Решение № 9987 от 8.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Стоянов, от гр. Хасково против решение 69 / 25.01.2022 г. по адм. дело 1157 / 2021 г. на Административен съд Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Хасково, чрез юрисконсулт Стойчева изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 69 / 25.01.2022 г. по адм. дело 1157 / 2021 г. Административен съд Хасково е отхвърлил оспорването на С. Стоянов срещу решение 1012 26 453 1 / 05.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ Хасково. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Хасково се е произнесъл по подаденото от С. Стоянов заявление вх. 2112 26 733 / 07.07.2016 г., като е издал разпореждане [номер] - 4/прот. N01287 / 26.07.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 16.07.2019 г., като е посочил, че действителният размер на пенсията ще се определи след постъпване на данните за чуждия осигурителен стаж и придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание по КСО. Разпореждането не е било обжалвано и е породило правни последици. Предвид това изрично произнасяне не е налице твърдяния от жалбоподателя мълчалив отказ по подаденото от него заявление вх. 2112-26-733 / 07.07.2016 г., както е приел и със своето решение 1012 26 453 1 / 05.11.2021 г. директорът на ТП на НОИ Хасково. Спорът между страните е детерминиран от наличието на осигурителен стаж придобит в Република Гърция, за който пенсионните органи изчакват потвърждение. Съгласно чл. 68, ал.4 КСО при преценяване на правото на пенсия по чл. 68 ал. 1 и 2 КСО, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по ал. 3, се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че лицето не получава друг вид пенсия. Доводите на жалбоподателя за прилагане на тази правна норма в случая са неотносими защото предмет на контрол пред горестоящия административен орган (директор ТП на НОИ Хасково) не е разпореждане [номер] - 4/прот. N01287 / 26.07.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, а твърдян от него мълчалив отказ, какъвто не е налице. На основание чл. 58, ал. 1 от АПК за мълчалив отказ да се издаде акт се смята непроизнасянето в срок. Правилно административният съд е приел, че в пенсионните производства намира приложение специалното правило на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно което длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в четиримесечен срок от подаването на заявлението. В случаите, когато правото на съответния вид пенсия е доказано по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж и на основание чл. 10, ал. 2 от НПОС пенсията се отпуска и изплаща в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, като компетентното длъжностно лице се произнася в установения от чл. 10, ал. 4 от НПОС едномесечен срок. В КСО и НПОС не е предвиден срок за издаване на разпореждането за определяне на пенсията в действителен размер. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Изводите на административния съд са законосъобразни. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение