Решение № 11450 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2009 г.

Решение № 11450 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Лекта" АД моли да бъде отменено решение № 210/29.12.2008 г. по адм. д. № 01038/2006 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ДРА № 1588/19.9.2005 г. на ТДД - София, ДП - Център като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Поддържа, че ДРА е нищожен. Моли ДРА да бъде отменен в обжалваната част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" - София, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Лекта" АД против ДРА № 1588/19.09.2005 г. на ТДД - София, ДП - Център в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на 15 фирми и е оставил без разглеждане жалбата против ДРА в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на "Омникс" ООД, като недопустима, тъй като по тези фактури данъчният кредит е признат с ДРА. В мотивите си съдът е приел е обсъдил констатациите по ДРА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. Обосновано съдът е приел, че ДРА е издаден от редовно овластен актосъставител. В преписката е приложен на л. 338 от папка 2 актът за възлагане на ревизията № 1588/10.6.2005 г. на Йордан Кьосев - началник сектор "Ревизии" в ДП - Център и заповед № РД-01-4/20.01.2000 г. на директора на ТДД - София за овластяването на Кьосев да издава актове за възлагане на ревизии - л. 367 от папка 2. Обосновано съдът е приел, че ДРА е издаден от редовно овластен актосъставител и е валиден. Съдът е обсъдил подробно констатациите в ДРА за непредставени поискани доказателства относно начисляване на данъка и реалността на доставките от преките доставчици. Приел е, че в съдебното производство не са събрани доказателства, които да оборват констатациите по ДРА за недоказано осъществяване на доставките и начисляване на данъка по някои от тях. Действително в някои случаи има пропуски по приложението на чл. 50 ДПК (отм.), но тези отсъстващи от адресите си доставчици не са намерени и от вещото лице, по делото не е установено начисляване на данъка по техните доставки и законосъобразно съдът е приел, че не е установено осъществяване на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит. Правилно съдът е приел, че при липса на осъществени доставки чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) е неприложим. Съдът е обсъдил приетите заключения на техническата и счетоводна експертиза и е достигнал до правилния извод, че не е доказано осъществяване на доставките по фактурите, издадени за маркетингово проучване, изработване на рекламна стратегия, предпроектно проучване, извършване на СМР по договор, за който страната е признала, че строителство не е извършвано. Законосъобразен е изводът на съда, че издаването на фактурите не е достатъчно доказателство, за оборване констатациите по ДРА за липса на доставки по тези фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,