Решение № 4978 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6191/2016 г.

Решение № 4978 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6191/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А., гражданин на Пакистан, против решение № 1982 от 22.03.2016 г. постановено по адм. дело № 762 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - зам. председателят на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет на Р. Б., не изразява становище. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че при издаване на оспореното решение са спазени материалноправните и процесуалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Сочи се, че съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1982 от 22.03.2016 г. постановено по адм. дело № 762 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на Д. А., гражданин на Пакистан, против решение № 9604 от 28.12.2015 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящото производство е второ по ред, като молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. С решение № УП 19 от 30.07.2015 г., зам. председателят на ДАБ при МС е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин, като е отхвърлил молбата му за закрила като неоснователна. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. След приключването на горепосоченото административното производство е постъпило становище от директора на специализирана дирекция "Т" на Държавна агенция "Национална сигурност" рег. № Т-12379 от 17.08.2015 г., съгласно което чужденецът представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р. Б. Втората молба на кандидата е подадена на 14.09.2015 г. и по нея е постановен оспорвания отказ пред първоинстанционния съд. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. За да постанови процесното решение, решаващият съд е установил от фактическа страна, че кандидатът за статут е напуснал страната си на произход поради проблеми, свързани с роднините на бившата му съпруга и лошите социално-икономически услови в Ислямска република Пакистан. Решаващият съд подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Р. Б. В хода на съдебното производство първоинстанционния съд е установил, че кандидатът е декларирал, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил арестуван, съден или осъждан, както и че не е членувал в политически партии. Съдът е приел, че Д. А. не е направил обосновани твърдения да е бил преследван заради неговата етническа или религиозна принадлежност от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Същият не е обосновал наличието на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци. По делото не се е установило, каква е опасността за жалбоподателя при евентуалното му завръщане в Пакистан, поради което съдът е кредитирал изводите на административния орган като правилни и законосъобразни. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, като от доказателствата по делото не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Обоснован и законосъобразен е направения извод от административния съд, че изложените факти от бежанската история на чужденеца не са преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗУБ. Настоящата инстанция следва да отбележи, че видно от доказателствата по делото мотивите обуславящи желанието на кандидата да получи статут, не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, а се касае за причини от семеен характер. Видно е, че се касае за проблеми, които имат битов, криминален и социално-икономически характер. Освен това опасенията му са и неоснователни, тъй като от доказателствата по преписката се установява, че бракът му е прекратен. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. На следващо място е направил обоснован и правилен извод, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. В обжалваното решение решаващият съд е изследвал цялостната обстановка в Пакистан, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът напълно се е съобразил и с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и със задължителното тълкуване на чл. 4, ал. 3, буква "а" от Директива 2011/95/ЕС, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му бежанска история Решаващият съд подробно е разгледал и информацията, съдържаща се в справка с вх. № 01 - 11700 от 06.11.2015 г. на дирекция "Международна дейност" относно ситуацията в Пакистан от която се установява, че няма сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието му на територията на Пакистан за Д. А. да има опасност от тежки посегателства. Видно от нея, И. Р. П. се причислява към развиващите се държави, като големи проблеми продължават да са тероризмът, неграмотността, пренаселването, корупцията и ширещата се бедност. При изследване на териториалния обхват и степента на насилие в Ислямска република Пакистан съдът правилно е установил, че въпреки наличието на спорадични бомбени атентати, обстановката не достига до границите на въоръжен конфликт по смисъла заложен в международното право. На следващо място съдът е приел, че за кандидата има част от държавата му по произход, в която той може безпрепятствено и трайно да се възползва от ефективна закрила. В този смисъл изложените мотиви да напускане на държавата по произход не са сред предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, както правилно е приел решаващия съд. В тази връзка и при тези данни правилно е заключението на административния съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. В тази връзка, доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства съгласно чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите и доказателствата по делото, настоящата инстанция приема, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на процесното решение е неоснователно. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,