Решение № 1221 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2019 г.

Решение № 1221 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите/Комисията/ против решение № 7392 от 6.12.2018 г., постановено по адм. дело № 6862/2018 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменена заповед № 349 от 25.05.2018 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извеждат доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати при постановяването му нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендират се съдебни разноски. Ответникът – "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД/Кауфланд/ чрез пълномощника си юрк. Дюлгерова, в отговор на касационната жалба излага доводи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение АССГ е отменил заповед № 349 от 25.05.2018 г г., издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в следното: чрез разпространявани безплатни и достъпни за потребителите рекламни печатни издания Кауфланд отправя послания с невярна информация за стоки/включително за гривна Rancore BB10 с обявени изгодни продажни цени, валидни за определен период, без да е осигурил налични количества, без търговецът да е организирал и осигурил доставка на разумни количества и без да е осигурил доставянето от друг търговец на стаката или на равностойни стоки на обявената цена за промоционалния период от време. По описания начин Кауфланд уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ - /отправя на покана за покупка на стоки като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките и услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена/ За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед на председателя на Комисията за защита на потребителите, е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон. Според съда в случая търговецът е информирал потребителя, че промоцията е валидна за посочения период или до изчерпване на количествата. Следователно средният потребител е бил информиран и предупреден своевременно, че е възможно да не намери точно тази стока при посещението в магазините "Кауфланд". Поради това съдът е счел, че не е налице необходимост от посочване на "разумни основания", поради които търговецът няма да може да осигури разумни количества на конкретната стока в определен момент от периода на промоцията. Така мотивиран съдът е отменил административния акт. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, но въз основа на нея е извел неправилни изводи. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП, като българският закон възпроизвежда Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. Съгласно чл. 68ж, т. 5 ЗЗП нелоялна търговска практика е и следната заблуждаваща търговска практика- покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи извода, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Покана за покупка на определени стоки или услуги на определена цена 3). Невъзможност да се достави тази стока или услуга или да се достави в "разумно количество" 4). Непосочване на разумно основание, поради което не може да се достави стоката или услугата в разумно количество. В настоящия казус се установява, че търговецът във връзка с провеждането на промоционалната кампания е публикувал в свои рекламни печатни издания, че за периода от 11.12.2017 г. до 17.12.2017 г. в магазините на Кауфланд се предлага гривна Rancore BB10 на промоционална цена. По сигнал на потребител КЗП е извършила проверка и е установено от КЗП, че за съответния промоционален период са предлагани по 10-12 гривни в магазин, а в някои от магазините при стартиране на промоцията не е имало налични количества. Предупреждението на търговеца "до изчерпване на количествата" не е достатъчно, за да оправдае липсата на разумни количества от промоционалната стока за съответния промоционален период. Правилно административният орган е преценил, че в конкретния случай като се вземе предвид вида на стоката, обема на направената реклама за стоката и предложената цена, така осигурените количества/10-12 гривни в търговски обект/ от промоционалната стока във всеки един от търговските обекти не могат да се приемат за "разумни количества". Освен това търговецът не е посочил и доказал наличието на разумно основание, поради което не може да се достави стоката в "разумно количество" в съответния промоционален период. Изложените по-горе факти водят до извод, че в случая са били налице и четирите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 68ж, т. 5 ЗЗП, които обосновават извод за прилагана от страна на търговеца нелоялна заблуждаваща търговска практика. Без значение в случая е обстоятелството, че към момента на постановяване на заповедта промоционалната кампания е приключила. Процесната ПАМ има двуяка функция – както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Т. е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за периода на кампанията. Логично административният орган не е посочил никакъв период от време на забрана за приложение на установената порочна търговска практика. Записаното в заповедта "да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика" следва да се разбира в смисъл ответникът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. Като е стигнал до извод, различен от горния и като е отменил заповедта, първоинстационният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго - по съществото на спора, с което жалбата на търговеца срещу приложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски за платена държавна такса в размер на 70 лева за за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса в размер на 70 лева. Предвид изложеното ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касатора сума в размер на 70 лева – съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение