да обсъди и основанията за нищожност на индивидуалния административен акт - позволително за сеч не може да бъде уважено, тъй като не се касае за допусната от съда очевидна фактическа грешка. Нормата на чл. 296, т. 3 от ГПК изрично определя, че влизат в сила решенията, по които касационната жалба не е уважена, какъвто е настоящия случай. Това е законова последица, която не е необходимо съдът да посочва в решението си. С постановяване на касационното решение влиза в сила въззивното решение и решението на първата инс., а не решението на ВКС, който е последна инс. по спора. В този смисъл не посочването дали решението подлежи на обжалване и пред кой съд, съгласно изискването на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК не съставлява пропуск на съда и не е очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по реда на чл. 247 от ГПК. Затова и в тази част искането не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение