Решение № 6980 от 27.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници, подадена чрез юрк. Кацарова, против решение 1343 от 18.11.2022 г. по адм. дело 1007/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено по жалба на Д. Кавалджиев решение 32-169046/25.05.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас и Агенция Митници е осъдена да заплати на Д. Кавалджиев, сумата в размер на 410 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че митническите органи са анализирани всички относими доказателствени източници, като един от тях е представения при вноса OREGON SALVAGE CERTIFICATE OF TITLE за автомобила. Сертификатът за собственост, издаден в страната на износа съдържа цялата информация за автомобила, същият може да се счита за най-първичния, най-точния и най-достоверен източник на информация. Според касатора при наличието на идентични данни в талона на автомобила, които напълно съответстват на информацията от сайта няма причина да се оспорва истинността на наличната в сайта цена. В касационната жалба са изложени съображения, че от приложената към митническа декларация разписка за купувача с 15211178 се удостоверява продажбата с купувача Д. Кавалджиев. Съгласно вписаната в нея дата, продажба е извършена на 30.04.2020 г., която дата съвпада с датата на продажбата на сайта https //autoauctions.io. Същата е извършена чрез ауакцион от вписания собственик в salvage title certificate, но на различна стойност на продажбата към 30.04.2020 г. 9 400 USD, поради което касаторът твърди, че превозното средство е било обект на проведен онлайн търг, а в хода на административното производство не представя никакви доказателства за извършеното плащане. Сделка с Д. Кавалджиев не е отразена и в талона за автомобила, което според касатора налага извода, че в страната на износа такава сделка не е удостоверена от компетентните власти. При изписване на VIN номера на процесния автомобил в сайтът, bidfax.info, излизат абсолютно същите данни както и в използвания от митническите органи www. autoauctions.io. Предвид установената договорна стойност на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза е в размер на 9 400 USD, правилно и законосъобразно митническата стойност е определена на основание чл. 70 от МКС. Вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74 § 2 и чл. 74 § 3 от МКС са приложими единствено в случаите, когато същата не може да бъде определена по реда на чл. 70 от МКС. Счита за неправилен и изводът на съда, че митническите органи не са взели предвид състоянието на автомобила. Иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Кавалджиев, представляван от адв. Маркова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред aдминистративен съд е било решение 32-169046/25.05.2022 г. на директора на ТД Митница - Бургас, с което на основание чл.70, §1, във връзка с чл.71, §1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с към митническа декларация (МД) с МRN 20BG001008023540R8/17.08.2020 г., е определена нова митническа стойност в размер на 17 145.99 лв.; на основание чл. 85, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по [рег. номер] 90 (код по ТАРИК 8703 24 90 00), спрямо новата митническа стойност 17 145.99 лв. е определено вносно митническо задължение в размер на 1 714.60 лв.; на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 77, § 1, буква а) и чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно на 17.08.2020 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС на стоката по МД, в размер на 3 829.75 лв.; на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 3 513.66 лв., от които мито в размер на 1 098.02 лв. и ДДС в размер на 2 415.64 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 17.08.2020 г. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 17.08.2020 г. с МД с МRN 20BG001008023540R8/17.08.2020 г. Д. Кавалджиев е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение, а именно употребяван пътнически автомобил -катастрофирал, марка БМВ, модел 528, бр. места 5, товароносимост: 0; с дата на първоначална регистрация 01.01.2014 г.; цвят тъмно син, работен обем 2800 куб. см, мощност 163 HPSAE, двигател Бензин КАТ., шаси WBA5A5C51ED501273. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. 5/14 Код на държавата на изпращане/износ - US Съединени американски щати; в ел.д. 4/1 Условие на доставка - FOB - Франко - борд; в ел.д. 4/16 метод за определяне на стойността - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел.д. 4/14 Цена на стоката 2 900.00; в ел.д. 4/10 Валута - USD; в ел.д 4/9 Добавяния и приспадания: код АК разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до място на въвеждане на стоките в Европейския съюз 1 266.95 лв. и код ВА разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане - 288.16 лв. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение, са приложени: разписка 15211178/05.05.2020 г. на стойност 2 900 USD (л.5 5-57); фактура за международен транспорт CL0000-190648/06.05.2020 г. на стойност 750 USD, издадена от Move Express Group, California USA (л.58-59); фактура 68585/11.08.2020 г. за терминални операции и други терминални разходи, издадена от Економу - Интернашънъл Шипинг Ейджънсиз ЕООД (л.38); удостоверение за МПС с тотална щета OR0001455702 от 20.04.2020 г. (л.60-61) и товарителница (Bill of Lading) HLCUBSC200650612/13.06.2020 г. (л.72-78). Съгласно данните в приложената товарителница, автомобилът е натоварен в отправно пристанище Long Beach, СА на 13.06.2020 г. и е с получаващо пристанище Бургас. Размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно на база договорната стойност. Митническата стойност за стоката е определена в размер на 6 465.80 лв., включваща декларираната цена на автомобила в размер на 4 898.85 лв. (2 900 USD) и разходите за транспорт в размер на 1 266.95 лв. (750 USD). Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 616.58 лв. и за ДДС в размер на 1 414.11 лв. Директорът на ТД Южна Морска, към Агенция Митници, е разпоредил извършването на обобщен анализ на данните от митническите декларации за режим допускане за свободно обращение на автомобили с държава на изпращане САЩ и Канада, за периода 01.06.2019 г. - 01.06.2021 г. (л.87). Изготвен е доклад, в който са изложени констатации, че за част от засегнатите декларации са налице данни за завишени митнически стойности на внасяните стоки (л.89). Със заповед ЗТД-1000-451/06.07.2021 г. директорът на ТД Южна Морска е разпоредил на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ да се извърши последващ контрол на митнически декларации за деклариране на внос на автомобили от САЩ и Канада за периода 01.06.2019 г. - 01.06.2021 г. (л.104). При извършения последващ контрол от страна на митническите органи е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронна страница www.autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 30.04.2020 г. със статус продадена (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и odometer 29 997 actual miles в страната на износа. Публикуваната продажна цена била в размер на 9 400 USD, с оглед на което е прието, че същата превишава с 6 500 USD декларираната пред митническите органи цена в размер на 2 900 USD. Във връзка с посочената информация, митническите органи са приели, че са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, с писмо per. 32- 323533/12.10.2021 г. (л.28) са изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена и извършените плащания във връзка със стоката, както и писмени обяснения от вносителя. Със съобщение по чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо per. 32-418465/22.12.2021 г. (л.21), Д. Кавалджиев е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническата декларация. С докладна записка peг. 32-166766/23.05.2022 г. (л.16), изготвена от началник на МП Пристанище Бургас-център, е предложено на директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 20BG001008023540R8/17.08.2020 г. В тази връзка от директора на ТД Митница Бургас е издадено обжалваното пред административния съд решение. Въз основа на направените фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но актът противоречи на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Мотивирал се е, че според посочената регламентация, именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от действително платената. Видно от съдържанието на оспорения акт, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че е действително платената или подлежаща на плащане цена. Административният съд е съобразил, че при проверката е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел. страница https: //auoauctions.io/, в която е обявена продажна цена на аукцион с дата 30.04.2020 г., със статус продадена" (SOLD), за автомобил със същия VIN номер на шаси и odometer 29 997 actual miles в страната на износа, където публикуваната продажна цена е в размер на 9 400 USD. Първоинстанционният съд е приел, че подходът на митническите органи е допустим единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което не е сторено в случая. Първоинстанционният съд е приел, че позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https: //auoauctions.io/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа не е достатъчно за обосноваване на т. нар. основателни съмнения. В тази връзка е изложил мотиви, съгласно които въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Според съда, Д. Кавалджиев е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно размера на декларираната митническа стойност. При тези мотиви, административният съд е формирал извод, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на с MRN 20BG001008023540R8/17.08.2020 г. е договорната стойност и решението, с което не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта www.autoauctions.io. Както правилно административният съд е посочил, не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Правилно първоинстанционния съд е приел, че данните от разпечатката от цитирания сайт не са достатъчни да обосноват основателни съмнения в договорната стойност на автомобила. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Същевременно, липсват данни, че посоченият автомобил с идентичен VIN и пробег е продаден именно на Д. Кавалджиев, след участието й в аукцион, поради което митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което в случая не е сторено. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Като е достигнал до извод за противоречие на оспореното митническо решение с приложимия материален закон, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Решението е правилно и в частта за разноските. С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Процесуалното представителство е осъществено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и на процесуалния представител следва да се присъдят разноски в размер на 651.37 лв., съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 8. ал. 1, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,