Решение № 4173 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2015 г.

Решение № 4173 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2015 г., III о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Джемил Халил Мустафа и Емтула Али Мустафа, двамата от с. Хаджийско, мах. "Воден" № 31, община Кирково, област Кърджали, срещу Решение № 834 на Министерския съвет на Република България от 22.12.2014 г. за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект "Път Е-85 (I-5) Кърджали - Маказа", участък от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка "Фотиново" от км 0+000 до км 2+368" на територията на област Кърджали съгласно влязъл в сила парцеларен план, одобрен с Протокол № 5 на Архитектурно-градоустройствената комисия на община Кирково от 3.08.2000 г., на имот - частна собственост, намиращ се в област Кърджали, община Кирково, в землището на с. Хаджийско, представляващ имот № 012194, целият с площ от 2810 кв. м., идентичен с урегулиран поземлен имот (УПИ) IV, намиращ се в извън урбанизираната територията на с. Хаджийско, образуван от имот № 012025, с площ на отчуждената част от 745 кв. м. и е определено обезщетение в размер на 4930 лв. В жалбата се оспорва решението само в частта за определеното обезщетение, за което се поддържа, че е силно занижено и не отговаря на действителната цена на отчуждавания имот. Претендира се съдът да постанови решение, с което да измени оспореното решение като увеличи размера на обезщетението до размера на пазарната стойност на имота. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и претендира съдът да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и претендират съдът да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган, се установява, че с писмо изх. № 04-16-1444 от 3.10.2014 г. до министъра на регионалното развитие и до министъра на финансите, председателят на УС на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект: "Път Е-85 (I-5) Кърджали - Маказа", участък от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка "Фотиново" от км 0+000 до км 2+368". Предмет на отчуждаването са 745 кв. м. от УПИ-IV, идентичен с ПИ № 012194 по КВС на землището на с. Хаджийско, община Кирково. Изготвен е съвместен доклад от МРРБ и МФ до Министерски съвет на РБ, съгласно който в процеса на реализиране на обекта по Решение № 778/30.11.2007 г. на МС се установило, че пътят засяга имота, но не е предмет на отчуждаване, респ. обезщетение по решението, тъй като по данни на ОС "Земеделие" е държавна собственост. Жалбоподателите се легитимират като собственици на имота с нотариален акт (НА) № 185, т. I, рег. № 963, н. д. № 184 от 6.06.2005 г., издаден въз основа на договор за покупко-продажба от 11.02.1994 г. за закупуване на селскостопанска сграда - воловарник в с. Хаджийско. Със заповед № РД-09-287 от 20.11.2013 г. на областния управител на Област Кърджали е наредено отписването на имота от книгите на имотите - държавна собственост. Приложени са протокол № 5 на Архитектурно-градоустройствената комисия на община Кирково от 03.08.2000 г. за одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план за обекта, Решение № 325/19.05.2011 г. на МС на РБ за обявяване на републикански път "I-5 (Е-85) Кърджали - Подкова" за обект с национално значение, Решение № 8-1/23.01.2001 г. на МОСВ за оценка въздействието върху околната среда, финансова обосновка, доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване, скици и документи за собственост. На свое заседание по протокол № 54 от 22.12.2014 г. МС е приел решение № 834 от 22.12.2014 г. за отчуждаване на процесния имот. С писмо изх. № 53-00-8334 от 17.07.2014 г. на АПИ е възложено на "Хемус консулт" ЕООД изготвянето на оценителски доклад, определящ равностойно парично обезщетение за отчуждената част от имот № 012194 на територията на с. Хаджийско. Изготвен е оценителски доклад от м. август 2014 г., с който паричното обезщетение е определено по реда на чл. 96, ал. 1 от ППЗДС в съответствие с нормите на Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ. Определена е крайна оценка в размер на 4930 лв. Видно от писмо рег. № 71/29.07.2014 г. на Агенция по вписванията - Служба гр. Момчилград при извършена справка в електронната база данни не са открити извършени сделки с урегулирани поземлени имоти на територията на с. Хаджийско, по които една от страните да е търговец, за периода 17.07.2013 г. - 17.07.2014 г. По искане на оспорващите е допусната и приета съдебно-оценителна експертиза от 23.03.2015 г., съгласно която размерът на равностойното парично обезщетение по чл. 32 от Закона за държавната собственост е 3579 лв. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът намира следното: Оспореното решение е прието от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия и в установената форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение /чл. 32, ал. 1 ЗДС/. Изискването за предварително и равностойно обезщетение е съществено за принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди и следва от конституционния принцип по чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Съгласно мотивите на решение № 6 от 4 юли 2006 г. по конституционно дело № 5 от 2006 г. според Конституцията равностойно парично обезщетение ще е това, което позволява на засегнатия от отчуждаването собственик да получи адекватна обезщета. Основният смисъл се състои в това, по какъв начин и към кой момент да се определи размерът на обезщетението, така че то да съответства на стойността на отчуждения имот. Съобразно решението на Конституционния съд чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. Трябва да се има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар, какъвто е смисълът на законовите разпоредби на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, съдържащи легална дефиниция на понятието "пазарни цени". Според § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Неоснователна е претенцията на жалбоподателите за определяне на размера на обезщетението по цени за закупуване на имот в с. Хаджийско, тъй като те не са определени "по реда на този закон" по смисъла на цитираната законова разпоредби. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е определен реда и критериите за определяне на равностойно обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съгласно легалното определение по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС пазарни цени са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Релевантният период в случая е от 17.07.2013 г. до 17.07.2014 г. Не е спорно по делото, че за този законоустановен период липсват пазарни аналози за определяне на пазарни цени по смисъла на чл. 32, ал. 2, вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Съгласно приета по делото съдебно-оценителна експертиза имот № 012194 попада в урбанизирана територия, за която няма действащ ПУП. Съгласно чл. 50, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи експертът е приел, че имотът попада в урбанизирана територия за стопански двор. Изградените в имота масивна сграда със застроена площ от 391 кв. м. и масивен гараж с разгърната площ от 76 кв. м. не се засягат от трасето на път Е-85 (I-5). Поради липса на сделки с урегулирани поземлени имоти, по които поне една от страните да е търговец, вещото лице потвърждава определянето на равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, вр. чл. 96, ал. 1 ППЗДС в размер на 3579 лв., което е по-малко от определеното от административния орган обезщетение. Съдът кредитира експертизата като компетентно изготвена и неоспорена от страните, включително в частта относно претендираните от жалбоподателите подобрения - басейн с бетонова конструкция с размери 20 на 6 метра и външна тоалетна, които били премахнати по време на строителството. Басейнът не е описан в нотариален акт № 185, т. I, рег. № 963, н. д. № 184 от 6.06.2005 г., нито в договора за покупко-продажба на имота от 11.02.1994 г. При закупуването на имота през 1994 г. същият е описан като "Воловарник - ТКЗС Фотиново, част от стопански двор с. Искрил". В скицата към договора за покупко-продажба от 1994 г. има отбелязване за бетонна яма без размери. По техническо описание от 13.12.1996 г. в имота има масивна сграда от 363.8 кв. м., представляваща кафе-еспресо с площ от 84.3 кв. м. и жилищна част от 203.5 кв. м., както и гараж с площ от 76 кв. м. В скица на имота от 17.03.2005 г., изработена от ГД "Геохидро" гр. Кърджали, има отбелязване за бетонна яма без размери. Видно от изготвената в хода на административното производство оценка (стр. 4 от оценката, л. 56 от делото) в оценката от 4930 лв. е включена стойността на подобренията - басейн, деклариран от собственика като подобрение в имота. Съгласно изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза и поясненията на вещото лице в съдебно заседание на 23.03.2015 г., дадената оценка на претендираното подобрение като бетонна яма, предназначена за обслужване на селскостопанската сграда за отглеждане на животни - воловарник по цени, предвидени в чл. 18, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, е включена в оценката от 3579 лв. По изложените съображения съдът приема, че претенцията на жалбоподателите за определяне на по-висок размер на паричното обезщетение поради невключване на засегнатите от отчуждаването подобрения е неоснователна. Подобренията са включени в приетата от административния орган оценка, а съгласно назначеното по делото вещо лице същите не водят до по-висок размер на оценката, определена от органа. По изложените съображения следва да се приеме, че административният орган правилно е определил обезщетението за имота на база удвоения размер на данъчната му оценка. В основното заключение на оценителната експертиза вещото лице сочи, че оценката на имота е правилно изчислена на тази база. Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 АПК оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно, съобразно обсъдените доказателства. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Трето отделение,