Решение № 5604 от 30.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Каур, гражданка на Република Индия, чрез процесуалния й представител адвокат П. Бъчварова, срещу решение 6400/02.11.2022 г. по адм. дело 3268/2022г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена нейната жалба срещу отказ за издаване на виза от 07.03.2022 г. на консулското длъжностно лице в Посолството на Република България в гр. Делхи, Индия. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната неговата отмяна и решаване на делото по същество. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът - консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в гр. Делхи, Индия, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. Каур, гражданин на Индия, срещу отказ от 07.03.2022 г. на консулското длъжностно лице в Посолството на Република България в гр. Делхи, Индия, за издаване на виза вид "C". В съответствие с представените доказателства е констатирано, че на 22.02.2022 г. Д. Каур е подала заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване вид "C с цел туризъм. Административният орган установил, че жалбоподателката била част от група подали заявления за визи от 40 апликанта 14 семейства. Административният орган е постановил отказ на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т.24 от ЗЧРБ с мотив, че от анализа на документите, апликанта не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен трансфер, както и че са налице основателни съмнения, относно надежността на направените от чужденеца изявления. Представено било писмо от Дирекция Консулски отношения МВнР на Република България, до Посолството в Делхи, от което се установило, че било указано анулиране на визи, касаещи група от 36 граждани на Индия, с позоваване на сигнал от офицер за връзка, при Посолството на Австрия в гр. Делхи, за недопускане на 22.01.2022 г. до борда на самолет за Франкфурт, на група от 36 индийски граждани, поради съмнения за нелегална миграция. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният отказ за издаване на виза, тип "С" е постановен при спазване на установената форма, не е допуснато нарушение на аминистративнопроизводствените правила и не е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. По тези съображения е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата на Д. Каур против постановения отказ за издаване на виза за краткосрочно пребиваване в Република България и е осъдил да заплати на Посолството на Република България, в гр. Делхи, Индия направените разноски. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АССГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението на касатора, че оспорения отказ не отговаря на изискванията за форма по АПК и несъдържа относими мотиви. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е изложил фактически основания за приетото от него правно основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т.24 от ЗЧРБ. Безспорно мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Съгласно цитираната разпоредба, административният орган може да откаже издаването на краткосрочна виза, когато гражданинът на третата страна не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая са налице конкретни фактически основания за издаване на акта, които да са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства, с което е спазена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Налице е извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителката документи, които са обсъдени и след проведена проверка по заявените от апликанта обстоятелства и относно тяхната достоверност. Процесният отказ съдържа всички реквизити съобразно стандартния образец по Приложение 7 към НУРИВОВР, а фактическите основания за издаването му са изложени в писмо изх. Ко-34-60/23.02.2022 г., изготвено от завеждащия консулската служба на Посолството на Република България в Делхи, Индия, с което е изпратена грама до МВнР-КО. В писмото са изложени данни за група от 40 индийски граждани, сред които е и Д. Каур, които са подали заявления за издаване на визи за краткосрочно пребиваване с цел туризъм. Посочено е, че организатори на пътуването са "Травелинг Хорс" ЕООД, от българска страна, и индийската фирма Gill z Group Еducation§Visa Services Private Limited. Последната е представила ваучер на фирма "Травелинг Хорс" ЕООД и хотелски резервации в хотел "Новотел София", София за 09-11.03.2022 г.; хотел "Рамада" - Пловдив за 11-13.03.2022 г.; хотел "Рига" - Русе за 13-14.03.2022 г. и хотел Pullman - Букурещ за 14-17.03.2022 г. В издадения ваучер е описано, че екскурзията започва от летище София на 09.03.2022 г. и ще приключи на летище Букурещ на 17.03.2022 г., което противоречи на представените резервации на самолетни билети по маршрут Делхи-Дубай-София-Доха-Делхи, с отпътуване на 09.03.2022 г. и връщане на 18.03.2022 г., с полет от летище София за Доха. В писмото е отбелязано също, че апликантите са представили график за друга екскурзия, състояла се през месец ноември 2021 г., по маршрут София-Пловдив-Банско-София, в която не са участвали. Посоченото писмо ведно с формуляра, обективиращ отказ за издаване на виза вид "С", са представени по делото като част от административната преписка по издаване на административния акт. При съобразяване с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка, константна е съдебната практика, че е допустимо мотивирането на акта чрез препращане към други документи. Неоснователно е възражението на касатора, че е нарушен материалния закон. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че оспореният отказ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми. Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България, са регламентирани в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Едно от изискванията за влизане в страната на чужденец, който не е гражданин на ЕС, е да притежава виза, какъвто е настоящият случай. Видовете визи, посочени в чл. 9а ЗЧРБ, се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България чл. 9г ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 НУРИВОВР. Целта на въведения разрешителен режим по отношение на влизането и пребиваването в РБ на чужденци граждани на трети страни, е свързана преди всичко с националната сигурност. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 26 ЗЧРБ са регламентирани фактически основания, при наличие на които компетентните органи са овластени да откажат издаване на виза или влизане в страната на чужденец. В оспорения административен акт, административният орган е визирал две от тях - т. 17 и т. 24 ЗЧРБ, тъй като е приел, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит, както и че са налице основателни съмнения относно надеждността на направените от чужденеца изявления. Хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ обосновано е възприета от първоинстанционният съд за осъществена, съобразно приложените доказателства. Не са ангажирани доказателства, обясняващи причините за установеното разминаване между заявения маршрут на пътуването и представените резервации за самолетни билети, съответно не е доказано, че за жалбоподателя заявеното пътуване в страната е повторно или първото не се е състояло и е било отложено по някаква причина. Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка за допуснати съществени процесуалния нарушения от компетентния орган, включително несъобразяване с чл. 21, т. 8 от Регламент (ЕО) 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността /Регламент (ЕО) 810/2009 г./. Според посочената разпоредба, при разглеждането на заявлението консулствата или централните органи могат в надлежно обосновани случаи да проведат интервю с кандидата и да поискат допълнителни документи. Събирането на допълнителни данни, а при необходимост и доказателства от заявителя за виза /апликанта/ е правна възможност, а не задължение за административния орган. Това правомощие следва да бъде упражнявано в случаите, в които за разглеждането на конкретното заявление не е налична достатъчна информация, включително такава, с която органът се е снабдил по служебен път, както и не са представени документи, които да послужат за мотивирано произнасяне. Конкретната хипотеза обаче не е такава, защото в административната преписка се съдържа цялата относима документация, без да е налице необходимост да бъдат изяснявани други факти и обстоятелства от самия заявител или същият да представя други документи. От приобщената към административната преписка дипломатическа кореспонденция категорично се установява, че заявеният план за пътуването съдържа не просто неясноти, а съществени разминавания спрямо декларираната от чуждия гражданин цел "туризъм" на пътуването. Поради това при издаване на обжалвания отказ не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, чл. 9, ал. 2 и чл. 35 АПК. Нещо повече преценката на административния орган е съобразена с разпоредбата на чл. 21, т. 7 от Регламент (ЕО) 810/2009 г., според която разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора, неоснователно е претенцията на касатора за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,