Решение № 3748 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15394/2010 г.

Решение № 3748 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15394/2010 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Маргарита Иванова Петрова чрез пълномощника й - адвокат Албена Добрева против решение № 2946 от 27.09.2010 г. по адм. дело № 4649/2009 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед № 64-10 от 12.03.2009 г. на кмета на Столична община, район "Младост". Прави бланкетни доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В действителност с уточнението от 14.06.2011 г. обосновава доводи за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в заповедта е допусната техническа грешка, която е отстранена с последваща заповед от 27.06.20111 г. Не се установява нищожност на оспорения административен акт, поради което съдът е постановил правилно решение. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК. Образувано е по жалба от Маргарита Петрова Иванова против заповед № 64-10 от 12.03.2009 г. на кмета на Столична община, район "Младост". С нея е одобрено решение на техническата служба за определяне застроената част от имот стар пл. № 1551 с обща площ от 4556 кв. м. Възраженията са били за наличие на всички отменителни основания по чл. 146 от АПК. След постановяване на определение № 7834 от 11.06.2010 г. по адм. дело № 14085/2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, производството по делото е продължило само по жалбата на Маргарита Иванова Петрова за обявяване нищожността на оспорената заповед. От приложената административна преписка, съдът е приел за установено, че жалбоподателката, като наследник на Иван Христов Петров е заявила за възстановяване право на собственост върху два имота, попадащи в строителните граници на града. Поради това по отношение на тях е извършена процедура за установяване на застроената част по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Техническата служба е взела решения по протокол № 1 от 17.02.2009 г., точки 4 и 5 за двата имота. Предмет на оспорената заповед е само единият от тях - имот стар пл. № 1551 с обща площ от 4556 кв. м. попадащ в м."Младост2", който е предмет на обсъждане по т. 5 от протокола на техническата служба. При тези данни по делото, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган при спазване на материалния закон и административно-производствените правила. Отчел е липса на което и да било от отменителните основания по чл. 146 от АПК и е отхвърлил подадената жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Предмет на реституционното производство са два самостоятелни имота. Видно от съдържанието на оспорената пред административния заповед № РД- 64-10 от 12.03.2009 г. - определянето на застроената част е по отношение на имот стар пл. № 1551 с обща площ от 4556 кв. м. Застроената част на другия имот - пл. № 4114 е определена с отделна заповед № 64-10 от 12.03.2009 г. на кмета на Столична община, район "Младост", която също е оспорена. По нея е образувано друго дело на административния съд София град и съответно друго дело пред Върховния административен съд, прекратено поради просрочие на касационната жалба с невлязло в сила определение. В касационната жалба се правят доводи за нищожност на заповедта, поради единственото обстоятелство, че е издадена без надлежно заявление от жалбоподателката. За целта страната се позовава на допуснатата грешка в името в писмо изх. № ВС-01-189 от 9.10.2007 г., където е отразено, че молбата за издаване на скица и удостоверение е подадена от Мария Иванова Петрова и ръкописно е поправено личното име от Мария на Маргарита. Доводите са изцяло неоснователни. Определянето на застроената част от бивш земеделски имот, находящ се след влизане в сила на ЗСПЗЗ в строителни територии на населените места е задължителна част от цялостното реституционно производство. Без неговото провеждане не би могло да се издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6. А такива задължително следва да се приложат към искането за възстановяване право на собственост върху такъв тип имоти. Издаването им може да бъде, както по инициатива на заявителя по реституционната преписка, така и служебно по искане от общинската служба по земеделие - видно от изричната разпоредба на чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В случая производството по определяне на застроената част е направено по искане на заместник-началника на ОСЗГ - "Овча купел" изх. № ВС-01-189 от 9.10.2007 г. до техническата служба на район "Младост". Без значение е, че в него е допусната грешка в личното име на заявителката по реституционната преписка. Важното е, че точно и ясно са описани двата бивши имота, за които е задължително издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Още повече, че към самото писмо е приложено и копие от молба вх. № ВС-01-189 от 4.10.2007 г. от Маргарита Иванова Петрова, както и съдебно решение от 15.08.2007 г. по гр. дело № 27673/20006 г. на Софийския районен съд. С него в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ са отменени две предходни решения на ОСЗГ, съдържащи откази да се възстанови собствеността върху двата бивши имота и преписката е върната на ОСЗГ "Овча купел" за ново произнасяне при изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени от съда в съдебния акт. Дори само прилагането на това решение е било достатъчно за стартиране на производството по определяне на застроена част от страна на органа по поземлена собственост пред техническата служба и кмета на район, тъй като само по този начин биха се изпълнили задължителните указания на съда. Ето защо всякакви възражения, че липсвало изрично заявление от страна на Маргарита Иванова Петрова за определяне на застроена част, което водело до нищожност на завършващия я административен акт са неоснователни и не намират, каквато и да било опора в закона. Даже буквалният прочит на приложимата норма на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ показва задължението на техническата служба служебно да определи застроената част от такива имоти, предмет на реституция. Неоснователно е и второто възражение за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като съдът в последния абзац от мотивите е посочил, като издател на оспорената заповед кмета на община Правец. Касае се за допусната очевидна фактическа грешка, която по никакъв начин не рефлектира върху съдържанието на решението и изразената воля на съда за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от кмета на Столична община, район "Младост", отразена и в диспозитива на решението. Жалбата срещу него е неоснователна, поради което то ще следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от представителя на административния орган, ще следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на ответната страна сумата 150 лева - разноски за юристконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение