Решение № 9382 от 8.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. П. Б. от гр. София срещу решение 7714 от 11.12.2023 г., постановено по адм. д. 3390/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него , ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от Г. Б. срещу община Харманли обективно съединени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Г. П. Б. от гр. София се явява лично и с адв.В.Дундов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, община Харманли, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез кмета М.К. по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил предявените от Г. П. Б. от гр. София срещу община Харманли обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение:1. За имуществени вреди в размер на 1000 лв заплатена неустойка по предварителен договор от 16.01.2023г., сключен между ищеца и А. И. К. и 2. за неимуществени вреди гняв, яд и разочарование, увреждане на личното и професионалното добро име, репутация и самочувствие на ищеца в размер на 1000 лв, които имуществени и неимуществени вреди са настъпили от незаконосъобразни действия, изразяващи се в предоставяне на некачествена административна услуга, а именно: издаване на скица 164/02.02.2023г. с липсващи и непълни реквизити. Със същото съдебно решение с оглед изхода от спора Г. П. е осъден да заплати на община Харманли разноски в размер на 150 лв юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробен анализ на доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, е приел ,че не са налице поне две от задължителните, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ издаването на поисканата виза/скица за проектиране по чл.140 ЗУТ не е било дължимо от ответника, поради което според АССГ е без значение дали издадената скица с твърдените липсващи и непълни реквизити съставлява или не фактическо действие по чл.250 от АПК /каквото съдът не приема да е /- от една страна, а от друга липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и непълната или неточна, несъответстваща на поисканото скица. Не липсата на посочена площ в скицата според АССГ евентуално е причинила твърдените от ищеца вреди, а специалната цел, с която ищецът желае да прехвърли имота си, поради което е и сключил предварителен договор за продажба със специално съдържание за построяване на фотоволтаична централа. Именно поради невъзможността да се издаде скица/виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ с предвидено бъдещо застрояване за ФЕЦ и невъзможността да се осъществи специалната инвестиционна цел на купувача по предварителния договор се е стигнало до прекратяване на договорните отношения и неосъществяване на сделката в нотариална форма, от което се търсят вредите. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло така предявените искове като неоснователни, ведно с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени развитите от касационния жалбоподател доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при наличието на касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Обосновано съдът е заключил, че по делото не се доказва наличието на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на община Харманли за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е налице твърдяното от ищцата незаконосъобразно фактическо действие по издаване на скица с липсващи реквизити, от което се претендират вредите. Правилно АССГ е приел, че издаването на скица с неточно според ищеца съдържание не съставлява неправомерно фактическо действие, доколкото скицата се издава по заявление за извършване на административна услуга, а извършването или неизвършването на такава се подчинява на режима на защита при издаване или неиздаване на индивидуални административни актове по см. на § 8 от ПЗР на АПК, което автоматично изключва защитата от незаконосъобразни фактически действия. Нещо повече скицата в този случай все пак е издадена, а поправката на съдържанието й следва да се търси по аналогия на чл.81, ал.2 от АПК. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ правни доводи относно характера на заявлението, отправено от ищеца до органите на общината за издаване на скица-виза за проектиране, видовете визи за проектиране , както и невъзможността за снабдяване на ищеца с такава виза предвид непровеждането на процедурата по §8, ал.2 от ПР на ЗУТ, явяваща се пречка за застрояване на имота по см. на §8, ал.5 от ПР на ЗУТ, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт при условията на чл.221, ал.2, предл. последно от АПК. Именно снабдяване с такъв тип скица- виза за проектиране, чието издаване според действащото законодателство е невъзможно, е поискал ищецът със заявлението си до община Харманли. По делото не се представят надлежни доказателства органите на ответника да са били сезирани с искане за издаване на скица с цел прехвърляне на недвижим имот по нотариален ред, поради което неиздаването на такава скица на още едно основание не може да попадне в нито една от хипотезите на първата от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Невъзможно е ищецът инцидентно в производството по ЗОДОВ да търси контрол върху съдържанието на скица, издадена в друго, инициирано от него производство и с друго, поискано от него съдържание. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло и развитите от АССГ доводи за неналичието на още един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и неиздаването на скица с посочена в нея квадратура, необходима за нотариалното изповядване на сделката. Видно както от сключения предварителен договор за продажба, така и от заявлението до общината за снабдяване със скица виза за проектиране, така и от разменената между страните кореспонденция по повод развалянето на договора и показанията на разпитания свидетел- купувач по предварителния договор, основната причина за разваляне на договора и търпенето на вредите е всъщност невъзможността да се осъществи инвестиционното намерение на купувача построяване на ФЕЦ, а не забавяне изповядването на сделката поради неиздаване на скица с посочена квадратура. Пряката и непосредствена причинно- следствена връзка като елемент от ФС на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се прекъсва и на още едно, допълнително основание- самото поведение на ищеца, влизащ в договорни отношения за продажба на собствен недвижим имот с определена инвестиционна цел, преди да прецени възможностите за срочното й постигане. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изхода от спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Харманли съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение