Решение № 1516 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10153/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. С. Г. против решение 3000/12.4.2024г. постановено по адм.д. 579/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С решението е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед 18-2234-22.02.2023 на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Бургас. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съдът не бил съобразил, че административният орган е бил сезиран с искане за изменение само от един от съсобствениците на имота, кадастралната карта била одобрена след влизане в сила на действащия ПУП, поради което картата следвало да се съобрази с плана, в случая бил приложим чл. 52, ал. 1, т. 5 и чл. 53а от ЗКИР, а не редът по чл. 54 от същия закон както неправилно бил приел съда, за касатора съществувала възможност да иска изменение на ПУП при условията на чл. 208 от ЗУТ. Иска обжалваното решение да бъде отменено, да бъде отменена заповедта на началника на СГКК и да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът началник на СГКК Бургас не изразява становище по жалбата. Ответникът Г. В. Г. оспорва касационната жалба. Развива съображения, сочещи нейната неоснователност. Претендира оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Административното производство по издаване на процесната заповед е образувано по заявление вх. 01-80828/09.02.2023г. подадено от ответника в настоящото производство Г. В. Г., с което е заявил промяна в кадастралната карта за три поземлени имота - процесният с идентификатор 07079.823.133, находящ се в [жк], [улица], НТП ниско застрояване (до 10 м), с площ 716 кв.м и тангиращите от север и от запад с този имот: ПИ 07079.823.132 представляващ [улица]/на север/ и ПИ 07079.823.2 представляващ [улица]/на запад/. Началникът на СГКК-Бургас е издал обжалваната заповед 18-2234/22.02.2023, с която след като е съобразил, че действащия подробен устройствен план не е отразен коректно в одобрената КК, е допуснал исканата промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, съобразявайки ги с тези по ПУП. По отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.823.133 са посочени следните данни: преди промяната площ 716 кв.м, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), собственост на Г. В. Г. и З. С. Г. ; а данните за имота след промяната са: площ 660 кв.м, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), собственост на Г. В. Г. и З. С. Г. . По делото не е спорно, че касаторката и ответникът Г. Г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот 121, том I, дело 232/84 от 03.02.1984г. са придобили в съсобственост недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ 500/1120 кв.м ид. части от застроено и незастроено дворно място, образуващо урегулиран парцел I-69,262 в кв.9 по плана на [населено място], заедно с построената в същото дворно място едноетажна жилищна сграда. По време на придобиването, за имота е действал ПУП-ПРЗ одобрен през 1969г. По сега действащия ПУП-ПРЗ, одобрен през 1991г. парцел I-69,262 в кв.9 е идентичен с УПИ І-112 и ІІ-113 в кв. 9. От момента на придобиването на имота и по двата регулационни плана западната граница, граничеща с [улица] /ПИ 07079.823.2/ е една съща, с непроменено разположение. Към УПИ І-112 по действащия ПУП-ПРЗ, нито се предават части от друг имот, нито се отнемат такива, за които да се дължи заплащане на суми за уравнение или за обезщетение, както и сключване на окончателни договори за прехвърляне на собственост по смисъла на § 22, ал. 1, т. 1, букви б и в от ЗУТ. Подробният устройствен план от 1991г. в частта регулация е приложен, с оглед легалната дефиниция съдържаща се в цитирания параграф. Одобрената през 2009г. кадастрална карта е следвало да се съобрази с приложения ПУП задължение което следва от разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, съгласно която урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Неотразяването на поземлен имот с идентификатор 07079.823.133 в съответствие с регулационните линии на УПИ І-112 в кв. 9 по ПУП-ПРЗ от 1991г. налага изменение на кадастралната карта, така както законосъобразно е постановил административния орган. Останалите доводи на касатора са също неоснователни. Началникът на СГКК правилно е приложил чл. 54 от ЗКИР. Към настоящия момент липсват данни касаторката да е инициирала производство за изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 208 от ЗУТ. Няма пречка заявлението за отстраняване на допусната грешка в КК да бъде инициирано само от някои/й от съсобствениците, тъй като наличието или липсата на грешка не зависи от волята на собствениците на имоти. Липсва и спор за материално право, тъй като и след намаляването на площта на имота от 716 кв.м. на 660 кв.м. извършено с процесната заповед, същият остава с по-голяма площ от тази по титула за собственост. Обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този резултат и при липсата на възражение за прекомерност от страна на касатора, претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи следва да бъде уважена в нейния претендиран и доказан размер 2 500,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,