Решение № 2405 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2012 г.

Решение № 2405 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Агро партнърс" ЕООД, гр. София представлявано от Цветозар Маринов Диков против Решение № 2045 от 17.04.2012 г. постановено по адм. дело № 1499 по описа на Административен съд София град за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 1105005 от 8.07.2011 г., издаден от Росица Бочева Семкова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София в частта, потвърден с решение № 2395 от 29.12.2011 г. на директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София чрез юриск. Гърбелова я оспорва в с. з. и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 2045 от 17.04.2012 г. постановено по адм. дело № 1499 по описа на Административен съд София град за 2012 г. е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 1105005 от 8.07.2011 г., издаден от Росица Бочева Семкова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София в частта, потвърден с решение № 2395 от 29.12.2011 г. на директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП. С ревизионния акт е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 320,80 лева по фактури № 106196 от 13.10.2010 г. и № 106458 от 14.12.2010 г., издадени от "Балкам" АД. Във връзка с установените задължения по ЗДДС по отношение на доставчика "Балкам" АД, издател на фактура № 106196 от 13.10.2010 г. с ДО - 84 000 лева и ДДС - 16 800 лева с предмет на доставка "аванс по договор за рекламно кафе" и фактура № 106458 от 14.12.2010 г. с ДО - 84 000 лева и ДДС - 16 800 лева с предмет на доставка "рекламно кафе тип еспресо", в РА е прието, че за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че се касае за безвъзмездна доставка на кафе по отношение на която не е налице разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 5 ЗДДС. Установено е при ревизията, че жалбоподателят е предоставил безвъзмездно 6 тона кафе на стойност 156 000 лв. на шест фирми, с които са свързани лица. Кафето е пакетирано в пакети по 1 кг., върху опаковката е поставено логото на жалбоподателя с цел реклама. Протоколите за предаване на кафето на фирмите, които според жалбоподателя е следвало да го раздадат на произволни фирми и физически лица, не са подписани от получателите, а само от жалбоподателя. Оставил е без уважение възражението на жалбоподателя, че не се касае за стоки с незначителна стойност с рекламна цел. Дефиниция на понятието "Стоки с незначителна стойност" се съдържа в § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС и при интерпретирането на посочената норма съдът е счел, че макар всеки пакет кафе да е на стойност 28 лв. - под стойността от 30 лв. посочена в § 1, т. 9, то следва да се има предвид стойността на цялото кафе от 156 000 лв. Обратното според първостепенния съд би означавало заобикаляна на закона на чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, предоставяне на стоки за рекламна цел или като мостри за хиляди левове при единична стойност под 30 лв. за всяка отделна стока и след това приспадане на данъчен кредит. Не е споделено и възражението на ревизираното лице, че дружествата - получатели не могат да се считат за потребители на рекламното кафе, а са негови разпространители на произволен кръг от физически лица и спрямо тях не е налице множество на престациите. В тази връзка не е споделена и тезата, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС - предоставяни са стоки с незначителна стойност с рекламна цел, както и твърдението, че единичната стойност на отделна бройка рекламно кафе е 28,00 лв., а така също и довода, че не се касае за серия от доставки, по които получател е едно и също лице. Постановеното решение е правилно. По отношение на направените оплаквания в касационната жалба за неправилна преценка от страна на съда досежно допуснатите в ревизионното производство съществени процесуални нарушения, то настоящият състав намира, че на същите е даден отговор от първостепенния съд, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Сочените от касатора нарушения не са от категорията на съществените и не водят до невалидност на РА. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви по съществото на спора, които се споделят от настоящия състав на ВАС относно това, че доставката на кафе не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Правото на данъчен кредит е регламентирано в чл. 69 от ЗДДС, като ограниченията на това право са дадени в чл. 70 от същия закон. Според чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Легалната дефиниция на безвъзмездната доставка е дадена в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС и според нея такава е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Изключение от правилото на чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона е дадено в ал. 3, т. 5, според която то не се прилага при безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че безвъзмездността на услугата не е доказана с представените 7 бр. протоколи за предаване на рекламни материали, които изхождат от жалбоподателя и които не са подписани от представители на лицата, посочени в тях, от което респективно не може да бъде извлечен извода, че процесното кафе е получено от посочените от жалбоподателя лица. Само на това основание правилно е била отхвърлена жалбата, тъй като не е доказана първата необходима предпоставка, за да е налице хипотезата на чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС. Наред с това, обосновано е преценено от първостепенния съд, че независимо от обстоятелството, че всеки пакет кафе е с единична пазарна цена под 30 лв., то не може да се приеме, че е изпълнено второто изискване на закона, а именно - доставката да не е част от серия доставки, по които получателят е едно и също лице. Видно от представените протоколи за предаване на рекламни материали -същите са подписани едностранно само от управителя на "Агро партнърс" ЕООД. Не са представени доказателства, че същите са получени. Недоказано е и твърдението, че са налице поети договорни задължения от страна на посочените дружества, според които същите са длъжни да разпространят кафето. Недоказани са твърденията на касатора, че дружествата получатели се явяват единствено разпространители и че така полученото те не разходват от свое име и в своя полза. Такива доказателства няма представени нито в рамките на ревизионното производство, нито по време на съдебното производство. Очевидно предоставянето на процесното кафе не съставлява предоставяне на стоки с незначителна стойност с рекламна цел. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК същото следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. По изложените съображения Върховен административен съд, Осмо отделение,