Решение № 9460 от 10.10.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Дуран срещу решение 293/06.10.2022 г., постановено по адм. дело 304/2022 г. по описа на Административен съд - Кърджали, в частта му с която е отхвърлен частично предявеният от него иск за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на отменен административен акт. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се уважи предявения иск в цялост, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът Областна дирекция на МВР Кърджали, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Кърджали се е развило по предявения от Д. Дуран против Областна дирекция на МВР Кърджали иск за присъждане на сумата в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени - размер на 500 лв., за заплатеното адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ при задържането му и за образувано бързо производство по чл. 356 от Наказателно-процесуален кодекс, както и неимуществени вреди - в размер на 1 000 лв., изразяващи се в психически и физически болки, страдания и неудобства, уронване на доброто му име и човешкото му достойнство, психически дискомфорт и чувство за унижение и срам, вследствие на незаконно задържане със заповед за задържане на лице с рег. 194733-386/18.10.2018 г., издадена от полицейски орган в РУ-Кърджали при ОД на МВР - Кърджали, на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, отменена с влязло в сила съдебно решение, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер от 850 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 1 500 лв. искът е отхвърлен. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт - заповед за задържане на лице, като незаконосъобразен, налице са причинени вреди, които са в пряка причинна връзка от него, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимото обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди. Искът за имуществените вреди съдът е приел за безспорно доказан по основание, не и по размер. Обосновал е решението си с посочването, че подписаният между ищеца (настоящ касатор) и адвоката договор е с предмет, както защита и съдействие при задържане по ЗМВР, така и представителство по БП 662/18 г. РУ-Кърджали, за които е договорено и изплатено възнаграждение в общ размер от 500 лв. Съдът е посочил, че в производствата от такъв характер подлежат на обезщетение само вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, то и обезщетение се следва само за частта от заплатения хонорар за оказаната правна защита и съдействие при задържането по чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Така мотивиран съдът е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение за бързото производство на РУ-Кърджали не е пряка последица от издадения незаконосъобразен акт и не подлежи на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е обжалвано само в отхвърлителната част, в осъдителната като неатакувано е влязло в сила и не подлежи на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Правилен е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, при което е налице първата предпоставка предвидена в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат на незаконосъобразно задържане на лицето. Несъмнено предприетите действия в резултат на незаконосъобразния акт са дали негативно отражение върху психическото и емоционално състояние на Д. Дуран. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство и емоционален дискомфорт. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Неоснователно е изложеното в касационната жалба искане за увеличаване размера на присъденото обезщетение до пълния му предявен размер от 1 000 лева. АС Кърджали е изложил точни и ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички относими доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото. В случая начина на извършване на увреждането, неговият характер и времетраене обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим размер на обезщетение. Съобразен е периодът на задържането, предприетите въз основа него действия и отражението им върху състоянието на жалбоподателя. Установените в конкретния случай факти основават обезщетение във възприетия размер. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и в частта по отношение на претърпените имуществените вреди. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и такива които са в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед за задържане. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочването, че адвокатското възнаграждение платено за защита и съдействие при задържане по ЗМВР е обусловено и обвързано с незаконосъобразния административен акт, предвид което за него е дължимо възмездяване. Правилно съдът е разделил платеното адвокатско възнаграждение по равно за всяка от договорените защити, като е определил размер на обезщетението от 250 лв. за представителството при задържането по ЗМВР. Не такава е установеността от отношение на останалата част от платеното по договора от 18.10.2018 г. адвокатско възнаграждение, а именно за представителство по БП 662/18 г. РУ-Кърджали. Вреди могат да бъдат понесени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, в процесния случай се твърдят претърпени имуществени вреди в резултат от отменена заповед за задържане, но не и от образуваното бързо производство, преобразувано в досъдебно производство. Ангажираната адвокатска защита съобразно сключения договор за правна защита и съдействие е в две направления - задържането по ЗМВР и процесуално представителство по бързо производство. Производството по задържане на лицето е самостоятелен институт и съставлява принудителна административна мярка, наложена със заповед за задържане, отменена впоследствие по съдебен ред. Докато образуваното бързо производство е по реда на чл. 356 от Наказателно-процесуален кодекс. Правилно е направено разграничение от състава, че твърдяната вреда от заплащане на адвокатско възнаграждение за производството по НПК, като самостоятелно и отделно, не е пряка последица от издадения незаконосъобразен акт и не подлежи на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението в частта относно присъдения размер на претендираните имуществени и неимуществени вреди. С оглед изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение за правилно в обжалваната му част, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски в полза на касатора не се дължат, а с оглед липсата на процесуална активност от страна на ответника, такива не се следват. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение