Решение № 1259 от 6.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Илиева, от гр. Пловдив чрез нейния пълномощник срещу решение 1131/16.06.2022 г. по адм. д. 2331/2021 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-главният архитект на община Пловдив и Б. Борисов чрез своите процесуални представители намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед 119/12.10.2017 г. на главния архитект на община Пловдив, с която, на основание чл.154, ал. 5 и чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ, Комплексен доклад за оценка за съответствие на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите изх. ОС - ПВМ - 111/03.10.217 г., изготвен от ПВМ Проект инженеринг" ООД, одобрен/съгласуван технически инвестиционен проект на 12.10.2017 г. по части: архитектура, конструктивно становище, ВиК и електро промяна по време на строителство за обект жилищна сграда, УПИ XVI - 5100504, жилищно и обществено обслужване, застрояване от кв. 86 по плана на Христо Смирненски IV - Пловдив, е допълнено разрешение за строеж 187/20.07.2016 г., издадено от същия орган. В заповедта се посочва, че същата следва да бъде съобщена на заинтересованите лица по установения ред и да се изпълнят условията на чл.149 ал.5 от ЗУТ. Жалбоподателката е претендирала незаконосъобразност на обжалваната заповед, както и нейната нищожност. С обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е валиден и законосъобразен административен акт, като е отхвърлил предявената жалба. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Заповедта на главния архитект е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването й. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че с нотариален акт 116, том I, per. 704, д. 83/06.10.2016 г. се установява, че Х. Илиева, като собственик на 1/2 идеална част от ПИ с ИД 56784.510.66, находящ се в гр. Пловдив, Парк отдих и култура - юг по плана гр. Пловдив, с площ от 1 322 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, стар идентификатор 56784.510.504, и за който е отреден УПИ XVI - 5100504, учредява възмездно в полза на своя брат и съсобственик - Б. Борисов, безсрочно право на строеж на жилищна сграда със застроена площ от 141.48 кв. м. Съгласно предвиденото в т. Ill от посочения нотариален акт за учредяване право на строеж страните изрично са си дали взаимното съгласие за извършване на всички необходими правни и фактически действия във връзка с проучването, проектирането и одобряването на съответните инвестиционни проекти, издаването на строителни книжа и извършването на строителния процес. Съгласно т.VI от същия нотариален акт е уговорено, че Х. Илиева дава съгласието си на основание чл.ЗЗ и чл.66 от ЗС приобретателят на правото на строеж да се разпорежда свободно с новопостроената жилищна сграда и съответните обекти в нея, като същият може да ги продава на трети лица по свой избор..., тоест посочената сграда остава след построяването й изцяло в собственост на приобретателя Б. Борисов. Според разпоредбата на чл. 154, ал. 5 ЗУТ след издаване на разрешението за строеж в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5-т.8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. В случая законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице надлежно дадено с нотариална заверка съгласие, обективирано в нотариален акт, за извършване на всички действия по проектиране, разрешаване, строителство и въвеждане в експлоатация на описаната в него жилищна сграда. Посоченото е допустимо и за всяка промяна по време на строителството, доколкото същата е в обема на учреденото право на строеж. От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установяват какви са предвижданията на първоначалния инвестиционен проект, одобрен на 20.07.2016 г., както и на проекта за промяна по време на строителството, одобрен на 12.10.2016 г., с който се предвижда разделяне на един от апартаментите в сградата, този на третия етаж, на два отделни апартамента. Съгласно изпълнението на място, констатирано при извършения оглед от вещото лице е, че сградата в план е изпълнена съгласно предвижданията на първоначално одобрения проект. Относно броя на жилищата се констатира, че те съответстват на одобрения проект за промяна по време на строителството. Разлика между одобрените първоначално проекти и промяната по време на строителството има и при изпълнението на таванския етаж. По проекта от 2016 г. таванският етаж е предвиден с използваеми тавански помещения - 4 броя, по една таванска стая към всеки от 4-те апартамента, като над етажа е следвало да се изпълни стоманобетонова покривна плоча с равна част и наклонени части по скатовете. Покривът е бил с два различни наклона - в средата част с наклон 18°, към краищата на скатовете 45°. При строителството на сградата тази покривна плоча не е изпълнена. Вместо това е изпълнена дървена покривна конструкция за четирискатен покрив с наклони от 18°. При тази промяна не е променена кота на корниза. Котата на билото е занижена на 14,б0м., вместо тази по проект 16,50м. В така изпълненото таванско пространство няма преградни зидове, скъсени са конструктивни елементи - колони и стоманобетонови шайби. Покривното покритие с изпълнено с керемиди, вместо с "бардулин", както е предвидено в одобрения проект. За промените, извършени в процеса на строителство, в Община Пловдив е представена екзекутивна документация, заверена на 22.10.2021 г. от главния архитект. Проектът за преработка по време на строителството, въз основа на който е издадена обжалваната заповед, не променя площи в сградата. в план сградата е изпълнена съгласно предвижданията на техническия инвестиционен проект, одобрен към разрешение за строеж 187/20.07.2016 г., на главния архитект на община Пловдив, тоест няма промяна на фасадата. В рамките на предвидения обем се запазва предназначението на обектите в сградата. Относно височината се установява, че кота корниз е запазена, но кота било, вместо първоначално предвидените 16,50 м, е изпълнена на височина от 14,60 м, следствие промяната на таванското в подпокривно пространство, което се отразява на РЗП на сградата, но в посока намаление и от първоначално предвидената по разрешение за строеж. 187/20.07.2016 г. на главния архитект на община Пловдив и за която е учреденото право на строеж по нотариален акт 8, том 88, дело 17065 от 06.10.2016 г. РЗП на сградата с размер на 709,13 кв. м. става 604,11 кв. м. В разглеждания аспект настоящият съдебен състав споделя извода на решаващия съд, че липсата на подпис или на неистински такъв върху одобрената преработка от страна на жалбоподателката, няма значение за законосъобразността на издаденото изменение на разрешението за строеж с процесната заповед предвид обстоятелството, че с изменението на разрешението за строеж с процесната заповед не се надхвърля обема на учреденото право на строеж и съгласно влязлото в сила първоначално разрешение за строеж. С оглед изложеното неоснователно е твърдението в касационната жалба, че допуснатото с обжалваната заповед допълване на разрешението за строеж е допустимо само при наличието на акт образец 2. Липсва законово изискване за наличие на издаден акт образец 2 за постановяване на заповед по чл. 154, ал. 5 ЗУТ, поради което наведените съображения за неистиността на акт образец 2 са ирелевантни за спора. Несъстоятелни са и изложените в касационната жалба твърдения за промяна на функцията на сградата от жиищна в нежилищна, поради това, че жилищата са лишени от прилежащо помещение с оглед неизпълнението на таванските помещения. Липсата на прилежащо помещение към жилището не променя функцията му в нежилищна. От заключението на вещото лице се установява, че сградата с оглед описаните по-горе промени е изпълнена на място съгласно одобрения технически инвестиционен проект във връзка с издадената обжалвана заповед, като в компексния доклад са записани основанията за промяна-чл. 154, ал. 2, т. 5-т. 6 ЗУТ, поради което оспореният административен акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В този смисъл настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че в заповедта са посочени фактическите основания-компексен доклад и технически инвестиционен проект, които подробно съдържат относимата към този вид отношения нормативна уредба. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на община Пловдив следва да бъдат заплатени претендираните разноски от 100 /сто/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,