Решение № 6113 от 21.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Столична община Район Витоша, подадена чрез юрисконсулт Р. Александрова, против Решение 6355/04.11.2021 г., постановено по административно дело 4280/2021 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Столична община Район Витоша срещу Заповед 18-3310/24.03.2021 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, с която е одобрено изменение в КККР на гр. София, Район Витоша, състоящо се в промяна на югозападната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.1932.786, в съответствие с границите на имот пл. 786 от Кадастралния план на гр. София, с проект на правоспособно лице по ЗКИР и приложени документи. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се твърди, че процесното изменение не съответства на реалната площ на имот с идентификатор 68134.1932.2106, поради което се явява незаконосъобразно. Ответната страна, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по спора. Другата ответна страна Х. Амин се представлява от адвокат Атанасова, която оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмени бележки. Изразява становище в подкрепа на съдебното решение с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е заповед на Началника на СГКК София, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, във връзка с чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър съгласно предложения от заявителя Х. Амин проект. Заповедта е издадена поради установена грешка в кадастъра относно югозападната граница на имот с идентификатор 68134.1932.786, като се засяга площта на граничещата с имота улица, нанесена като поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2106. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключенията на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилото се административно производство, приключило с процесната заповед, която е приета за законосъобразна. За да достигне до този извод, съдебният състав е извършил цялостна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон. Процесната заповед изпълва хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, при която изменението в кадастъра се извършва при установяване на непълнота или грешка, каквато действително е налице в случая по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Посредством използваните по делото експертни знания е установено, че предложеният проект за изменение в кадастъра отразява съществуващото в действителност положение на поземлен имот 68134.1932.786, като югозападната граница на имота се нанася в съответствие с имотната граница по документа за собственост на заявителя. По силата на оспорената заповед, площта на процесния имот от 425 кв.м. става на 406 кв.м., а площта на второстепенната улица /ПИ с идентификатор 68134.1932.2106/ се увеличава от 8 193 кв.м. на 8 211 кв.м., като не е налице застъпване между двата имота. Освен това, категорично е установено, че нанесената с изменението граница напълно съответства на имотната граница на имот с пл. 786, описан в Нотариален акт 124/02.12.1988 г., легитимиращ заявителя за собственик на този имот. В тази връзка, правилно съдът е приел, че при одобряване на КККР не са били спазени приоритетите, установени в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър /отм./ и чл. 43 ЗКИР, като границите на поземлените имоти се установяват преди всичко от означеното на място състояние в съответствие с актовете, удостоверяващи вещни права върху имотите. При изработването на кадастралната карта през 2010 г. имотът е заснет въз основа на съществуваща на място ограда, вместо по имотните граници съгласно документа за собственост и предходния кадастрален план, като именно в това се състои констатираната грешка, която е отстранена по законоустановения ред. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Първостепенният съд е събрал относимите доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,