Решение № 1802 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2016 г.

Решение № 1802 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Ф. против решение № 11591 от 01.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7851/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд отхвърля жалбата на Й. Г. Ф. против заповед № 8121К-1760/28.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд приема, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта съдържа, както фактическите, така и правните основания за нейното издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на Ф., с които същият нарушава цитираните в заповедта правила за поведения от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат, поради което същата е издадена в съответствие с предписаната от закона форма и правото на защита на служителя не е нарушено. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с която определя и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед. Дисциплинарно-разследващият орган извършва проверка, събира доказателствата и оценява същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея на 02.04.2015 г., както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като му са разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Дисциплинарно-разследващия орган изготвя и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Обяснения са дадени и са приети от дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. По делото е установено, че през периода 18.10.2014 г. - 18.12.2014 г. в гр. С. Й. Ф. изпраща анонимни писма до семействата на подчинените му служители С. П. и С. Г., съдържащи цинизми и клевети, чрез които жалбоподателят упражнява психически тормоз и вмешателство в личния живот на подчинените му служители, като деянието става достояние на други служители в МВР, на семействата на П. и Г. и на обществеността, с което уронва престижа на службата. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от събраните в административното производство обяснения и сведения на служители, сведение от съпруга на П. и изготвените и приети в административното производство експертизи. Фактът, че експертизите са наименувани експертни справки не ги опорочава и не ги прави негодни доказателства, тъй като същите са извършени от лица, притежаващи специални знания в съответната област. От същите се установява, че две от анонимните писма са изготвени от компютъра на Ф. , който му е зачислен, работи на него и се намира в кабинета му. Пет от писмата са разпечатани от принтера, зачислен на служителя, а едно от писмата е отпечатано от друг принтер, но същото е изготвено през месец август, а жалбоподателя ползва последния принтер от 13.09.2014 г. Експертното становище установява по категоричен начин, че текстовете на пет от анонимните писма са отпечатани на принтера, използван от жалбоподателя в кабинета му, а върху твърдия диск на компютър му е намерен файл, съдържащ текст, еднакъв с текста на едно от писмата и фрагмент от файл, който по съдържание е еднакъв с част от текста в друго от писмата. Установено е, че върху повърхността на марките върху една част от пликовете, с които са изпращани писмата, има наличие на клетъчен материал, от който е извлечен ДНК профил, но Ф. двукратно отказва да даде генетичен материал за сравнителен анализ. Установено е, че в бюрото на жалбоподателя са намери 10 бр. марки, като дадените от същия противоречиви обяснения за наличието им не се потвърждават от събраните доказателства. Напротив същите са опровергани от обясненията на посочения от него служител, който твърди, че не е поръчвал на жалбоподателя да му бъдат закупувани и предоставени такива марки. Разпитаните в хода на съдебното производство свидетели С. Н. и Х. К. не опровергават фактическата обстановка, възприета от дисциплинарно наказващия орган. Недоумение буди спомена на свидетеля К., че на 17.12.2014 г. се среща с Ф. пред вх...да на управлението случайно, без да имат среща и това става в 13.55 ч., като свидетелят е разпитан в съдебно заседание, проведено на 19.10.2016 г. Освен това тези показания не установяват факта, че последната редакция на анонимното писмо, находящо се в компютъра на Ф., направена в 14.02 ч. на 17.12.2014 г. не е извършена от служителя. Не е установено нито, че компютърът показва точно астрономично време, нито пък, че часовника на свидетеля сочи същото време, като това на компютъра. Освен това писмото е претърпяло 24 редакции за 1 ч. и 52 мин., през което време не е установено друго лице да е било в кабинета на жалбоподателя. Ето защо като приема, че жалбоподателят извършва, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон, а доводите на касатора в противния смисъл са неоснователни. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът обсъжда доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят извършва описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и прави обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Както бе посочено по-горе в дисциплинарното производство са приети заключения на вещи лица, които не са оспорени. Нормата на чл. 171, ал. 1 от АПК регламентира, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Жалбоподателят не се възползва от възможността да иска назначаване на съдебна експертиза, поради което правилно съдът отказва да допусне като свидетел едно от вещите лица, което изготвя заключение в административното производство, а и е недопустимо двете качества да се съвместяват. Правилно съдът оставя без уважения доказателствените искания за представяне на записи от камерата на сградата и на пътната книжка на служебния автомобил, като неотносими към съществото на спора и по изложените по-горе съображения относно установяване на факта, в колко часа жалбоподателят излиза от сградата. Твърдението за нарушаване от страна на съда на принципите на чл. 7 и 9 АПК, са неоснователни. Това са принципи, които следва да бъдат спазвани при издаване на административните актове и чието спазване е условие за законосъобразност на административните актове, а не на съдебните решения. Що се отнася до твърдението за нарушаване правилото на чл. 9, ал. 3 АПК, съгласно което съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства, то също е неоснователно. В случая фактическите основания за издаване на оспорения административен акт са установени с годни доказателствени средства, като в този смисъл неупражняването на процесуални права и възможности от жалбоподателя относно събиране на доказателства във връзка с оспорване и опровергаване на доказателствени средства е в зависимост от преценката му. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Й. Г. Ф. да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,