Решение № 7475 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2010 г.

Решение № 7475 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е образувано по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците при МС срещу решение № 86 от 5.01.2010 г. по адм. дело № 11337 от 2009 г. на Върховния административен съд - трето отделение, в частта с която е уважена жалбата на Саткуналингам Таршан срещу решение № 477 от 3.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС) на Република България, с което е отменен отказа да му се предостави хуманитарен статут. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), и се претендира отмяната му. Ответникът - Таршан, чрез процесуалния си представител адв. Даскалова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, и разгледана по същество, е основателна. С обжалваното пред тричленния състав на Върховния административен съд решение № 86 от 5.01.2010 г. председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, след като е обосновал извода, че не са налице условия по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отказал предоставянето на статут на бежанец. Относно хуманитарния статут съдът е отменил отказа и е върнал преписката за ново произнасяне в тази част. Прието е, че са налице предпоставките на чл. 15, ал. 1, б. "а" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, което не е обсъдено от административния орган. Не е взето предвид, че гражданската война в страната е приключила, но обстановката продължава да е неспокойна. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно поради съществено нарушения на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател твърди, че изцяло са игнорирани от съда установените фактически констатации за противоречия и несъответствия на разказаната бежанска история. Освен това в съдебното решение, че отправените заплахи за живота на чужденеца не са подчинени на условието да се представят доказателства за това, съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б "а" във връзка с чл. 2 б. "д" от Директивата, като съдът е коментирал в мотивите си б. "в", а е посочил в акта си б. "а". Поддържа се още наличие на несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. Решение е неправилно. Изводът на тричленния състав за наличие на основание за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, е основан на информацията за Шри Ланка, съдържаща се в справка с вх. № 3358 от 6.11.2009 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд". Съгласно справката, гражданската война в страната е приключила на 18.05.2009 г. с официално изявление на президента на Шри Ланка и с подписване на декларация, с която организацията на тамилските тигри /LТТЕ/ признава поражението си. В резултат на това за първи път след 1983 г. държавата контролира цялата територия на страната и обстановката там, макар и нестабилна, вече не се характеризира като такава на въоръжен конфликт. Това означава, че с оглед на настъпилата промяна и по аргумент от чл. 16 от Директива 2004/83/ЕО, в случая са неотносими както разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директивата, която определя една от проявените форми на тежко посегателство, съставляваща предпоставка за предоставяне на закрила, така и решението на СЕО от 17.02.2009 г. /по дело С - 465/2007 г./, съдържащо тълкуване на последната разпоредба. В тази връзка фактът, че промяната е станала след като жалбоподателят е бил напуснал страната си на произход, на който акцентира тричленният състав, не води до незаконосъобразност на административния акт. Наред с изложеното, разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ (тази разпоредба предвижда предоставяне на хуманитарен статут по други хуманитарни причини) посочена в съдебното решение като правно основание за предоставяне на хуманитарен статут, е неотносима към установените по делото релевантни фактически обстоятелства и към мотивите за отмяна на решението на председателя на ДАБ в съответната му част. Настоящият състав не споделя извода на тричленния състав на Върховния административен съд, че административният орган неправилно е стигнал до заключението, че липсват основания по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за Саткуналингам Таршан от Шри Ланка. С оглед изложените съображения решението в обжалваната му част е неправилно, поради което Върховният административен съд - петчленен състав, приема, че следва да бъде отменено. Воден от горното, Върховният административен съд - петчленен състав,