Решение № 1298 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15642/2010 г.

Решение № 1298 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15642/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител - юрк. Галя Василева, срещу решение № 12505/26.10.2010 г., постановено от тричленен състав на ВАС, IV-то отделение, по адм. д. № 4139/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-46-13/07.01.2010 г. на Министъра на земеделието и храните в частта, с която се отказва правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на зем. земи /ЗСПЗЗ/ по заявление вх. № 94-762/12.02.2008 г. от Стоян Илиев Шаламанов за бежанеца Димитър Янакиев Пиперджиев и е върнал делото като преписка на органа, за произнасяне по предявеното искане. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството пред адм. орган е образувано по заявление на Стоян Илиев Шаламанов, като наследник на Димитър Янакиев Пиперджиев, с което на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ е заявил желание да бъде обезщетен за земеделски земи, посочени в архивните документи на Димитър Пиперджиев. Според § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и по смисъла на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, българските граждани или техните наследници, неполучили облигации, са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани по опис 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата Моллов-Кафандарис" на Централен държавен архив и са налице и останалите изброени предпоставки. Със заявлението са представени писмените доказателства, удостоверяващи, че жалбоподателят не е получил облигации и има право на обезщетение. Отказът да бъде признато такова право, мотивиран с невъзможността да бъде определен размерът му, тъй като не могат да се приравнят старите мерки за повърхнина със съвременните, е необоснован. Според чл. 9, ал. 2 от АПК, административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица и според ал. 4 осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо разрешаване на въпроса-предмет на производството, включително със споразумение. По делото няма никакви данни, че жалбоподателят е бил уведомен за трудностите на адм. орган, или че е търсил съдействие от страните в административното производство, освен запитването, което е направено до Българския институт по метрология. При издаването на обжалваната заповед не е констатирана процесуална активност от административния орган, в нарушение на задълженията му за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение на случая, регламентирани в чл. 35 и чл. 36 от АПК, поради което е налице нарушение на административно-производствените правила-отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като необосновано и постановено в нарушение на материално-правните разпоредби. В хода на разглеждане на заявлението е констатирано, че са приложени архивни документи на Димитър Пиперджиев от досие № 7206, опис 12 на архивен фонд 719к от ЦДА - Свидетелство за етническо малцинство, Декларация за изселване и Молба за ликвидиране, като в молбата за ликвидиране площта на описаните земеделски земи е посочена в стара мярка за повърхност "Вретена" - обстоятелство, поради което за административния орган е възникнала невъзможността да определи размера на дължимото обезщетение в случая. Преди да мотивира отказа си с това обстоятелство, с цел преодоляване на възникналата обективна пречка и неяснота за определяне на дължимото обезщетени, съизмерено с мярката "вретена", административният орган е отправил запитване до Българския институт по метрология "на какви съвременни мерки отговарят мерките"стряма", "вретена" и "вратига". На запитването е отговорено с писмо изх. № 28-00-709/22.12.2008 г. от Българския институт по метрология - Главна дирекция Национален център по метрология, приложено по делото. От изложеното в цитираното писмо става ясно, че според Закона за мерките и теглилките, обн. ДВ, бр. 7/19.01.1889 г., мерни единици "стряма", "вретена" "вратига" и "погон" не са използвани официално в страната и че с влизането в сила на закона от 1889 г. за основна единица се взима метърът. Българският институт по метрология не е могъл да представи информация на административния орган, как старите мерки "стряма", "вретена", "вратига" и "погон", следва да бъдат приравнени към новите мерки за площ, поради което за адм. орган е възникнала обективна невъзможност да определи размера на дължимото обезщетение. С оглед на тези обстоятелства необоснован и незаконосъобразен е изводът на съда, че административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган се е обърнал към института, който подпомага органите на държавната власт при осъществяване на техните правомощия по въпросите, свързани с измерванията, съгласно неговия Устройствен правилник. Това е официалната институция, към която административният орган е следвало да се обърне. Ответникът Стоян Илиев Шаламанов оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя 3 страници - копие от тълковен речник относно мерните единици "вретен", "вретена", от които е видно, че тези термини са утвърдени имена на мерни единици. Счита, че в касационната жалба не се сочат никакви нови доводи, а се приповтаря изложеното в жалбата пред първоинстанционния съд, който е отговорил на тези доводи в мотивите на обжалваното решение, което е обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Правилно в обжалваното решение е прието, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, предвид чл. 9, ал. 2 и 4, чл. 35 и чл. 36 от АПК относно установяване на действителния размер на имотите, за които се признава право на обезщетение. Приложеното писмо от Българския институт по метрология /л. 29/ очевидно е налагало повторно запитване с конкретно посочване на правно значимите факти, включително относно местонахождението на процесните имоти - на територията на Гърция, с искане за предоставяне на наличната информация относно посочените в документите мерни единици - като се имат предвид чл. 2, ал. 2, чл. 15, ал. 1, т. 29, т. 32, т. 33, чл. 16, т. 17, чл. 17, т. 14 и др. от устройствения правилник на БИМ. В зависимост от резултатите административния орган е следвало да прецени чрез какви други доказателствени средства по смисъла на чл. 39 АПК следва да се изяснят правно значимите факти. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си първоинстанционният съд е преценил правилно всички представени по делото доказателства и направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Правилно е прието, че административният орган не е проявил необходимата активност за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на заявеното искане, в нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК. След като от доказателствата по адм. преписка е безспорно установено по основание правото на обезщетяване на заявителя, като наследник на бежанеца Димитър Янакиев Пиперджиев, по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, неоснователно е отказано това право по съображения, че било невъзможно да се определи неговият размер. Размерът на земята е посочен в стари мерни единици за площ /включени като такива в публикуван тълковен речник/, поради което не може да се приеме, че е невъзможно определянето на размера на обезщетението, зависещо от размера на земята. Административният орган е следвало да направи необходимото за изясняване на обстоятелството какво е съотношението на тези стари мерни единици към съвременните. Запитването до Главна дирекция на Национален център по метрология, чийто отговор е отрицателен, е формално подхождане към установяването на релевантния факт, за установяването на който е следвало да бъдат потърсени и други начини и средства. Тричленният състав на ВАС е изложил подробни мотиви, които настоящият петчленен състав на ВАС споделя. Решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав,