Решение № 7511 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), представляван от упълномощения представител старши юрисконсулт Я. Кънчева. Жалбата е срещу решение 2323 от 01.12.2023г., постановено по адм. дело 872/2023г. от Административен съд Благоевград. С него е отменено решение 03-РД/3754 от 08.08.2023г. за налагане на финансова корекция на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Община Кресна е определена финансова корекция в размер на 107 936.46 лв. с ДДС, съставляваща 5% от стойността на финансовата помощ в размер на 2 158 729.10 лв. с ДДС, изплатена по договор 01/07/2/0/00137 от 14.03.2018г. за отпускане на БФП по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 г. 2020г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново по същество, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се и принципно възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът Община Кресна, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Киркова, в писмен отговор и в откритото съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, за които прилага списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е било образувано по жалба на Община Кресна против решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3754 от 08.08.2023г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. С него е наложена корекция в размер на 5% от стойността на финансовата помощ в размер на 2 158 729.10 лв. с ДДС, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договори за възлагане на обществена поръчка с предмет: Ремонт на сградата и прилежащото пространство в двора на Средно общообразователно училище Св. Паисий Хилендарски, гр.Кресна и избран изпълнител Вантроник ЕООД, за изпълнение на одобрен проект по договор 01/07/2/0/00137 от 14.03.2018г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФЗ и Община Кресна. С решението за налагане на финансова корекция е определен и конкретен размер от 107 936.46 лв. с ДДС на финансовата корекция, представляваща недължимо платена финансова помощ по договор 01/07/2/0/00137 от 14.03.2018г. за отпускане на БФП по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от ПРСР за периода 2014г. 2020г., подкрепена от ЕЗФРСР. Актът е издаден на основание чл.20а, ал.2, т.1 и т.2 и чл.27, ал.5 и ал.6 от ЗПЗП, чл.73, ал.1, чл.72, ал.1 вр. чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ бр.51 от 2022г., в сила от 01.07.2022г.), чл.2, ал.1, чл.5 и чл.7 и т.11 б.б от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата), чл.50, ал.8 във вр. с ал.2 от Наредба 12/25.07.2016г. за прилагане на подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. С обжалваното решение 2323 от 01.12.2023г. по адм. дело 872/2023г. Административен съд Благоевград е отменил изцяло оспорения пред него акт и е осъдил ДФЗ да заплати на Община Кресна сумата от 11 624.44 лв. направени разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. В тази връзка административният съд е констатирал, че е налице нарушение на чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, както и, че в оспорения административен акт не са посочени конкретно нарушените правни норми. На следващо място Административен съд Благоевград е приел, че актът е бил издаден и при нарушение на материалноправните разпоредби , което обуславяло неговата незаконосъобразност и по същество. За да се обоснове съдът е обсъдил, че като нарушения, обуславящи налагането на финансовата корекция на Община Кресна, административният орган е посочил нарушение във връзка с незаконосъобразна методика за оценка на офертите на кандидатите в обществената поръчка. Мотивиран е извод, че в случая методиката не създава разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници в процедурата за процесната обществена поръчка, тъй като всяко едно от трите надграждащи обстоятелства, изброени в точки от 1 до 3, са самостоятелни и свързани с предмета на поръчката и съдържа конкретно формулирани дейности, разяснения и допълнително надграждащи условия, при които съответният участник може да получи по-висок брой точки. Според съда процесната методика не противоречи на чл.70, ал.7 от ЗОП и не е налице нередност по ЗУСЕФСУ. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но със следните коригиращи мотиви: По делото е установено, че между Община Кресна и ДФЗ е сключен договор 01/07/2/0/00137 на 14.03.2018г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7. Основни услуги и обновяване на селските райони от ПРСР за периода 2014г. 2020г., съфинансирана от ЕЗФРСР. Във връзка с изпълнението на проекта кметът на Община Кресна е провел процедура публично състезание по чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява с предмет: Ремонт на сградата и прилежащото пространство в двора на Средно общообразователно училище Св. Паисий Хилендарски гр. Кресна, като на 10.07.2019г. е сключен договор между общината и избрания за изпълнител Вантроник ЕООД. Видно от решение 03-РД/3754 от 08.08.2023г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ на Община Кресна е определена финансова корекция за нарушение на чл.70, ал.7 от ЗОП, изразяващо се в използването на незаконосъобразна методика за оценка на офертите, попадащо в обхвата на т.1, б. б от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата. Нормата на чл.70, ал.7 от ЗОП (в приложимата редакция) разписва, че в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. След внимателен прочит на оспорения административен акт се установява, че административният орган е цитирал в текстовата му част съдържанието на относимите точки на чл.70, ал.7 от ЗОП. Изписал е дословно хипотезите на чл.70, ал.7, т.1, т.2 и т.3 б.б. Следователно неправилно съдът е приел, че от страна на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ не е конкретизирано коя точно хипотеза е налице. В тази връзка настоящият състав приема, че не е налице съществено нарушение, свързано с мотивирането на акта, което да представлява самостоятелно основание за отмяната му. Основателно с касационната жалба се твърди и, че не е налице нарушение и на чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ. Действително, както е посочил и първоинстанционният съд, нормата е императивна. Видно от съдържанието на оспорения административен акт обаче същата е спазена. Органът е цитирал и обсъдил възраженията на Община Кресна, като е формирал извод, че не ги приема за основателни, тъй като те не се подкрепят от събраните в административното производство доказателства. При наличието на посоченото обсъждане, не следва да се приеме, че административният орган е нарушил изискването на чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ да обсъди по дължимия за производството начин представените от бенефициера възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Обосновано административният съд е приел обаче, че процесната методика противоречи на чл.70, ал.7 от ЗОП, както и че не е налице нередност, представляваща нарушение съгласно т.11, б. б от Наредбата. По делото липсва спор относно съдържанието на утвърдената от възложителя методика за оценка на офертите, което по данни от събраните доказателства е вярно възпроизведено в мотивите на оспорения административен акт и не е необходимо да се преповтаря изцяло. Според чл.70, ал.5, посл. изреч. от ЗОП показателите при критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена (какъвто е случаят) не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. А нормите на чл.70, ал.7, т.1 и т.2 и т.3 б. б от ЗОП разписват, че в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, която да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите и да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. В настоящия случай критерият за възлагане е оптималното съотношение качество/цена със следните показатели за оценка: технически показател (ТП) с относителна тежест 50% и Финансов показател (ФП) с относителна тежест от 30%. В утвърдената методика възложителят е описал качествените показатели по които ще се оценява техническото предложение, както и надграждащите обстоятелства (три на брой), всяко от които носи по 5 или 10 допълнителни точки. Надграждащите обстоятелства са, както следва: 1. Демонстрираната последователност на отделните строителни дейности и посочената взаимообвързаност между конкретните работи при изпълнение на строителството обосновават и спомагат за навреманното и качествено постигане на целените резултати. Представени са конкретни аргументи (силните и положителни страни) как предложената организация и начина на работа гарантират качествено и срочно изпълнение на поръчката. 2. Предложени са мерки за вътрешен контрол и механизми за осигуряване на качество по време на изпълнението на строителството, които обосновават и пораждат увереност в точното и навременно изпълнение на поръчката. И 3. Предложени са конкретни методи и механизми, чрез които да се елиминира или минимизира негативното проявление спрямо социалната среда и нейните компоненти. Освен това допълнително са дефинирани понятията обосновава конкретно и конкретни методи и механизми. При така разписаните критерии за присъждане на допълнителни точки по трите надграждащи обстоятелства следва да се направи извод, че макар и субективни, описаните начин и критерии за оценка дават достатъчно яснота за критериите, по които ще се присъждат посочените точки. Действително оценката по надграждащи обстоятелства е субективна, но това не е незаконосъобразно, доколкото по качествените показатели ЗОП изрично допуска това. Настоящият съдебен състав приема, че методиката е законосъобразна, тъй като същата дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, да се сравнят и оцененят обективно техническите предложения в офертите. А също и осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката. С оглед на изложеното, след като не са налице цитираните от административния орган нарушения на ЗОП, не е налице и нередност по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ. Затова и няма основание за определената 5 % финансова корекция за тези нарушения. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. В полза на ответника по касационната жалба следва на основание чл.143, ал.3 от АПК да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10790,95 лева, което не се явява прекомерно. Минималният размер за адвокатско възнаграждение е 8967,45 лева според чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху който съгласно §2а от същата наредба се начислява данък върху добавената стойност. Заплатеният размер от 8970 лева с 1794 лева ДДС е близо до минималния размер, поради което не е прекомерен. Затова е неоснователно възражението за прекомерност на касационния жалбоподател. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,